СЛОЖНОСТТА НА ПРОСТИТЕ НЕЩА:
                           МИРИЗМАТА...
    

        ...
            Какво им стана на всички днес? Как какво: полудяваме и пак в каря на всяка година! Дали? Ама и вие, откъде падате? Ами аз... Снощи бях в Стохолм, а тази сутрин се преземих, тук!... Извинете, май прозвуча нетактично! Е, няма нищо, всичко е наред! А след това пътуване! Започвам да се изнервям от такова пътуване! ... Хааа... Мисля, успях да науча нещо от Шведите... Знаете ли какво е: SLOW LIVING! Предполагам, разбирате за какво говоря? Да, и тук, има СЛОУЛАЙФЕРИ? Е, аз не съм от тях! Да, нали живеем в едно и също глобално село! А пък на мен ми хареса този "БАВЕН ХОД В ЖИВОТА!" Е, да си призная не го виждам! И съм озадачен, колко са станали 
затормозени, докачливи, избухливи сънародниците... Да, обаче при мен е обратно, нали до дни заминавам... Погледнете: Виждате ли! Да? Онзи коридор? Да! Там, в самия му край, е администрацията. И те започват до час. Предполагам! Да ви почерпя с кафе? Благодаря ние, с колегите, пием сутрин чай! Нека да е чай, тогава! Ами нее... Ок! Е, да ви се представя поне Симеон Радоев! Нина Йорданова съм... Приятно ми е! И на мен... Тогава спорна работа! И ако има нещо, ние сме, в стаята на: "Сестрите"!
       Нина! Ехо... Дали ме чувате?... Какво стана?... Нинка, какво има?... Нищо!... Зави ми се свят... И? И за малко да падна в ръцете на... Симеон съм... Да, новият Приятел? Съвсем не! Пътувахме в автобуса и... Пътуване ли? Е, беше Кошмар!... И не ми се говори! Да, изобщо...??? Викове, крясъци, подмятания и... ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗИ... Разбирам! Признай си, забрави да ядеш? Напротив... Изядох сандвич, пих сок... Знаеш как бързо ми пада кръвното... Ок, отивам за количка... И те водя при дежурния... Нямя нужда! Дали? А до седмица, искаш да заминеш?... Кой е на смяна? Димитров и Ангелов, но са в реанимация... Доведоха ни преди час, пациент в лошо състояние... Видя ли! Не е нужно! Ето, Добре съм си! Няма нужда! А пък симпатичният, д-р Цветанов, е в приемния кабинет... Стажантът? Да, водя те и без възражение! Дайте, на мен! Нали така и така, оставам да чакам. Ок! Колко любезно... Не се безпокойте! Не се безпокоя... Имам сертефикат за парамедик. Има такъв? Да, общоевропейски и е от три години, а и съм го "употребявал" на терен, главно при пътни произшествия и при други случаи... Да! Е, добре, дотук сме! Изчакайте, ако искате!... Нямам друг избор! Чакам да дойде секретарка, и да получа документите... Така ли? Е, тя, Стефани, преди малко, дойде. Веднага й се обаждам... Не! И защо не мисля!?... А документа на чие име да бъде? Името е: Евдокия Василева... Дочето? Тя ви е Леля? Да! Познавате ли я? Да, тук, всеки я познаваше!... Прекрасна беше тя... А и толкова неща успя да ни кажи! А при нас си отиде...
        "Остани си в стаята на сестрите, Нина, после мога да намина и да поговорим! Викат ме! Ок! Не ставай още, поставих ти нещо и трябва ти малко покой! Не е нужно да се надпреварваш с времето! Ей, за какво говориш, Докторе? А толкова неща имам да приключвам... Добре! Пуснах и изслезвания, ако имаш здрав разум, направи ги! Не знам, дали можеш да заминеш при колегите в Англия? Не, изключено е! Предлагам да си го обясним после!... Хайде! Водя те в нашата стая! Ок... Трябва да сменя две банките и в шеста, и в девета, но идвам! Върши си работата!... А вие можете ли, да купите от автомата едно шоколадово блокче?... Естествено! Изглежда й е паднало кръвното... Спокойно, бе Хора! Ей, ама какво ви става днес, на всички? Винаги съм тревожна преди заминаването! Знаеш ме, до седмица тръгвам и се чувствам малко изморена, недоспала и напрегната... Е, това е... Избрах ви едно "Баунти"? Обичам, мерси! А зад вас е в червено чантата ми! Подайте ми я, моля! И за какво? Да си платя! Няма нужда, черпя ви, а взех едно двойно какао и едно кафе! Изберете!... Предпочитам какаото! Давам го веднага!... Прекрасен избор! Нима? Наистина, а и сякаш ме познавате отдавна! Да, от тази сутрин! От автобуса, което е наистина отдавна! Хааа... Разсмяхте!... Какво повече да искам?... Казаха ми че секретарката е дошла... Знам! Така ли? Понеже сестрата дори й се обади... Коя? Лила ли? Да! Е, тя си е направо бързачка!... И? Готов е и трябвало да се подпише, но мога да го прибера до час... Това е добре! Знаете ли, какво се оказа?... Какво? Всички я познават, милата ми Леля! И коя е? Евдокия... Дочето?... Невероятно! Да, нещата са повече от Непредвидими! Да, така е... СТРАННИ СА!...
