УВЕРТЮРА НА ЗАЛЕЗА - 2
                                              
                       ... Притаеният Вятър се е сврял из ниското на тревите. Полегнал е в дрямка. Гали ги... Милва ги...  Приспива ги любовно. В знак на съгласие и одобрение, те се полюшват ритмично насам - натам. Съцветията в лехите се клатушкат съвсем нежно, ту на ляво, ту на дясно. Изпускат някоя друга въздишка от сладка и натрапчива миризма. Умората от натежялата Топлината е надвила над всичко Живо. Всяко излишно движение е сериозно Усилие... Лекокрилите певци са се скрили някъде навътре, из клонаците. Стоят си... Кротуват си... И са напълно безмълвни и забравени. Кучето се е скрило в най - отдалечения ъгъл на навеса. Дишя едва - едва под топлата покривка на козината си. На завет и на сянка, до самия ръб на перваза на китната тераса, се е разплула красива Котка. Оттекченна е отдавна от продължителното лежане. От време на време, тя се изпружва грациозно и бавно напред - назад. Оглежда с любопитство обектите изложени на процепа на острия й взор. Отваря с нежелание само едно крайче на окото си... Единсвено Мухите не се поддават на тази всеобща Ленност. Продължяват все така да се щурят насам - натам. Ако ги нямаше поне за малко, Светът на Земните твари би се отдал на дълбока Безпаметност. Жегата не ги мори и не им пречи. Тя ги активизира повече. И докато другите Живинки мъждукат сред подобието на ПолуСън. То те не се спират и за миг да жужат... Прегрелите тела на птици животни и хора са потънали обилно и плуват в студена пот. Никой не може, а и никой не смее, да се отлепи от своето местенце. Лежат си така с часове: Отпуснати, Замаяни, Изтръпнали. Примрели... Общата Отмара забавя напълно вякакви техни реакции. Силеният аромат се издига, излъчва, изригва иззад: Тревите, Билкити, Цветята. Консистенцията му продължава да се сгъствява още, и още. Концентрира се. Омайва всичко наоколо. И те изцяло са дрогирани от натрапчевия им парфюм. Всичко наоколо се е отнесло в дълбоката прегръдка на Безвремието... 
Хамакът на Покоя е стопиран и е в пълен застой... Безмълвието му се допълва от непреодолимото Желание за пореден Унес. Плавните му движения са ритмични, изброяват всяка една секунда от разтапящата се Тишина...
           С напредването на часа, Горещината започва бавно да отстъпва. Прегрялата гръд на Земята я кара едва - едва да дишя - издишя в еднообразни и затормозяващи пулсации. И в предверието на новата Вечер, с леки и почти незабележими стъпчици, се промъква и едва доловима Прохлада. И нито инстинктът на Кучето - пазач , нито пък разпуснатата Ленност на Котката - медиум, са способни да уловят, изменчевото състояние от ПолуСън в Будуване. И нито плътната завивка на Забравата, нито пък бистрия взор на Ума, могат да проследят, докрай и напълно непрекъсващият Ход в Движението на Природата. 
          Сладникавата миризма погъделичка власинките извътре на ноздрите му. Те силно го засърбяха. Понече да се почеши, но успя само да се прозее широко и да кихне шумно. Огледа се, с онзи, нищо не разбираш като след сън, Поглед. Образите и Предметите му се появиха: Отдалечени, Синеещи, Странни. Източват му се Призрачни сякаш ги гледа зад перде. Дрямката веднага го напусна. Потърка клепачи... Мигна... Огледа се отново и... И се завзира. Забеляза тогава, как Някой, със замах, отворя пътната врата. Ръкомахайки, човекът се насочи право към него. И му крещеше бойко: "Дай, вода, Брат! Не ме позна, а? Ами дааа... Пешо съм бе, Съседа! Влизай!" И гостът вече се е отзовал в средата на двора, оставяйки вратата зийнала. "Дай, вода! Моята бричка съвсем изпуши, а преди седмица я взех от монтьорчето Венци... Е, знаеш го! И аз в тези топлици, накъде съм тръгнал, я! Нищо чудно!... Една кола, една жена, когато почнат да ти стареят, сменяй ги! От мен да го знаеш, а! Само хърчълък ти хвърлят! На колко е? Тая ли? Ей на, в пубертета е! И станахме на 14. Скоро я махам!" Излязоха навън на пътя. Мъртвилото ги порази. А тази гледка окончателно го разбуди. "Дай, още! Нося"... Кучето го пресрещна. Разтърси опашка и руно, точно пред краката му. "Ама и аз, накъде, съм тръгнал в тая жега? Пусто на, обещах на Норчето... Трябва да я взема... ??? Леличката ни, бе, от Америка. Идва си за ваканцията. Кога? Май, че след около 2 часа! Пих току - що бира... Е, имам още от студеното кафе.... Гълтам и съм готов... Искаш ли? Не, и аз пих и кафе, и бира... Ок! Тогава отиваме с моята... Ей, Брат, Жив и Здрав бъди! Да знаеш, спасяваш ме! А леличката хваща око, да знаеш. Иди и кажи, че тая Мацка е някаква си там, в НАСА!? Вярно, дядо й беше страшен физик! Беше народен учител. Е, явно я е изучил, значи човека! Ти не беше роден, когато тя замина? И кво от туй! Виждаме се, говорим си, знаем се, ние по скайпа, де... Знаем се ти казвам, защо ми се БЛЕЩИШ? Защото СТЕ РОДА... За родната къщичка си идва, значи... Е, ще се видите сигурно... И нали си тук? Да, дори веднага ще се срещнем... Веднага? Нали я вземаме заедно. Да беее... Ама съм голям Глупак! Съвсем изкофях, я... "ТО и да я видя няма да я позная! Мацка, а? Да, беее... Брат! И е страшна и точно по моя вкус.. Е, ние сме си рода... Ами твоята Поли, дали ще я възприеме спокойно? Защо да не я приеме!? Утре е при нас на вечеря. Знай, че ще се разберем!... И както му викаме тук: Отнася го! Е, вие сме една кръв! Шегувам се, бе, Брат! Понеже казваш, което е така, така си е! Не трябва да забравям! Никога не бих то повярвал, че би се впуснал в подобна авантюра!? И как го каза "със стара Кола", пардон Жена!
... Твойта да не я сменяш? Оставих ме ти мен! Коя друга мен ще ме трае мен, а! Отдавна просто не си е идвала Госпожата! Поне от 30 години, знам ли? Точно така, дори от цели 32... Нима? Да, повярвай, със сигурност, е така... "