LADY - то

             Затормозените очи се завзираха в сенките... МРАК... Опипаха с поглед обектите, които едвам - едвам се очертаваха... МРАК... И забеляза, пред себе си, чифт чужди очи!... Животно? Плахо, Мокро, Треперещо... Куче? Едно средно голямо куче не го изпускаше от взор... МРАК... Изкочи от колата. Тупна веднага с двата си крака в лепкава кал, а тя лакомо погълна обувките му. Неприятно му стана от смразяващата хладина. Потръпна. Но не се ядоса, а се наведе и после ги свали. В близост до Земята, усещаше как тя, Земята, излъчва топло дихание и в този момент, от нея се издигаше влагата и започваше да се изпарява. Изправи се и с любопитство се огледа. Животинчето не помръдна. Тръгна към него, приближавайки се, той забеляза, че и то направи същото. Мръсното пале се завря измежду краката му, отърквайки се наистина подобаващо: "Е, има ли някой по - мръсен от нас?"
         Пътната врата стоеше зейнала и даже беше с леко изкривена уста. И тя ги покани да влязат. Те потънаха навътре в здрача. Минаха покрай цветя, храсти, дръвчета, следвайки мъждукаща светлинка. А тази светулчица ги поведе по кълдъръмената пътечка към лятната кухня. Накара ги да се забързат: мъжът отпред с пъргави крачки, а кучето отзад догонвайки го. Светлината ставаше категорична, донесе им повече и Топлинка и повече Увереност. Донесе им Надежда и отключи всичките им рецептори, възвръщкайки и Енергията, и Силите им. Те се поуспокоиха. Сърцето на мъжа започна да бие учестено, но и в Радост, и в Ритъм. Обхванат от дълго търсеното Вълнение, което преминаше електрично, през цялото му тяло. Въздъхна с облекчение, докато малката, подскачаща играчка продължаваше да го следва безропотно.
    ... През прозореца на кухнята се понесе миризма на: сгорещено олио, запържен лук, задушени зеленчуци... "Е, тъкмо на време!" - дочу ясно глас. Дядо стоеше с гръб, но явно ги е чул, когата идват. А човек усеща привкус на топлата храна и той веднага започва да се усмихва. "Ахаа... Довел си Приятелчето? Тръгна след мен... Е, с този хубосник се знаем... На Вальо е, съседът. Гледаме се ние с него, че е в болница човекът... Имаш ли топла вода? И още как? Дядо ти, от три години, е на слънчев панел, а Топличка Водица, си имам колкото искаш! Модерен ставаш, а! Стараем се, Момче! А имаш ли някаква дрехи? Избери си! Знаеш къде са в детската, в големия шкаф... Ок! Идвам! Спокойно, нека да поизстине яденето... Ами, какво да кажа!... Добре ти стои! Ей, ама хубави мъже станахте, гордея се! А това ми екипче е на поне 10 години! Браво! Значи си във форма!... Милен, ни следеше строго. Не допускаше никакво отсъствия нито от залата, нито от репетициите. Те са и в делник, и в празник, нон стоп, по 2 часа най - малко, а и за режима ни следеше изкъсо цялата трупа... Моето ядене, дали става? И още как!... Не проумявам това с Диетите? Преди мислих, че те са само за жени? Не са отдавна! Защото с този наш Нездравословен начин на Живот, не може без дисциплина и няма значение какъв си: Мъж - Жена. Ние не се делим на полове за много неща. Имаме си всички личен треньор и свой диатолог. Виждаш, колко сме се Обездвижени, а и с този Стрес! Няма как, а и си и трябва, защото всеки гледа и държи на визията си! Да, беее!... И като ви гледам, все се изтопосвате като за журнал. И си се снимате пред всичко, пред храната, а пък пазите диети! Смешно ми идва някак! А пък колко се заоглеждате, така и още по така, а и иначе!? Не, не ви разбирам Живот! А викате, имаме Депресия, спазвате и следвате Диета!... Ей, на Вальо внуците му вземи! Дойдоха, а носа им все е в таблетите. Внучка му Марта казва: Как и не разбра досега: Веган съм: НЕ ЯМ МЕСО!... Внука му Макс крещи: КАК СЕ ЖИВЕЕ В ТАЯ ПУСТОШ? АКО ЗНАЕШЕ, КОЛКО МИ Е СКУЧНО, НАПРАВО ЩЕ УМРЕШ!"