ПОЛУ - ЛЕТАРГИЯ 

            ...
               Мразя те... Не, не навиждам те!... Как защо? Не ти ли е вече ясно, а? Излъга ме!... Спомни си, когато гледахме, онзи филм: "АЗ ПРЕДИ ТЕБ"! И тогава дълго не можахме да се разберем, а дори теглихме жребий за личния край на всеки от нас! се наложи да използвахме жребий! И ни се падаше винаги едно: ДА БЪДА АЗ ТАЗИ, КОЯТО... Е, да съм първа! И да, това ми харесваше повече, но какво стана накрая, а? И защо ни се получи друго? Знаеш добре, че моите родители си отидоха, но без да могат да остареят, млади и си мислех и аз да си тръгна рано... Да, ама не!? Така стана, че... Отказам да го приема! И не мога да повярвам, как ти, толкова бързо тръгна... Предаде се! Реши, замина, не се сбогувахме както си го говорихме.. И веднага изчезна...Тръгна незабавно... Наистина ни дойде на всички като гръм от... Остави ни напълно объркани, неподготвени, уплашени...
       И разбира се, лесно си беше за теб, а за нас? Не си бил никога Егоист! Напротив остана си докрай Алтруист... Именно и затова не мога да го проумея!... Теб, Тук, да Те Няма!?... Сама съм!... Боли ме, чуваш ли ме! Боли ме от Теб и за Теб!... Как да свикна с такава Мисъл? Когато всичките ни Вещи ми крещят, на висок глас, пак за Теб!? И затова, колко невероятно е било до теб, околотеб, колко са били хубави, нашите събития! Мозъкът не възприема такива неща и блокира!...
       И как така да са изминали вече цели 3 години? Когато до днес, всички хора, които те познаваха, да, те ми говорят за теб само в сегашно време? И аз продължавам да го правя, което обърква, обижда децата... Наистина смятам, все така, че ти се прибереш от някой терен с колегите и студентите си! А после дълго и емоционално ще започнеш да ми разказваш и да ми показваш снимковият материал, находките с арте фактите... И за самобитния говор ще говориз, а и за хората по селцата и градчета, където ходихте... И както казваше: "КАКВА Е ТАЗИ НЕВЕРОЯТНА ВЪЗМОЖНОСТ И КАКВИ СМЕ ЩАСТЛИВЦИ, ЧЕ МОЖЕМ ДА ПРЕОТКРИВАМЕ И СЕГА РОДИНАТА!" Да, знам ги подробностите и процедурата, а и за перипетиите, през които премина Софийския универсистет, за да се сдобие със сградата на затвореното, забравеното училище в Славейно... И за онова, милото семейство, което поддържа имота и за това, че така се усигурят стажанските програми на факултета ни... Понякога гледам снимките... И какво да видя, точно така и аз съм била с вас, дори на няколко пъти, а съм го забравила... И да съм честна, на няколко пъти, лично съм участвала във вълнуващите терени. Да, когато се пееха патриотични песни, разказваха се истории за Историята... И такива, които няма в учебниците... А ето те, тук, ти свиреше ту на акордеон, ту на китара, ту разказваш анекдоти и разсмиваше всички... Младите етнографи, те, те харесваха, чувстваха се окрилени до теб! Някак си като те виждат с каква любов разказваше за тази специалност... И те са избрали точно това, което обожават и която ги кара да се обогатяват около твоето обкръжение... И този твоят неспокоен Дух ги приемаше като свои деца и като близки, духовни свои Съмишленици! И като се загледам в паметната снимка с Колегата ни Пимпирев, когато подписвате нотариалният акт за собствеността, от името на Университета... Виждам двама удухотворени идеалисти, които показват на всички как трябва да се реализират мечтите... Да, след толкова години, ние се сдобихме с това изоснавено училище... И може би дори да не сте очвали аплодисменти... Браво! Все пак, има и нещо, което остава и е непреходно във времето! Толкова ти допадаше в Славейно, а и онзи край! А може ли и сега пак да си там, а? Глупости!? Остави ме да си помечтая за НЕВЪЗМОЖНИТЕ НЕЩА! И ТЕ ПОНЯКОГА НОСЯТ УТЕХА...  И ако се моткаш там, ела си! Моля те... Липсваш ми... Болката е... И нито Празниците, нито Неделите са ми вече по вкуса... Те всички са ми Тъжните дни от календара! Черни са ми, а не с черено маркирани... А ти толкова ги Обожаваше и ги превръщаше в запомнящи се наши събития... Е, как да ги Обичам? Няма те никъде! Да, нямате в това измерение, в което ни остави безмълви и бездиханни... Да, уверявам те, проверила съм го! Навсякъде проверих...
