Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2023 20:28 - ОТКРАДНАТИ ДУМИ НА ДОИЗЖИВЯВАНЕ
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3900 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.04.2023 19:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image                                                   ... СПРЕТЕ...


      ...
     "Брутално... Кво са кефеш, Човек? На кадърчетата си! Ненормалник, кво снима? Всичко! Нима? Оттук, да, бе? Що, бе, зумвам си и са готови! Виж, де... И? Пуснах ги на Еди! Едрият, той, знае кво да ги прави!... " Продължават да се връщат назад към спирката. И за напряко, минват през кварталната градинка. Някой тича зад тях... Някой ги настига... Продавач на зеленчуци ги задмина, носи пожарогасител?... Пъргаво дете  затича с баница... Изтървава я, а чайка я хваща в полет... Стигат до чешмата. Задъхани хвърлят нещата си на първата пейка... "Ей, ама кво прибледня? Не мога... Не мога да... Изобщо... Да дишам... Не! Не може да не можеш, чуваш ли ме! Дишаш си, и ощи кака! Давай, Брат!" Радо се наведе напред и залочи направо от чучура като животно, цялият се оля. Габи го последва и направи същото. Наля и шишето си и после запреглъща на на големи глътки водата. Тогава чак усети как по гръбнака й се изплъзва една студена струя същинска змия. А това силно я Уплаши. Двамата се закашляха и то за дълго, и то издълбоко... "Спокойно! - каза страец точно до тях. Сега едвам го забелязаха. Сякаш изникна от нищото: "Заради пожара, ей, там, надолу... Луди ли са, що, ама обгазиха Града! Какъв е тоз черен дим? Да, ама се носи насам! Идва към нас? Гадост!... Закачките, Ентусиазмът, Настроението изчезнаха... Счупиха се! И на Мига си тръгнаха! Както хилядите, миниятурни парченца, които се разпадат с Гръм и с Трясък, точно пред очите им, под мощна ударна вълна на паважа... Небето!?... ИЗРЕДВА ОТ СИЛНАТА БОЛКА!? Покри се изцяло с тъмни облъци, а пък дима от пожар подсилваше от плъзгащ се Мрак... "Готово! Изпратих ги! И? Стига с тези кадри... Що? Светът научи за нашето Събитие! И кво? Ето, де, виж! ДОКУМЕНТИРАНО Е! И това е важно? Разбира се! И това те кефи? Що, бе!? Ами, не знам кво да кажа!? Ей, там, по - нагоре, вижаш кво става, как хората се мъчат! Страдат, а ти си се радваш на снимките? А не! Ти в голяма грешка си! Заради институциите го правя! Заради тях се обадих на Еди! Ок! Обадихме си и на... Ами за Ужаса, имам ли вина? Свързаме се тук - там, но и трябва да се ЧАКА! Е, ЧАКАМЕ... Гледайте... Споко, ма! Да знаеш, всичко е наред! Цъфват, след малко! До минути! Знам го! Довери ми се, де! Отдавна тези съм си ги "опитомил"! ... Идват! Пуснах им картинки и хоп... Идват!... Да, бе, ама ги няма никакви! Пожарната ми дава заето! Ясно е! Долу са, при другите и в оня край, де, не могат да ти го веднат... Кво толкова! Организират се хората, трябва време... Да, бе, Куките, те поне къде са, а? Никакви... Голям Наивник си, ма Систър! Де си видяла Куките, да се мотат из улиците? Возят се на бързички коли, а и няма как да не цъфнат, във всеки момент! Ти си, една Паника! Споко, де! Ей, ти го простият Анализ: Чупихме ли се от Даскало? Помагаме ли на хората да научат за Събитието? А ти недоволстваш!? Образува ми още Нерви!... Подлуди ме! Наистина? Систър, ние участваме в Спасителна Акция! Капиш? Ти? Дали участваш в такава? Я, пак! Ти, дето преди малко, взе и сдаде багажа, а сега ми се ПРАВИШ на СУПЕР МЕН!"