... Измъчиха го човека с техни капризи... Та и вие, Мъчите се, бе, Хора: ЗАЩО САМОНАКАЗВАТЕ СЕ!... Нима изглежда така отстрани? За мен е така, а за вас не знам... Виж ме! Депресията изгоних сам без хапове, без Фитнес и с Работа с повечко Работа!... Браво! Вкусно е! Предполагам от продуктите, отгледал съм ги, не съм ги наторявал... Ядем био манджа? Наречия както щеш! Хапвай, де! Мен не ме гледай! Бавничко ям, но е от зъбите... Всъщност яж си както знаеш, то за никъде не бързаме, нали! Дай, да се насладим на хубавата храна! И какво друго ни остава, а! Едничкото удоволствие, нали! Мисля, дали една служба няма пък да ви Оправи!... За какво говориш? За липаста от КАЗАРМАТА! Е, на мен не ми липсва, а и не съм ходил! Е, аме да, затова!... Дядо разбирам, ти цял живот беше преподавател във Военно Училище. А защо мислиш, че всички трябва да ходим да служим? Искате да ни натикате в месомелачката на остаряла Система? Който иска да ходи и да става Войник! Добре! Достойна професия е, но всички? Защо? Не! И не е нито нужно, а и не е за всеки!... Егоисти сте станали! Не мислите за никой друг освен за себе си! Изобщо не си прав... А ти знаеш ли, къде Момчетата и Мамините синчета, ставаха МЪЖЕ? Там в Казармата! Там, те се научаваха как да поемат Отговорност! И какво означава точно: Чест, Морал, Достойнство! Повярвай ми, това можем да научим и другаде!... Ами ти, не си ли чувал, че има Война? Дааа... Разбира се! Война има! А ти накъде биеш? Не знаете нищо! Не можете да ни Защитите!... Горкият ми, Дядо! Войната отдавна съществува, тя изобщо не е от днес: Глобална, Обща, Кибер. Но днес вече, тя не се води нито в окопите, в палатките и на конкретна територия... Объркаваш ме! Това ли целиш? Не! Опитвам се да ти обясня!... Говорим за съвсем другата, съвременната Война! Войната е за Умовете, за Душите на Хората! Войната е измислена от шепа болни мозъци, които си доставят удоволствието, с измислените си цели... А и те се поувлякоха, подиграват ни, заплашват ни. ТЕ ИСКАТ ДА СИ ПОДЕЛЯТ СВЕТЪТ ПРОТИВОПОСТАВЯЙКИ НИ ЕДИН СРЕЩУ ДРУГ. ИСКАТ ДА СЕ ИЗБИВАМЕ, САМОУНИЩОЖЯВАМЕ, МРАЗИМ И ТОВА Е ДОБРО ЗА ТЯХ! МИСЛЯТ СЕ ЗА КУКЛОВОДИ, А И ПОДМЕНЯТ ФАКТИТЕ, МАНИПУЛИРАТ, ЗАБЛУЖДАВАТ, ЛЪЖАТ НИ. НАИСТИНА, ТЕ УБИВАТ НЕВИННИ ХОРА, А СМЪРТТА Е ВЕЧЕ ЕЖЕДНЕВИЕ! А ПЪК НИЕ ЗАПОЧНАХМЕ ДА СТАВАМЕ ЗЛИ, КОРАВОСЪРДЕЧНИ, АЛЧНИ... ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕТЕНЦИОЗНИ... Отиде далече! Не съм! Разликата между нас и вас е, че вие гледате на Света доста опростено! Той за вас е биполярен: Черно - Бяло, Богати - Бедни, Добри - Лоши! Хората, от моето поколение, не Желаят да застанваме Един срещу Друг нито да се Убиваме! Затова не приемаме нито Едната, нито Другата Позиция??! Никакви високопарни Каузи, никакви измислени Идеи! За Кого? За вашите остарели Постулати? Ами, познай няма Нужда! Ние сме