     Дочето беше една Страхотна Дама! Тя наистина беше изключително умна, стилна, чаровна, но и мила... Моля ви, недейте! Не се тревожите! И защо? Защото успяхте и мен да ме разчувствате... Е, тогава дали не ревнем и двамата? И тогава?... Тогава... За мен, това е жената, която ме е отгледала и възпитала... И баба също, когато мама замина, останах при тях над 15 години... И? И!... А сега си представете, ако влезе някой? Може да реши как аз упражнявам насилие над вас? За какво говорите? Моля ви!... Мразя се, когато съм такава? Успокойте се!... Знаете ли, тя ми говорише за вас! Как така? Споделяше ми накрая някои неща. Искаше да ви впише в завещанието си... Изключително уморена беше от болките и опиятите, които й поставяха... Иначе сама пожела да е в болницата! Ние я познавахме от многобройните вливания, затова не й отказаха... Просто не желаеше да: "ОСТАНЕ САМА В САМОТНАТА КЪЩА!"... Съседката идваше понякога... Да, а и тя, жената е с две деца, не можеше да й помага. Елена? Така се казваше! Да, тя ми се обади... Приключих с главните дела и... Ето ме тук, а съм в шок и съм объркан... А на вместо да съм в отпуска и на вместо да подготвям празници... Какво правя?... Да!... Нейната воля беше такава и това е най - малкото, което да сторя! Знаете ли, виждам как лицето ви се оживи, позачерви се даже!... Нали!?... А тогава бях нощна... А тя дойде да ме посрещне на пейката в приемната... Не бях я виждала от около 36 часа, стори ми се Пребледняла! Как изобщо е станала? Предложи ми, когато мине визитацията, да я заведа на терасата, там, където ходихме, да се поразходим и да си поприказваме... Е, това не се случи! Но тя поне си отиде изключително спокойна, доволна, стилна! Да, наистина грижливо се беше облякла... Колко ли усилия са й били нужни?... Направила го е сама? Имаме една санитарка, с която те се разбираха с поглед. А понакога дори съм ги виждала да се смеят. И когато ги питах, те ми казваха: "Скъпа, та ние сме от другото Време? Ами то не е било, толкова лошо както го казват? Ей, знаеш ли, то ти не си била дори проектирана още, скъпа! И не е, толкова МРАКОБЕСНО ВРЕМЕ? Е, КОГАТО СИ МЛАД, НИКОЕ ВРЕМЕ НЕ Е МРАКОБЕСНО! И ТО Е САМО ЛЮБОВНО!... ОСТАВИ ГИ, СЪЗДАТЕЛИТЕ НА УЧЕБНИЦИ, НЕ ИМ ВЯРВАЙ!"... Така и не разбирах, за какво се хилиха като ученички избягали от час!...
     "Алооо... Нина! Да! Накъде е Приятелят? Симеон?... Документът му е готов! Симеон, той, е тук, но защо да ми е Приятел? Съжалявам, просто така дочух!... Е, може да мине и да си го вземе! Естествено!" Не ми харесва, когато колегите ми си позволяват подобни волности! Отдавна съм разведена, отглеждам три деца и ми е трудно... А двете са моите, голямото е на първия ми мъж... Но той почина преди седем години... Вторият се пропи, избяга в чужбина. Уж, за да поработи, но така и нещо не се прибра.  Съжалявям!... А пък аз не съжалявам!... Имам схема със сестрите и нашите помагат за малките, когато отивам в хосписа в Англия, те поемат грижите за всичко... И така е на всеки трети месец... Заместваме се помежду си трите, а там, плащат... Стандарт! Да, но скоро и тук, ще стане същото! Ами ако не се върнеме!?... Да, именно защото няма никаква политическа воля, за да ни задържат! И тогава ние няма да слугуваме на чуждете Майки и Бащи, а на нашите! Ами нашите, тях, кой ще гледа? Кога? Нали всеки е Смъртен!... Оставям ви! Добре съм, мерси!... Извинявам се, вие имате толкова работа по погребението, а пък аз ви занимавам със себе си! Не нямам! Поверил съм я на една фирма. И няма да бъде специално и така си е пожелала... И когато някой си отиде оттук, тогава чак се оглеждаме, за да видим към кого ли да се обърнем?... Тогава разбираме, колко са ни оредяло вече редиците с приятелите и с роднините... То нашето семейство се е пръснато, навсякъде! Майка ми е в Кипър, а и има нова фамилия. Баща ми е в Португалия, да, той също!... Имам един брат и три сестри, но тях не ги познавам! Моят Брат от първия брак на нашите, той живее във Флорида... Както и моята годеница, която е американка... Е, отказа да дойде в Европа, когато ме назначиха в Швеция... Леля нямаше деца. Мъжът й я обожаваше, отдавна... И тя беше и с 18 години млада... Колко объркани са днешните Хора? Да, като всеки нас, а и оттам и целият Живот и Свят! Да, така е... И не ни трябва доказателство! Нали? А е достатъчно веднъж да пътуваш с автобус... И веднага го разбираш... Именно... Кошмарно си беше нашето... А не, на мен, ми е забавно! Нима? Искам да споделя нещо, точно с какво помня Дочка... И все я виждам наоколо... Случе ни се на терасата.... Разказа история за: МИРИЗМАТА... ЗА МИРИЗМАТА? ДА, ЗА МИРИЗМАТА НА ОМРАЗАТА! Я виж ти, не си спомням да съм я чувал!...