... Някой изкрещя точно над главите им: ... Хорааа, ей, търсе се Лекар! Тук! Лекар - стажант Димитров, аз съм... Къде?" Колоездач, с добре изразена мускулатура, завързва колело на съседната пейка. "Къв си ти, бе, Пич! Лекар! И защо? Идвам от стажа, ами ти, Пич? И? Проблем ли имаш, Пич? Не бе! Не аз, бе, не си разбрал, там, горе, те значи имат Яки... Всъщност да те поздравя с: "Добре дошъл в Ада"! Толкова ли е зле?... Доста си е сериозно! Да, онези, особено, дето по платното! Така да знаеш! Да, в какво се забъркваш, де... А обадихте ли се на Бърза помощ! Ей, как позна, преди повече от 10 и пак познай: Няма още Никой!... Натоварено е днес! Да, за всички ни! Има верижна катастрофа надолу, до детелината"... И на един скок, тогава мъжът е на шосето и е насред "Джаза"... Старецът, до тях, рязко скокна, реши да се изправи... Но не се задържа добре, подкосиха му се краката. "Ей, ти как си!? Падащ ли, бе, що ли? Кво правиш, бе Човек? Аха, опааа... Радо го хвана през раменете и го изправи наново. И после го изтърси на пейката, която е затрупана с багаж... Габи се ядоса. Някой настойчево я дърпа по клина. Не видя никой. Наведе се надолу... Очите й я поразиха. Те се срещанаха с миловиден и уплашен, детски поглед: "Ти! Откъде пък се взе?... Как се казваш?... И очакваш някой на 3, да ти проговори? Не ставай смешна!" Детето протегна ръчички, за да го гушнат. Бунтарката, със странните одежди, се умили и горещо го притисна... Усетило човешката топлина, момченцето зарида, но съвсем тихичко и примирено. Това ги уплаши: "Сигурно го издирват!... Добре ли си? Да не е Терорист от световна класа, а? Не ме разбра изобщо! Е, в онова меле горе, родителите му го търсят. И те са Обизумели! Откъде знаеш? Предполагам! Недей, става ли! А и съм се губил, но като малък! Ок! Не си важен ти!... Виж! Това кръв ли е? Къде? Точно на ръката?" И тя внимателно свали якенцето, а после блузката, чак тогава детето изпищя... Спокойно, де, Пич, не си сам! Тук сме, заедно сме... Нещо остро те е наранило... Стъкла! Са, СТАКЛАТА... Извикай ми, Димитров!... Тук съм си! Вярно, бе! И защо?... Аха, разбирам! Ами този? Старецът до вас, да... Що така?... Никаква Надежда Няма!... Нима? Нали преди малко, аз го вдигнах?... Виж, сам! Избелил е даже очи?! И кво? Пукняса значи... Кротко, Пич! Радо съм! Светлин съм! И да, вярно, Прав си! Е, там, за горе, е и още по - зле дори! Отиди ли? Да, но и ти отиди и виж! Ако ти стиска, де, Пич! Нямам нужда! Напъпках се с Емоушъни... И да ти кажа, бях преди всички! Да, наистина той снима първи мелето, той прати кадрите.... Стига! Спираме с приказки, нека да превържим този Малчо!... Споко, Мъжки! Голям си, нали го знаеш! Почиствам бързичко... Слагам марлята... Готов си, Брат!... Габи помага на стажанта и той ловко се оправя с положението... "Завийте го! Разбира се... Не те заболя, нали?" Габи