Човеци, а за нас не е редно и не трябва да се делим или да търсим ВРАГОВЕ или ЗАЩИТНИЦИ! Нечовешки е този Морал и е остарял! Е, какъв е този МОРАЛ, когато един млад Мъж и една млада Жена би трябвало да отидат и да загинат за ИДЕАЛИ? НЯМАМЕ ИДЕАЛИ, ЗАКОИТО СИ ЗАСЛУЖЯВА ДА СЕ УМИРА! НИКАКЪВ СМИСЪЛ, НИКАКВО ИЗВИНЕНИЕ, НЕ Е НИТО МОРАЛНО, НИТО ЕТИЧНО! ИМА СЕРИОЗНИ И НЕОТЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ ЗА РЕШАВАНЕ, А И ТОВА НЕ Е НИКАКВО РЕШЕНИЕ... Странно ми е едно: Как нормалните ХОРА дсички Искат Едно: Да се Спре Войната! Веднага и се Молят, Борят, Организират, Бунтуват, Протестират! Да, ала Войната не мисли да Спира! Според теб, каква е причината? Знам едно, че Самообявилите се Властелини на Света не са го Пожелали! И за тях, ние сме пиьонките, дребните пешки, трябва да бъдем хвърлени в жестоки Битки, да бъдим местени насам - натам, да се лутаме и... Въобразили са си, още че играят на Play Station или на друга Виртуална Игра! Но те са изгубили връзката си от Реалността. Да, ама на никой не му се играе НА ТАЗИ ИГРА, В ТАЗИ МАТРИЦА, В СИСТЕМА, ОТЖИВЕЛИЦА Е!... Знаеш ли, по - добре е така! На свой ред, би трябвало и това също да отмре в Системата! Светът отдавно не е единствено ЧЕРНО - БЯЛО! Светът е Многоцветен, Пъстър, Шарен! Светът е РАЗНООБРАЗЕН! И ИСКАМЕ ДА Е ТАКЪВ! Сложен ми идва накака, Чужд ми е... Да знаеш!
      ... Нищо не разбрах! Е, защото си мъж от друго време, затова и не можеш да разбереш! Приеми го за нормално! Това не е от твоето време. А КАКВА Е ИСТИНАТА? И на мен е трудно. Не зная, но предпокагам, от което наблюдавам, слушам, чета... Искаш ли още? Не мога повече... Добре, но малко!... Излиза, че Мъжкият род е станал СЛАБИЯТ ПОЛ? Ти това ли разбра? Какъв е, за теб, съвременият МЪЖ? Давай! Няма да ти отговоря! Слушам те... Позволи ми да ти кажа аз: Мъжът, средностатистическият, е човек живее на супер бързи обороти и на моята възраст, е с две - три деца от поне две жени. Ненавижда работата си. Мрази шефовете. Обижда държавата. Лошото е, че я смята за СКАПАНА... Има висока самооценка, а финансово е неграмоте. Има ниско сомочувствие, а доходите му са изоставащи, затова пък разходите му са изпреварващи. НЕНАВИЖДА СЕБЕ СИ, НО ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА: Успелите, Имотните, Знаещите. Винаги е Умен, Знаещ, Можеш, а и повече от всички други! Мечтае да спечели веднъж голямата ПЕЧАЛБА! И ДА ИЗБЯГА. КЪДЕ? КЪДЕТО ТО МУ ВИДЯТ ОЧИТЕ! Редовно упражнява любимият спорт: Битов Алкохолизъм. Насилието го упражнява също често и реакцията му е на Неуспелия, Неудовлетворения, Неудачника! Да, на Човека, който знае много, не прави нищо, а люто критикува... Сети се сам за останалото! Иначе се перчи, насилва физически и морално, който му падне пред очите: Жена, Деца, Старци. И защо го казаш? Защо ли? За да ти споделя, че когато работех в кантората, на адв. Милен Димитров, събирах материали, клафицирах, подготвях досиета за делата. И до болка опознах такива типове. И братовчед ми е спечелил всички Дела и е спасил хиляди семейства, разбирай: Жени, Деца, Старци. Не ми стана ясно? Е, не беше добра идея, да ти говоря за това... Напротив! Мисля обаче, че ти го приемаш много Лично. И се страхувам да не си причиниш отново нервна криза или... Наред е всичко!... Спокойно!   
