ДА ПОГАЛИШ ВЯТЪРЪТ


                        ... Не ми говори! Не те слушам... Е, така е лесно!... Не ме ли чу? Добре! Добре какво? Добре, троши си сам главата!... Животът си е мой, а решенията вземам аз!... Родила си ме: Благодаря! Но... Но? Разбирам... Но, моля те, престани да ме анализираш! Виж, себе си!... Стара съм! Не! Не е това! Контролираща си... Властна си... Представите ти за Света и Морала са напълно Остарели!...
           ...
               Мълчанието се разтла плавно подобно на шишето, което той блъсна по невнимание... Мълчанието се плъзна, оформи змейки, които се разтлаха по цялата маса... Погледите им ведна се фиксираха към тях... Мълчанието напълно излезе извън очертанията, преля, изтече и побързо да... Мълчанието се спусна стремглаво надолу, срещайки пода. Спогледнаха се някак разсеяно. Някой каза: "Какво? Вместо да вечермет, не спираме да спорим? Какво е това? Какво, де? Кажи ми, а?... Все се налаш!? Себеутвърждаването е, което Без Край, докога, Сине? Какво?... Изобщо не искам да те слушам!"...
         МЪЛЧАНИЕТО ЗАТРЕПЕРИ... МЪЛЧАНИЕТО ИЗЛЪЧИ НАПРЕЖЕНИЕ И ГИ НАГНЕТИ... МЪЛЧАНИЕТО ЗАСТИНА В ПЛЪТНА ТИШИНА... МЪЛАНИЕТО ВИСИ ЗАПЛАШИТЕЛНО: ОБСЕБВАЩО, РЕАЛНО, КОНТОЛИРАЩО... 
        "Знам... Да, знам, защо бащата тръгна да пътува! Просто е! Не можа да ти изтърпи Упоритостта, Майко! Спри!... И защо? Нали си говорим болезнените Истини? Е, този път, не искам аз да те слушам, ама изобщо!...
        Умората я гонеше с часове и дни понякога... Умората я настигаше... Умората я газеше... Умората я държеше с часове и дни понякога... Мразеше я! Отвращаваше се от нея! И я навиждаше: УМОРИ СЕ ДА ИЗПИТВА, ТАКОВА БЕЗСИЛИЕ! УМОРИ СЕ ДА ИЗПИТВА, ТОЛКОВА УМОРА! УМОРИ СЕ САМА ОТ СЕБЕ СИ! ИЗТОЩИ ОТ ТОЛКОВА УМОРАТ...
       Не можеше да забрави звънтенето на връзката ключове... Звучеше, все така, Заканително и Камбанено в главата й... Замисли се и за татуировката му. Скрита беше и той се срамуваше от нея... Прикриваше я заради онова интимно място. Беше се набила в Мозъка като болезнен кошмар!... Започна тогава да си говори сама, за се чува иначе не се ЧУВАШЕ!? ИЗОБЩО!... Провали се, точно с неговото Възпитание?!... Тежките му стъпки, които би разпознала навсякъде: Бързи - Категорични - Смели. Стъпките напомняха за баща й! И винаги са я обърквали! Да, сякаш те идват от висшия Свят! Тревожно й ставаше, когато оттекват в Съзнанието... А и това затръшване на пътната врата, толкова категорично, е и като за Последно! Не знаеше... И винаги я караше да потреперва, а сърцето да прескача, да излиза от ритъм... 
       Смяната изминава спокойно като на Сън!?... "Колко станаха?... Днес? Вече са 21 дена! Нима?... Какво казва доцента? Не може да го задържи... Къде? Тук, в реанимацията ли? Ти си служител на болницата и... Няма никакво основание. Защо? Досега семейство е трябвало да вземе решение: КАКВО ДА НАПРАВИ ДАЛИ ДА ИЗКЛЮЧИЛИ, ДАЛИ ДА ГО ОСТАВИ НА СИСТЕМИ... Защо? НИКВО ПОДОБРЕНИЕ! Да, бе, не е Вярно! Състоянието им тук, всеки ден, се променя!... Виждаш, сама в картоните! Е, не е достатъчно явно! Не могат и да го изведат от комата, знаеш... Е, може би, но... Добре!... Нашият пастор обаче може да дойде... Нека да поговори с тях, а той има авторитет и... Жоро, той кога си идва? Не знам... Хайде, тогава! Идваш при нас! Решавай, тук и сега! Не желаеше преди, но ние само можем да ти помогнем! Е, ако се довериш!... Не ми казвай! Добре, да знаеш, не приемам отказ! Не мога да те гледам: Как ми ходиш кат Сомнамбул!... Е, разбираме ли се за довечера? Идвам да те взема!... А сестра Таня? И тя ще е там!... Естествено! Пастор Енчо полага ръка, моли се за стотици болни хора... Зтова донеси някаква тениската на момчето! Добре!... За си знаеш, това е в края, след проповедта... Тогава се молим за такива хора... Има, при нас, различни Свитетелства как тежко болни... Да, виждали сме, стават и Чудеса!... Не е лошо, защо да не опиташ?... Какво друго ми остана... Чела ли си Словото? Имам представа, не съм чела изцяло, но знам... Предполагам! Брат Енчо иска да ти подари Библията... Така ли? Имахме вкъщи, на родителите ми беше... Я, виж ти! Не е за вярване? Защо?... Малцина, в онова време, са държали в дома си "Книгата на Книгите"?! Родителите ми не бяха големи Християни, но един братовчед на майка им я подари преди да се родим с брат ми... През социализма, никой не е бил добър Християнин! И тогава точно са "произвели" всички тези поколения с Атеисти! И чак досега, което е и голям проблем у нас: БЕЗВЕРНИЦИТЕ СА НИ МНОГО!...