     Да, знам го, не искаше да чуеш това! Не съм спала в нашата стая! Как така ли?  Прекалено е твоя! И нали там, си направи кабинет... Избихте със съседа а на Баджо хареса хрумката за стената на балкона... И досега чувам тракането на клавиатурата на твоя компютър... И да знаеш, открих я! Да, онази скритата в жълта папка, ей, там, отзад в джобче,то твоята малка Тайна! Не се ли сети, намерих Измачканата ти цигара и познай пазя си я като... Не, нали не мислише, че не знаех за тази, мила изневяра, а?! Подценяваше ме! И защо криеше от мен? И защо отказваше да приемеш на сериозно заплахите на лекуващите?... Ясно е, защо! защото е казано: "И НАЙ - УМНИЯ СИ Е МАЛКО ПРОСТ! А не беше от Простотия, а от Отчаяние... И отказваше да говорим, дразнише ми се"...
      Преди време, децата търсиха някакви документи. И им се наложи да влязат, но повикаха и мен!... И тогава влязох, за да не ги тревожа и да правя сцени... Не се тревожи, спалнята ни е поверена на грижите на чистачката от съседния вход. Да, точно на Нели. И тя е тази, която добре я поддържана. Имахте си приказка с нея... Разбирам че си й давал дребни пари, за да се прибере... А и тя сама ми го е каза! Няма как да знаем, колко и на кого и какво си давал... А и ти си беше наистина ЩЕДРА ДУША!...
       Настаних се в детската. Понякога оставам в хола, когато задремя на малкото диванче пред телевизора. И си спомням добре, колко ми се чудеше, как така се побирам на него? Казваше ми често: "Малката Женичка! И колко е СЛАДЪК моят френски, Миньон?!" Гевезеше ме... И от това ми е още по... А от тогава и никой не ме наричал така... Познаваш ме, не се срещам с никой и изобщо никой не ме Интересува след Теб... А това натъжава Момчета! А понякога си мисля даже, че и те ти се сърдя!... Да, ти наистина се грижеше, толкова всеотдайно за мен, за тях... И на нас ни е толкова тежко и затова!... Защо никога не стана нито Лош, нито Брутален... Дори когато те болеше, а? Беше внимателен с всички с: родителите, приятелите, познатите, студентите! Да, с абсолютно всички! Те бяха до и около теб, чустваха се Истински Авраам, Бащата на Народите... А не са толкова Човеците днес!... Ей, защо го правеше, а? Ти не беше Щеславен, Егоист, Лицемерен... Е, със сигурност, ти си търсил одобрението и на Другите?... А И МНОГО ХОРА СА ТЕ ИЗПЪРЗАЛЯЛИ, ПРЕДАДАЛИ, ОТКРАДНАЛИ СА ТИ ИДЕИТЕ! А ТИ НЕ ЗАСТАНА СРЕЩУ ТЯХ... И ТО СЛЕД КАТО СЕ ОБЛАЖИХА ДОВОЛНО СЪС СЛАВА, ТИТЛИ, ПАРИ! ТИ ИМ ПРОСТИ! ЗАЩО ЛИ?...