издърпа, огроменият шал, за да го завие. Изцяло го обгърна с него. Загледаха се всички в идващия мотор. Очудиха се на бързината, с която той се отзова зад паметника. И заключи вече возилото и махна каската си: ИЗНЕНАДА! Водопад от красива коса покри нежни рамене: "Ква е тая, бе!? ИНСТЪГРАМКА! Отдръпнете се веднага: Дайте ми, път! И що? Идват две линейките с екипите, къде да спрат?... Ами ти, коя си? Питам аз: Кой ни се обади? Кехайова съм, а защо ти е да знаеш? Заради родното Здравеопазване: Може да си го позволи, ей, такива Мадама?... Къв си ти? Сваляш ли ме! Не, и що: РАДВАМ ТИ СЕ! Я, чупката!... Не тъй, не става така Грубичко, не ти приляга!... Нямам време за празните ти приказки". Тя извади две тежки чанти като магарешки дисаги, поемайки нагоре по пътеката. В този момент точно, пристигнаха двете линейки, и полицайте, и екипите... На време! Да, бе: НАВРЕМЕ!? Точно так, същото като в сериал! И други още две пожарни коли, откъм пътя, с пуснати сирени, заглушиха всякакъв шум... Смутатохата нарастваше лавинообразно. Пъллеше, пълзеше над и до хората, и над колите... Габи усети как детето се отпусна в скута й... "Невероято е! Задряма, сред този вой?... Хайде, Гражданите! Моля, Вървете си! Нямате работа!... Желаещите само да дойдат и да ни дадат показания!... Кой се е обадил? Ние... Добре! Изчаквате... Какво ще ни съобщите за инцидент? Ние, аз и Габи, пътувахме в същия... Показвам!... Онзи, там, горе, но... Слязохме обаче, преди да се случи... Кой е Габи? Коя е? Ето, тук, е! Ами аз съм, ето ме, тук! А това в теб? Детето ли? То дойде само при нас, малко преди вие да... Има рана на ръчичката, но д - р Димитров, онзи лекар, там, той вече го превърза... Знам! Какво? Кой е детето?... Нима? Знам как се казва!... Откъде? Нали вие сега дойдохте?... Виктор... Някой го търси значи? Да, ей, от онази жена го разбрах!  Тя е с вишнева жилетка, точно пред нас. Изглежда е Зле! И детето е нейно? Не! Не е нейното, но тя ми каза името... Роднина?... Объркана е Женицата! Преди малко й се обадиха. И? Баща и мъж й са починали, на път за болницата.... Тя го каза, преди лошата новина, де!... Спомена също, че то е изкочило от колата, пред тях, когато го е видяла: Как така? Малкият е излязал от колата и е бягал, докато друга жена, отвътре, е му е викала: Виктор!... Шефе, извинете ме, лейтенант Йордан! Да, ами тя сама ми го каза! Не разбрах! И аз?... Уж! Ами аз трябваше да ви питам?... Ок! Питайте ни, тогава, де! За буса питам: Водачът спокойно ли караше?... Е, да! Съвсем професионално, но колата му е барака: Трещи, Ръмжи, Тресе се! Дори за малко, да се разпадне на части пред завоя... Не тя е причинала обаче инцидента. Нима? Не е и шофьорът на буса! Така ли? Дори да е стар, той е излязал от депото, тази сутринта, Изряден! В напълно добро състояние и в изправност... Нима? Водачът е карал бавно! И?... Шофьорът, зад него, той го е блъстал. И предполагаме, той да е карал, с особено висока скорост. Но експертите, нека те да кажат! Така ли? Ей.... Кибиците, аут! Вървете, бе Хора, нямате ли друга работа? И ние? А не!... Защото не съм свършил с вас още! Виктор е Голям Герой!... Така