      Започваме... Какво? А първо е с пеенето, а после с проповедта... Какво? Преди беседата пеем, молим се, търсим Спасение и за себе си, и за другите... И не говорим... На екрана се изписа темата: "Под закрилата на Спасителя"... И се започна с пенето, а тя усети някаква особена Енергия и някакъв силен Устрем! Не чуваше, не разбираше и нищо, а това я объркваше. Да си признае, усети се, как песните я докосват, дори и без слова. Не разбира... Нищичко... Поне може да си подреди мислите, да изгони Умората... Загледа се в Момичето пред нея, то е там, на подиума, на видима възраст като Приятелката на сина й. Заприлича й много на Силви!... Ама не можеше да е Тя? В деня, в който и Митко, те катастрофираха на моста към града... Тя почина на място... Сълзите й се спуснаха примирено. Странно й стана, доскоро си мислише, че вече не може да "произвежда" тази течност за Сълзи! Пресъхнали са й... Изплакала ги е! Дали е така!... "Поплачи си, Дани!"- дочу глас, точно зад себе си. Беше този на Таня, колежката й. Тя я регърна за раменете, за подкрепа... Не е за вярване, как всичко започна й да изглежда: Различно, Далечно, Странно! Обърна се и й кимна. Ей, побърквам ли се? Каква е тази Енергия, която ме държи изправена въпреки Умората?...
      Смяташе, че те имат силна емоционална връзка, със сина си. Може би, той се появи, когато нещо в нея започваше да се обърква и трансформира?! И тя го искаше много! Смяташе: Той може да я центрира и да овладее промяната... И да приеме Светът до себе си по добър и по различен начин. Тогава близнаците ни станаха на 12 години. Вълнуваха ги момчешките лудури, а и не им беше до плачещото Бебе, но изключително й помагаха. И когато Митко тръгваше на училище, те ходеха на лекции в Института. Бяха едни от първите, които заминаха на бригада в Америка. И двамата решиха да работят, да учат в Канада. Асен се ожени за Моника, предприемчива жена от полски произход, докато бяха студенти. Тя роди три красиви момичета, които не познават. Колеги са, преподават в местен Университет икономика, някъде в Торонто. Не са си идвали от 10 години! Борис, другото момче, завърши информатика. И започна да работи, докато учише за местна фирма. И където работи до днес. Разбира се, вече е супер вайзер, печели добре, но... Не желае да се обвързва в брак. Казва ни: "Инвестирам в лични Спомени и във вълнуващи Пътувания"! Не си е идвал от 9 години. Това е Животът, а те се промениха, станаха различни... Изглеждат им далечни. Не са ходили при тях, въпреки че постоянно ни канят. Видяха наскоро в нета, една фото ваканция в Тайлант с Борис. А там, той е прегърнат с атлетичен младеж, в особено интимна поза! Митко ми се присмя: "Ах, този издайник Инстъграм! Как не си разбрала, Майко? Какво очакваш от мъж на 30, който живее само с Приятечета си? Трябваха снимки, за да ти го докажат! И от кога всички го знаете?..." Особено се почувства. Изглеждаше Глупачката в очите на собствените си близки. "Ей, Майко, ти знаеш ли, в кой Свят живееш?" Чувството й за вина никога не я изостави от тогава, та до днес! Виж, с Митко, мислеше си, е друго нещо! Винаги сме се разбирали даже и без думи... А как така Момчето, което отказваше да заспи, ако не й държеше ръката, толкова се промени?... Преди правеше сцени на Жоро! Как не усети, кога е изтекло тяхното време за Близост: Кога, Как се случи! Съзряването му, Себеутвърждаването му: Кога? Колко бързо "остаряват" Децата ни?! Смееше се на майка си, когата говореше така... "Опитвам се да не вземам нощни дежурства, но не е възможно!" - споделяше й тя, когато беше още жива. Митко си оставаше объран, а пък тя не знае: КАКВО ДА НАПРАВИ? ОСТАВЕТЕ ГО! НЕКА САМ ДА МИНЕ ПРЕЗ ТОВА!"...