      Създадох свой стерео тип, следвам го! Сякаш от това зависи и денят, и нощта ми: първо пускам пералнята на нощна тарифа, почиствам щателно хладилник, нищо че в него няма кой знай какво!? И подреждам по сто пъти, хилядите шкафове и какво ли още не!... Баба ми твърдеше, а сега се сещам: "Ако ти е Леко - Труди се! Ако ти е Тежко - Труди се още повече!" Действието доказано убива натрапчивата Мъка! И я държа надалеч, но донякъде!... Открих, че след полунощ, има страхотни Филми! Реших да си направя Традиция. Започнах да ги гледам... Предпочитам да е това, което ти обожаваше! Да... Вечните твои: приказки, легенди, митове, битки, войни, документални, научно - популярни! Имам за пример и не познавам друг по - стремящ се към познание и информираност Етнолог!...
      И на няколко пъти, знаеш ли, попадам на филма: "МЕТАМОРФОЗИ" Сигурно си го гледал! Имам спомен, че ние сме го гледали май заедно! Да, именно за уникалния Живот на Пеперудите! И да! Невероятен е! Фазите в развитието й за толкова кратичкото й Битие! Пеперудата 🦋 и нейната Неповторима Природа... Гледам го, поплаквам си, отдавна да си призная обаче забравих да го правя!... А нямам никакви Сълзи дори... Търсих го на повторка, гледах го отново и отново, и пак, и пак... Е, в едната фаза, красивата Пеперуда, остава в странното си състояние на: ПОЛУ - ЛЕТАРГИЯ!? ДА, ДОКАТО НЕ НАСТЪПЯТ ПОДХОДЯЩИТЕ УСЛОВИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ПЕПЕРУДКА ДА СЕ СЪБУДИ И ДА ИЗМИНЕ ПОВЕЧЕ ОТ 4000 КМ., ЗА ДА ОТКРИЕ ПОДХОДЯЩО МЯСТО, КЪДЕТО ДА ОСТАВИ СВОЯТА ЛАРВАТА. И ТЯ ЩЕ Я ИЗЯДЕ КАТО ХРАНА И ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЧЕРВЕЙ, А ПОСЛЕ НА СВОЙ РЕД, В ПРЕКРАСНА ПЕПЕРУДА! И ЗАЩО? ЗА ДА ИЗПЪЛНИ ЦИКЪЛА НА ЖИВОТА СИ....
      Знаеш, защо ти го казвам!... Не успяхме да си говорим, за толкова много неща, а и не ни стигаше никога времето!? За важни, съществени, за нещата, които ни вълнуваха! И съжалявам! Житейските казуси са безконечни, а всеки тряваше да се справя с тях... Изгълтахме си Времето и то се стопи, изчезна, стана на минало... И стана История, точно НАШАТА ЛИЧНА, ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ!... А тя, Пеперудата, тя се превръща в образ на изпълнен ДЪЛГ КЪМ ЖИВОТА! ТОВА НА КОЕТО, ТОЛКОВА ТИ ДЪРЖЕШЕ... Знаел си го? Е, сега аз го откривам! Да, аз съм, точно тази Пеперуда, която се чувства в полу - Летаргия!... Все още отказвам да продължа, нямам си истинска цел!... И затова никъде и с никой никога не ми е добре... Защо? Защото теб те няма никъде! Не си тук и те няма и там, където съм!... Никъде! А моята Полу - Летаргия, ме прави да съм нито Мъртва, нито Жива! Плаши ме, не мога да я приема! Как така изминаха тези 3 години, а? И как моята Приятелка, Пеперудата, приема, по толкова естествен начин Смъртта, а аз не мога! Та тя живее само до 4 седмица!? За мен, тази крехка, Красавица е истинска Героиня, нали!...