         ... Сещам се, кога се видяхме за последно. Беше във вторник, а тогава клубът не работи... И си пое дълбоко дъх и после добави: Кой е знаел?... Поканих го на обяд, харесва моята кухня. Не се бяхме виждали отдавна. Наложи му се да пътува по работа. Приготвих любимото му... Готвиш? Научих се, когато ни затвориха. Е, баба ти би се гордяла с теб!... Направих телешко с манатарки, билки и сливи. Яде ли се? Как мислиш? Закъсня малко, а когато го видях, усетих че нещо не е наред! Какво? Е, как да знам, с неговата Дискретност! И разбирах, че не го познавам достатъчно! Уви! А това ме съсипва... И? Забелязах, че имаше рана на лявата си ръка, големичка. Попитах го, но не ми каза веднага. Има ли нещо, което трябва да знам?... Не! Нищо? Не? Нищо ли?... Изглеждаше ми странен и вял. Просто съм уморен от пътя, каза той. А това и то ли е от Преумора? Това ли? И сам ми показа, зад ухото, един грозен хематом, който се спускаше чак до края на врата... Знаеш... Не нося на пиене! И? Паднах от една стълба... Падна? Препънах се на токчетата и... Замълчахме... Така си останахме докрая. Той не искаше да ме лъже, а аз не исках да му вярвам. И само се хранехме бавно и съсредоточено и ни беше: Неловко, Нелепо, Некомфортно!? Не ни се получи както обикновено. На тръгване, там, в коридора, ме попита: Обичал ли си някога Егоист? Не разбирам?... Е, ами да, сетих се! Нали ти ме спаси тогава от Анжелика! Всъщност сам го направи, а може и да съм помогнал с някой съвет, но ти го направи сам. И стана бавно и трудно, докато дойдеше на себе си! Но не знам дали бих могъл и аз! И? Знаеш, тогава какво е да си блъскаш главата в стената! Непрекъснато да си изчерпваш силите, но да продължаваш! Да си смениш мисленето, поведението, мечтите, за да бъдеш Одобрен! А да те: Сритват, Присмиват, Пренебрегват... Гордостта ти минава в Плахост, Устремът избива в Нерешителност, а Постоянството е Търпение. Радваш се на всеки мил жест, а тебе те обиждат публично, драми, простотии... Съжаляваш за Доверието си, но продължаваш да играеш играта. А тя e между Влюбеният роб и Господарят повелител: ЖЕСТОКА ИГРА!... Не можах да добавя нищо. Той ми сподели още: Каквито и унижения да съм понесъл, този път, смятам получяваме ЕФИР... Ефир? Това трябва да е нашето си място, откъдето да показваме, че ние сме Свестни, Човечни, Добри хора. Такива, на които може, да разчита в обществото. Както сам казваше Милен: "Нас ни мразят по призумция: ЗАЩОТО СМЕ РАЗЛИЧНИ! Ние трябва да променим нагласата на хората с добрите си Дела, Каузи, Мероприятия. И знам, че когато ни опознаят, то ние, всички заедно бихме спечелили от това сътрудничевство, а така и самото общество! В един момент осъзнаваме, че в демократчния Социум, би трябвало да има място за всички Хора!"