       На една учителка било омръзнало децата да се бият, да спорят, да се мразят. Решила да направи експеримент с учениците. Поискала да й донесат по един картоф за всеки, когото мразят и не понасят... Речено и сторено! И на другия ден, всички изпълнили задачата и донесли картофите, кой по един, кой по два, по три, а имало и по повече. Условието било те да се носят навсякъде, където ходят и в продължение на петте следващи дни. Децата почнали бързо да недоволстват, да мрънкат, да роптаят. Започнало да им тежи, погнусили се и трябвало да ги носят въпреки всичко... Никой не ги харесвал, Миризмата от развалящите се картофи изпълвала цялата им стая. И била отвратителна... Опитът свършил след пет дена, а в уречения ден и час, те с удоволствие, отишли, за да ги изхвърлят на боклука... И повече от всичко обаче те започнали да Мразят единствено угнилите компири! Учителката ги попитали: "Разбрахте ли, защо беше този опит? Децата й дали различни отговори: "Е, СЕГА ВЕЧЕ ЛИЧНО СЕ УВЕРИХТЕ, НА КАКВО МИРИШЕ ОМРАЗАТА! ТЯ ТЕЖИ КАКТО НА ТЯЛОТО, ТАКА И НА ДУШАТА! ГРАБВА НИ! ЗАВЛАДЯВА НИ, НЕ НИ НАПУСКА, КЪДЕТО И ДА ОТИДЕМ! И ПРАВИ ЧОВЕКЪТ ДА ОБГРИЖВА ГРОЗНОТО ЧУВСТВО, А ОТ НЕГО БЪРЗО СЕ ОСТАРЯВА... СЪСУХРЯ... УНИВА... ПОГРОЗНЯВА... НЕ ДОПУСКАЙТЕ: ОМРАЗАТА ДА НАВЛЕЗЕ И ВЕДНЪЖ В ДУШАТА, ЗА ДА НЕ УБИВА И ДОБРОТО, И ХУБАВОТО В НАС! ЗАЩОТО ДОБРЕ Е НЕ ДА МРАЗИТЕ, А ДА ОБИЧАТЕ! И ДОРИ КОГАТО ДРУГИТЕ ВИ ОТХВЪРЛЯТ, КАЖЕТЕ ИМ: ЧЕ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ЛЮБОВТА ВИ! ПРОСТЕ ИМ! И ПРОДЪЛЖЕТЕ НАПРЕД!... ЗНАЙТЕ, ВИНАГИ СЕ НАМИРАТ ХОРА, КОИТО ДА ВИ УВАЖАВАТ, ДА ВИ.ЦЕНЯТ, ДА ВИ ОБИЧАТ!... ЗАТОВА НЕ СТОЙТЕ НА ТАКОВА "НЕОБИЧЛИВО МЯСТО", А НАМЕРЕТЕ СИЛИ ДА ПРОДЪЛЖЕТЕ НАПРЕД!"
      ...
          Вратата се отвори рязко... Нина и Симеон се спогледаха като съучастници... Стефати подаде папка с документите на Евдокия.
          Попита ги: "Миризмата на Омразата?" Това какво е?... Кое?... ОМРАЗАТА... Е, да, тя е обхванала, толкова много тежки Души! И те загиват, в този момент, от нейната зависимост!... Ехооо... Какво ви става? Добре ли сте?... А ти?... ???... Защо?... Говорихме си за Евдокия... Говорихте си за Дочето? А да! За Лелята... Добре! Е, радвам се! Тръгвам, имам друга работа...
      
                                           КРАЙ НА:
                     СЛОЖНОСТТА НА ПРОСТИТЕ НЕЩА:
                     МИРИЗМАТА НА ОМРАЗАТА