     Имаме и ние истинска Пеперудка, Малка Принцеска, едно любопитно Пипи Дълго чорапче! Тя е като нея мъничка и крехка, а и е с красиви морковена косица! Нашата внучка, София!... Е, това, за което мечтаеше, стана! Имаме си Две внучки и Един внук, а пък ти, Скъпи, не можа да изпиташ неописуемата Радост!... А и да видиш само нашите Момчета, колко са сериозни и колко са отговорни родители!... Е, те си имат твоят пример!... А днес, повече от всякога, нормално, добро Семейство е рядкост!
       Когато порасналите синове имат нужда от помощ, винаги се радвам, ако мога да им помогна и да гледам внуците ни! Чувството е особено, странно, приятно и изморително! Гледаш как Живота ни се повтаря, ала не напълно: ДА ГЛЕДАШ ДЕЦАТА НА ДЕЦАТА НИ Е ПРИВИЛЕГИЯ, СЛАДКА УМОРА!... Маниците бързо и смело стъпват в годините. Пъргави са, жизнени и ако знаеш, колко би ми помогнал, ако ги разхождаме заедно... Понякога срещам двойки, на нашата възраст и се заговаряме, разменяме си съвети и за децата и за внуците... И ми е толкова мило, как двама застаряващи хора се опитват да се справят заедно с наследниците! И ми е още по - Мъчно... Ние никога няма да бъдем на тяхното място! Нищо че си го мечтаехме... Нито ще се държим за ръцете, за да ги водим на цирк, нито да им разказваме приказки... Е, тук, ти бил Неповторимият разказвач! Колко вдъхновено говорише на студентите, които искаха да сливате занятията, за да не се накъсат разказът или случката!... Натъжавам се... Не мога да свикна!... Извинявай! Мъниците ни са Прекрасни! Е, отговорността да ги гледаш дори за малко е Огромна, но и Умората ми е СЛАДКА, ДОБРА!... И когато съм с тях, Сънят ме посещава и без приспивателно, идва някак особен, лек, приятен...
        Тогава си мисля, че заспивам умиротворена в прегръдките ти! Докато ти си играеш с косата ми... Навиваше я на масури, заспиваше, а пък аз си имах нещо като нощтна фризьорка за прическата!... Чувството е прекрасно и какво като не е РЕАЛНО!
       И майка дойде и тази зима беше с нас и още е тук... Нищо че на втория ден искаше да си ходи на село, защото сега било времето за посевите!... Наистина е тук, но всъщност я няма! Не ми приказва, сякаш ми се сърди, а си счупи ръката й я доведохма с децата, за да си помогна и така си остана! Толкова се радвах, исках да си говирим... Казах й, че е по - добре, когато сме заедно и така ще можим да се оправяме заедно... А и да излизаме на разходки... Добре е вече, но отказва да говорим, а за излизане не желае да чуе! Децата, когато идват, тя им кимва и отива в стаята си... Те не се радва! Чудно ми е! Повтаря едно и също, когато реши да говори: ЗАЩО ДЕВО, НЕ ВЗЕМА МЕН? ЗАЩО ГРАБНА ЕДНИЧКИЯТ МИ СИН? ЗАЩО НЕ ГО ОСТАВИ ДА СЕ ПОРАДВА НА СВОИТЕ?...
       Не знаех, че чак толкова силно обстоятелствата могат да променят хората! Не сме живели с нея, не знаех, а и тя е себична, инат си е, себедостатъчна си е... Не те е възпитала тя, а страхотният ти баща, който си отиде без време! Той беше като теб емоционален човек макар и селянин по природа, обожаваше земята, хората, животните. Музикатът, без който нямаше никакъв селски празник! Толкова ми е тежко да се грижа за майка, защото никога не е доволна! Има списък и следи някакви турски серияли, а и там , лицето остава строго, безчувствено... Те, героите, се смеят, а тя не се усмихва дори, те плачат, а тя си стои като мумия... Не може да е тя, която да те е научила:КАК ДА ОБИЧАШ, ТОЛКОВА ВСЕОТДАЙНО, ВЯРНО, ДОСТОЙНО!?... Как да Обичаш? А ТИ САМ СИ СЕ НАУЧИЛ! ДА, ОТ ИСТОРИИТЕ С МИТОВЕТЕ И С ЛЕГЕНДИТЕ... РАЗВИЛ СИ НЕВЕРОЯТНАТА СИ ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕТНОСТ, КОЯТО ТРУДНО ОТКРИВАМ ОКОЛО СЕБЕ СИ!...