е! Оставете го! Спи? Да, добре, нека си почива... Ок!... Излязал е, разбра ли? Той? Да, така, че на момента е излязал! Той е Спасил и себе си, и жената, която е тръгнала след него! Да, в момента на Удъра, така май излиза! Не е за вярване! Нали? И да разбираме ли, че... Неговите... Колко са изобщо починалите? Не се знае! Зависи, колко са пътуващите общо? Засега са тези от първата трима, тези от втората са двама и... Значи с един сблъсък са отишли 5? А в буса? Митев да каже, аз не знам! Ами, там, горе, всички пътници от буса са уплашени, четеримата отзад имат наранявания. Тях ги взеха с линейката, а шофьора е в интензивното... Живи? Да! Всичките са живи, но има и ранени, някои са в лоши фрактури... Габи какво би добавила, по случая? И това, че щом чухме да трещят колите, веднага се върнахме назад. Радо направи снимки на блъснатите коли и ги пусна незабавно в нета и е Даскалото... Обадихме се и на вас, и на Бързата, но с пожарната не успяхме, да се свържим. Чудесно сте се справили!... Будалкаш ни! Съвсем не!... Митев, ти поемаш, тук, викат ме на магистралата! Слушам, лейтенант!... Ей, Хора, не се издържа!... От три сме на крак... Понеже имаше гъста мъгла, която причини две страшни катастрофи, едната е по - лека, но и там починали, а другата е с 9 коли! И сред тях, два циментовоза, един бус, останалото са коли. Те са само са за скраб, ако ме разбирате... А между тях човешки останки:ръце, крака, всичко... Не знам, но не искам да умра така!?... И казвате, че това е трета, верижна катастрофа? Не е трета! А с тази, тук, в града, ни е 4 инцидент!... Да ви взема кафе? Оставете!... Ей, Систър, и аз не искам! Кво? Нито да пукна така, нито да оста инвалид..." Слабичкият полицай се олюля, зад тях, пишийки нещо. Радо успя да го хване за раменете и да го сложи на пейката. Като с магическа пръчка, Кехайова се появи навреме. И им подаде някакво шишенце: "Нека да го вдиша!" В момента, трябват на всички и ръцете, и краката... Възрастна женица се приближи, до тях плахо и им каза: Вие, Младите, не се хранете изобщо?" И тя извади от чантата си био блокче... "Модерно! Те са за внука, купуваме ги, нали играе футбол, все ги търси... Готово, пушка съм! - съобщи полицаят. Хора, добре съм, и нищо ми няма! Ок!... Изяж го, все пак! Имаш си още доста работа!... Имам и друго за внука, яж го - добави женицата..." А Митев й целуна ръката спонтанно, тя съвсем се притесни. Скокна да си ходи... "Извинявам се, ако знаете, заради тази пуста Работа, от кога не съм си ходил на село, при моите... С детето, какво да правим? - каза прямо Радо. Очакваме представител на Социалните... Нека да стои, тук, с вас!" И той тръгна към пътя... "Разбра ли, Пич, кой е Героят! Е, да! Виктор... А ние сме взели да мразим нашите, Старци! Не ни обръщали достатъно внимание! Така си е! Нали си ги имаме, родителите! Нищо че са Старци... Не се ли, събуди? Не още!... Виж го! Ама, колко е Сладък! Чудя се, в тазив Суматоха, да кърти? Може да му има нещо? Не ме плаши, Човек! Ей, не издържам... Да си клъвнем от Белото? Само за отскок! Забрави! Заклех се, заради Вальо, и не пипам... Що?... НИКОГА НЕ Е РЕШЕНИЕ! НЕ РЕШАВА НИЩО, А САМО СЪЗДАВА ПРОБЛЕМИ, ГРАНДИОЗНИ ПОНЕ 100 НОВИ! И АЗ СЪМ ПРОТИВ..." И той й подаде едно пакетче, но тя го взе с едната си ръка и го пусна на земята. А после го стъпка яростно с крак: Ти да не си Луд, съвсем Изтрещя, а, Пич! За Бога, пред очите на Куките!"