      Какъв Абсурд? Човекът, който се бореше срещу Насилието умря от Насилвена Смърт! Какво?...Ето сега мога да ти кажа, че преди повече от 36 часа... С полиция ме закараха в моргата, за да го разпозная... Да! Това беше истински филм на Ужасите, но е Реален! Мразя се, как допуснах да ми се случи сега... Плаках... Повръщах... Колабирах... Изживях особено силен шок... Да! Наистина беше неговото тяло, но не беше той! Не! Не беше същият Човек, който аз лично ПОЗНАВАМ! Имаше навсякъде белези, рани, синини, многооо... Някаква мумия в неговия лик, спеше пред мен... Маска, а не, не беше Той!? Едвам се овладях, попитах полицаят: Разследва ли се Убийство? А той ме гледе изпитателно: Кой ви каза, че е убийство? Това е рутинна процедура! Мъжът е намерен в дерето, до някаква смачкана кола. Сигурно е бил актьор. И имаше супер странни дрехи в себе си!... И после мляскащато дъвка лице, със самодоволната физиономия тръгна и ме остави сам. Не издържах... И сега? На кога? Как да докажа... За мен, той е зверски Убит. Да, нямам никакви доказателства!... Да, имаше около него влиятелни хора, от висшите етажи на властта. И той поддържаше близки контакти с някои от тях. Изискваше се да бъде Дискретен, а и той беше винаги коректен Човек към и със всички и във всичко! Безсилието ми е пълно и това ме смазва. Несправедливо е Лейдито да си отиде така нелепо... Лейдито? Да! А това е името му в общноста! Има ли нещо общо с "Моята Прекрасна Лейди, американският мюзикъл? Да... А ти знаеш ли, че е с известните актьори Одри Хейбърн и Рекс Харисън... Знам, но ти откъде знаеш? Изненада! Светът не започва с вас, а няма да снърши! Това е нашият любим филм с баба ти. Гледахме го на всяка наша годишнина. Нима? Да, той е направен през 1964, а тогава се роди последно ни дете, баща ти. Тогава си имахме юбилей и затова си го спомням! Женихме се на 12 април 1954. Филмът дойде у нас, по - късно, но се сдобихме и касета и с плакат... Милен го е гледал? Не си спомням! Може, той е най - големият от вас, децата. Е, от децата на децата ни... Колко отдавна ми звучи! Невероятно е, че и тайната ще си отиде с него! Разбира ли сега, в какво състояние се появих, тук? Не знаех, къде да отида! Разбра ли сега, защото за мен е важното да го споделя... Успокой се! Момче, тук си, тук съм и сме добре! Дишай! Дишай бавно... Те забиха погледите във везаната покривка. Очите им се блъскаха ту в празните чинии, ту в трохите, пръснатите върху масата.... МЪЛЧАХА, ДЪЛГО СИ ПОМЪЛЧАХА. И НИКОЙ НЕ ПОСМЯ ДА НАРУШИ ТРЕСКАВОТО МЪЛЧАНИЕ... А отвън, валеше... Валеше от час и като из ведро... Изведнъж кучето изскимтя. Навярно беше се свило в краката им, и навярно с интуицията си, Животното беше усетило незабелижимото за Хората... Опасност! Някаква идваща опосност... И като пробудени из дълбок сън, те се завзираха в здрача... МРАК... Дъждът валеше изобилно от улука, отсреща, а и се лееше вода кото от водопад... А притаената Земя беше доволна. Приемаше с кротост и с успокоение Мъдростта и Щедростта на Любимия Дъжд. Попиваше го навътре, на дълбоко, в недрата си, в онова приятното и топлото Удоволетворение! И Земята изпаднала в Унес, Смирена в Екстаз... 
        Земните Сили и Стихии не могат ли да укротят Човеците? Потопът не може ли да измие всичката Човешка: Глупост, Лошотия, Алчност на Света? И Света да заспи като тревите, птиците, животните, защо да не може? Да се успокои и да заспи безпаметно! Защо? Защо да не може, а?...



                                                       ФИНАЛ НА ПОРЕДИЦА!