      Повишавам й тон, а после сама се разкайвам! Не ми е виновна тази 93 годишна жена! Нека да е бездушна, може би така й е добре! Светът ми обаче ми е крив!... Да, до Болка и до Полуда, защот никъде в него не те ОТКРИВАМ!... НЯМАТЕ ВЕЧЕ 3 ГОДИНИ, А ПЪК ТУК, СЪМ И В ПОЛУ - ЛЕТАРГИЯ И ПРОПУСКАМ ВСИЧКО! КЪДЕ СИ?
       Ами това е... Нека да е спокойна тази нощ за всички, които се Борят в този момента с: Болката, Сънят, Умората!... ЛЕКА НОЩ НА ВСИЧКИ БЕЗСЪННИЦИ!...

                                                 

 

poznato ...do bolka .....no az ne izpitvam ni6to lo6o kato 4uvstva .....boli me . 4e sum lugana . boli 4e sum unijavana ....prosto boli.....a az vse s tova doverie v horata..... sum si vinovna

...
Дълго мислих върху думите ви, pipina!
И защо да ви отговарям? А после си казах, че щом сте ми написали мнение, добре е поне да ви: Благодаря!
Поздравления за смелостта да ми споделите своите лични възприятия!
Разбирам силното ви разочарование от конкретни хора. А и когато някой ви е излъгал, сте му отдали сърцето си емоции, внимание, загриженост и какво ли още не, да получавате студенина и да се възползват от ситуацията... Никак не приятно!
Не би трябвало да се безпокоите, ако сте останала Неразбрана! Подобно поведение винаги ни обижда. И всъщност след многобройните ми примери от живота, мои лични и на други хора, отдавна съм се отказала да изпитвам дори сенчица от Съмнение, че: АЗ СЪМ ВИНОВНАТА И ПРИЧИНАТА! И КАТО ЧУВСТВИТЕЛЕН ЧОВЕК, ПО ВСЯКА ВЕРОЯТНОСТ, С ИЗЯВЕНА И РАЗВИТА ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ, ВИЕ НЕ ПРИЕМАТЕ НЕХАЙСТВОТО В ОТНОШЕНИЯТА ОТ ДРУГИТЕ. НО НЕ НИ ТРЯБВАЛО ДА Е КАТО ОБИДА И НЕУСПЕХ, А КАТО ТЯХНА ГРЕШКА И ХАРАКТЕРИСТИКА...
Пожелавам ви да бъдете, толкова чувствителна, колкото ви е направила Природата! Да не се срамувате! И да не се мразете! Обичайте се! И когато Човек е разбран, умен, чувствителен, той трябва да се гордее с такива качества! Гордейте се! И бъдете точно такава каквато сте!
А можем единствено да съжаляваме, тези, който не ни оценяват! И те са, които имат сериозни проблеми с Общуването! Оттеглете се от подобни "токсини хора", ако те ви нараняват! Доброто е... Позволявам си да ви окуража с мисълта на Омар Хайям:
"Не яжте каквото и да е, само за да се нахраните! Не бъдете, с който и да е, само за да не бъдете сами!"
Има на Света подходящи хора и за вас! Някои които с благодарност биха приели всички качества и дори с недостатъците ви биха ви Обичали, точно заради тях! Кураж...