... СПРЕТЕ..


               ... Как ги траете,Такива? Какви?... ТАКИВА - разспасна сган! Ей, я кротко! Не си падам по Агресията! А вие? Никак! Ами и аз също! Думите са язвителни... Не сте ме разбрали, те, Младите са Агресивни! Искам да кажа, преди нямаше такива Екземпляри! Да, бе!... Говорете ми!? Имало е Винаги от Всичко! Добре де, а познавате ли ги Сегашните? Имам си двама вкъщи. И аз има! Внуците ми са на тяхната възраст и едвам се издържахме, когато беше ковида. Близнаци са, затова едната седмица е единият, другата другият, да не си пречат!... А пък да не ви казвам какви работи им изискват!? Не ми се говорете! Знам, защото имаме същите и добре, че моята Майка ми помага. Иначе как да се оправя, а? Майка им? В Гърция е от години. А и аз бях, но се прибрах наскоро. Изтърваваме ги. Е, те, Днешните! Ах, не, ама какви Деца? Горките, те са без Детство... А са и Професори! Да, всичките са Проферсори по Всичкология! А Учителите? Друго нещо са те! Сестра ми, на пример, е начална. И да ни ви казвам, колко огромни изисквания имат за тях! Разбира се, че има! Нали им дигнаха заплатите! Да, ни и на тях инфлацията им ги изяде... Е, както на прословутите ни пенсии... И пак никой не му се става Даскал... Младите не обичат трудности!... Говорете ли, говорите, но не мислите... Нали!?  Защото трябва да имат сериизни познания повече от Гугъл и да бъдат Академици. Да имат завидни реакции и умения като да са Космонавти... И как после да искат някой да... Изтървахме Работата! Да, като в рекламата: "КЪДЕ СБЪРКАХМЕ"?... И хората, от близките седалки, започнаха да се включват в разговора: "ОБРАЗОВАНИЕ! Няма! Кой ви говори за Образование! Няма! А за какво? За Възспитание!... Няма! Никакво!? А и никаква Култура!... Кротко, бе, Хора! Училището не идва ли по - късно? Е, да, де! В началото не е ли Семейството?... Няма никакво Семейство като Хората!?" В автобуса има арена за дебати. И веднага лумна  Спор от Вещи Съвети и Анализи по наболелите за Битието ни, ОбщественоЗначимиПроблеми. Да, може да се каже: ТОВА Е НАШИЯТ, РАБОТЕЩ ПАРЛАМЕНТ!? ПЪТУВАЩИЯТ ПАРЛАМЕНТ ОТ УЛИЦАТА! И Е ПЪТУВАЩ ЗА КРАТКО! ОБИКНОВЕНО СЕ РАЗВАЛЯ ДО СЛЕДВАЩАТА СПИРКА... И всеки пътник може да дава безценни, Професионални съвети. И да направи Значими коментари за всеки ресорен министър, за всеки един депутат и за всеки член на партия. Мненията обикновено са дълбоко аргументирани. А дори понякога наистина водят до размисъл... Какво от това? Често те са замесени с хиляди факти от Живот им! Клюки... Компромати... Лъжи... Не е ли странно, защото все твърдим: Не навиждаме Политиката  Политиците!? А пък се държим Аполитично? Не познавам обаче толкова Политизиран народ!... "Животът на няколко поколения е пълен погром... Нали!... Компетентни избератели!? А още не можем да... Защо? Защото: ЗНАЕМ И ОТГОВОРИТЕ, И ВЪПРОСИТЕ, А НЕ НИ ДОСТИГАТ СИЛИ ДА СИ ОПРАВИМ КЪЩИЧКАТА!?... Ей, ама и вие, накъде? Подминахте ми спирката! Защо? Не, не съм! И вече от седмица... Минаваме оттам... И кой? И кога? И не го казва? Публикувано е от месец, в сайта на градска мобилност. Кой го чете? Който желае да се информира!" Объркана и недоволна, жената се изниза между хората ядосана... "Чудя се, как ги издържате?... Шофьорът въздъхна. И погледна зад себе си, на огледалото. И кой изрече