... Радо беше примрял, въздъхна... И все пак, това, което видя и научи за един учебен час, е съвсем различно, друго е, ВАЖНО Е... НАКАРА ГО ДА ПОРАСНЕ ИЗВЕДНЪЖ. ДА ОСТАРЕЕ С 10 ГОДИНИ!... Извади от якето шест пакетчета и ги хвърли на чешмата. Наплиска се обилно с вода и си пийна, но започна да трепери... А после се сви на кравайче, до съучиничката си, за да се опита да се успокои малко. Всъщност искаше му се крещи... Нямаше никакви сили повече... УСЕТИ СЕ ИЗПРАЗНЕН! НАПЪЛНО ИЗПРАЗНЕН ОТ ВСЯКАКВО СЪЖЪРЖАНИЕ... Точно пред погледа му се яви образът на хубавката лекарка... А тя се трудеше съвестно, биеше инжекция на жената с вишнеата жилетка съвсем спокойно. Нито мърдаше, нито плачеше, нито говореше. Явно беше в шок! Докторката държеше ръката й, докато обезумялата от сръб Дама, стоеше кротко като припарирана. Забеляза сега, тя е МЛАДА! На не повече от 30 е! Да, като доведената му сестра!... Светът се завъртя... Заглъхна изцяло... Онемя напълно...  Нищо не чува... Нищо... Изведнъж жена се изправи. Изрева като ранено животинче... Държеше си в шепи коса... И ревеше... Изрева веднъж особено силно... Той не чуваше, а усещаше думите по устата й. Крещеше: ... СПРЕТЕ... СПРЕТЕ... СПРЕТЕ... СПРЕТЕ СЕ!... ПЪТИЩАТА СА НИ ГРОБНИЦИ... СПРЕТЕ СЕ!... ТОВА Е ГРОЗНАТА ВОЙНА... СПРЕТЕ СЕ...
    ... Две линейки, една пожарна, три полицейски коли преминаваха нагоре, общо са шест... Все пищяха ли, пищяха, а по главния път и заглушаваха всичко с алармите, сценката от градския площад изчезна... Тръгнали са наново към следващото, новото произществие. Смело се хвърлят, гонят Събитията със зловещ, предупредителен зов...
   ... ВЛИЗАМЕ В ПОДЛЕЗИ... МИНАВАМЕ ПО НАДЛЕЗИ...
    ... БЪРЗАМЕ... ТИЧАМЕ... БЯГАМЕ...
     ... ВЛИЗАМЕ В ПОДЛЕЗИ... МИНАВАМЕ НАДЛЕЗИ... ОТНОВО И ПАК...
       ...ТРЪГВАМЕ ЗА СРЕЩА... РАЗМИНАВАМЕ СЕ В СРЕЩИ...
        ... КРЕЩИМ СИ, А НЕ СЕ ЧУВАМЕ...
         ... ОБИЧАМЕ СЕ, А СЕ МРАЗИМ...
           ... ЛЮБИМ СЕ, ЗА ДА ЗАБРАВИМ...
             ... ПЛАЧИМ ОТ СЛАБОСТ...
                ... ПЛАЧИМ ОТ ОБЪРКВАНЕ... ПЛАЧИМ ОТ БЕЗСИЛИЕ...
                  ... ИЗБИРАМЕ, А НИКОГА НИЩО НЕ РЕШАВАМЕ...
                    ... УЧАСТВАМЕ В ТЕРМОЯДРЕНИЯ СИНТЕЗ, ВОЛЬО - НЕВОЛЬО...
                      ... РАНЕНИ -  ОЦЕЛЕЛИ - ПОЧИНАЛИ, ЖИВИ - САКАТИ - УБИТИ...
                        ... ВСИЧКИ СМЕ ВЪТРЕ, В РЕАКТОРА НА ВРЕМЕПРОСТРАНСТВОТО...
...
    Довечара, под душа, поплачете си, но да не ви видят! Поплачете си за Душите, с които се срещнахте и се разминахте... Поплачете си за Душите, които не успяха да се прибраха вкъщи... Поплачете си... Днес! Защото Утре е друго!... Поплачете си, дано да ви олекне малко поне!...




             



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 237726
Постинги: 175
Коментари: 66
Гласове: 199
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031