думите. Беше хубавичка жена на средна възраст, поддържана, строго облечена, но в тъмни дрехи, а от мантото й зяпаше огромен шарен шал. "Професионална нагласа какво друго! Вие, знаете ли? Да, често използвам този маршрут. И преди малко, минахме покрай табелата: РЕМОНТНИ РАБОТИ! Именно значи не се чете! Отегчени сме от всичко и да, никой не му се четат подобни... Не може да се угоди... А можете ли да ме оставите малко преди подлеза? Къде? Ето, там, защото го избягвам! Да позная и предполагам е в лошо... Не е в Лошо, а е в Ужасно състояние!... Ок!"... "Ей, не виждате ли? Кво? Кво? Кво! Има там, Пожар... Ей, там! Това е от ремонта, по - надолу! И да, ремонтът да се намира точно на пътя? Не е... Къде? Вижте, де! Точно там... Е,й, там, де! Където околовръстното се спуска и се събира към магистралата? Ами не е!? Не виждам нищо... И аз!?..." А тогава колата на стария автобус се задави. Изрева гръмогласно. Изръмжа хъркащо, правейки опит да заглуши всички самозвани философи. А пък той е от добрите Парламенти. Наближава да се приключи набързо. А и той обикновено действа и е до поредната спирка. А и се "Самосезира"!? А с наше Балканското перчене... А и с мисловните модели, ние сме си теоритично приключели със страсте, но са често като: "БУРЯ В ЧАША ВОДА!" Политиканстването е изразходило БЕЗЦЕННА СИЛНА,ЧОВЕШКА ЕНЕРГИЯ... "Ремонтни работи! Нямат ли край? Пожар е! Като идвах насам, казаха за катастрофа... И аз го чух! Да де, заради мъглата! А не беше ли преди часове? И кво? Още една ли?... Луди хора! Ами друго е!... И как не се спряха!!Няма как да е скоро... А пък и вие не се спряхте!!! Стига ни плашите и... И смятам дори, че не от Ковид толкова, а от Страх, си отидоха толкова много хора... Да, беее... Ей, какво ли е там, а?... Е, не ми се иска да знам!... Защо? Всеки може да е на мястото...       Дочу се ясно тътен. Земя се разстресе. Оглушителен писък раздра пространството... Ушите глъхнат. Погледите са впити във водача, а той съсредоточено и здраво е вкопчен във волана. Адреналинът го държи, а той се е вкопчил като в спасителен пояс. Пътниците са дезориентирани, напълно. Обстановката скоростно се променя, а после... Объркването е пълно. Безконтролно е, а и това създава паника. Удър... Удър... Удър... УДЪРНА ВЪЛНА! НЕЩО ГИ ЗАСМУКВА СИЛНО! ДА, НЯКАКВА МОГЪЩА ФУНИЯ ГИ ДЪРПА!... Къде е долу?... Къде е горе?... Къде сме?... Какво става?... СПРЕТЕ... Чу се нов тътен. Оглушителен писък дойде наново. После трясък от счупени стъкла. И властният трясък оттекна... Екот... Движение, което се раздробява на части. Движение, което разпада на парченца. Изписва своите фази на разпад, но на забавен каданс... Изхвърчават в безпорядък: очила, шапки, слушалки, ръкавици, торбички, чанти... Дъждът от предмети помита всичко, което срещне по пътя си.
И ето валят хиляди иглички -  стрелички. Забиват се по кожата, и по закритите, и по откритите части. Произвеждат топла вълна, която прегаря. Избухват в режещата Болка от хиляди кинжала, забивайки се надълбоко и навътре в тялото... 
       "Яко!? Автобусът... Кво? Свали си за малко слушалката, Систър! Кво?... Тва нашата каруца ли е?... Ами да!? И от която току - що слязохме! Именно..."

                             СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ И ФИНАЛ НА РУБРИКАТА!