        Усети на момента, как някой я хвана за раменете. Бяха ръцете на Таня. Изправи се отново, а и всички също се изправиха. Огледа се, но се обърка повече. Хората стояха прави и със затворени очи. Шептят си нещо, но е  неразбираемо! Беше на непознат език, някакъв друг. Сълзите й бликанаха... Отказа се да ги прикрива, после се отпусна... Започна да ридае неутешимо и открито. Наруши дишането си. Закашля се, докато на екрана се изписваха цитати от Библията. Забеляза, как погледът се замъгли. И не виждаше нищо и нищо не разбираше! Изгуби внимание! Изведнъж осъзна нещо простичко: ПРЕДИ 12 ГОДИНИ, КОГАТО БЛИЗНАЦИТЕ ТРЪГНАХА ЗА БРИГАДА, МИТКО СЕ ПОЧУВСТВА ИЗОСТАВЕН, САМОТЕН, ЗАБРАВЕН!.. Да! Едва днес, тук, сега го проумя?!... 
        А тогава той стоеше с часове на прозореца. Подпрян на лактит, с натежала глава, която клюмаше тъжно от необяснимата му Тъга!... Изгубил напълно вкус към всичко: Храната, Игрите, Приятелите: "Омръзна ми Глупавата Ваканция, а защо всички, толкова я надценяват? Искам да ходим на училище! Кога?..." Жоро взе правилното решение: Отиде и купи колело. Скриха го на терасата. Решиха да го изненадат. И така, в неделя сутринта, преди да тръгне за смяна, тя стана рано. А и това никога не й е тежяло! Направи закуска... Повика ги... Жоро изнесе умело колелото до стаята на Митко... И последваха... Крясъците на Тарзан, смесени с викове и ридания като от фенове участвали в труден мач на терен на клуба си!?... "Какво има? Най - доброто, което дори не съм и Очаквал!... И?... БЛАГОДАРЯ... БЛАГОДАРЯ... БЛАГОДАРЯ ЧАК ДОКРАЯ НА СВЕТА... Наскоро беше навършил 8, а подаръците не му харесваха. И Колело е било желаението! КОЛЕЛОТО СЕ СПРАВИ С УНИННИЕТО МУ!... А и той от 3 годишен го караше, на12 се научи сам, да кара мотор... Асен му подари първия мотор, Хонда на старо. Не го пускахме по рокерски събори, беше непълнолетен. Е, той ни запозна с председателя на мото клуба им. Човекът подписа декларация, че Момчето им ще е под негов контрол, заедно с неговия син. Мъжът им вдъхна доверие. Беше спокоен, уравновесен, любителен на Природата. Организираше различни прояви на клуба... Жоро го попита: И аз се увличах по Моторите, но след казармата реших, време е, да вляза в Кола! Едното не пречи на другото... И аз ползвам кола, имаме си и кемпер. Завел съм с него, къде ли не, моите хора... Но категорично не съм съгласен с вас!... Животът сам подсказва, по кой Пътища да се Движим! Така е!... Пътят е този, който сам ни води, където трябва!... "А И НИКОЙ НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯ: "КАКВО Е ДА ПОГАЛИШ ВЯТЪРЪТ!"...
     Избягвахме да се страхуваме, когато тръгваше с мотора. Изключителната му Смелост ни караше да не ЗАБЕЛЯЗВАМЕ, КОГА Е ИЗБЯГАЛ, ЗАЩОТО ТРЯБВА ДА Е ТАМ, КЪДЕТО ИСКА ДА БЪДЕ! ДА ИЗПЪЛНИ ПОВЕЛИТЕ НА "ГЛУТНИЦАТА" ОТ КЛУБА! Смелостта му е Вродена, дойде и от спорта, а може би от нещо друго? Никой не посмя тогава да го попита!... Старият вожд бе името на Председателя на мото клуба. Имаше авторитет и популярност сред своите хора, а по професия беше съдов хирург, а по душа, както се определяше: Е ОТ "НОВИТЕ РИЦАРИ НА КОЛЕЛА"! Невероятно и факт е, че в клуба имаха Устав, Морален кондекс и сериозно го спазваха! Митко искаше да подражава на този достоен Човек. Силният Човек и Благородният Рицар... Загина нелепо на 47, когато е направил рисково спиране, за да спаси един клошар, излязал ненадейно на пътното платно... Момчето ни отказваше да се храни, да говори, а и с месеци, остана в това състояние... Събраха пари за паметник на Вожда, а в деня на кончината, полицията винаги ги екскортира до лобното място. Тогава воят на клаксоните и сирените оттеква задълго из целия град, за да напомнят простата Истина: ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА СЕ ПОДДЪРЖА ЕДИНСТВЕНО ОТ БЕЗОТГОВОРНОСТТА НА ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИТЕ В ДВИЖЕНИЕТО!...
       Жоро замина да пътува. Фирмата, за която работеше, наемаха ги, защото имат контейнеровози и линията им обслужваше цял свят. Затова и отсъстваше често от дома. Е, парите дойдоха добре! Митко също реши да учи в чужбина. Завърши, но се върна след 5 години като Еколог от Швеция. И там, се надушил с Мотористите им, затова реше да замине с мотора си. Чисто новото Кавазаки, който сам си купи. Работи усилено, през ваканциите и след две години си го взема. Борис искаше да даде парите, но той категорично му отказа. Изненадващо беше и за нас, че се прибра вкъщи. Имаше огромните планове и нереалистични Надежи. Желаеше да промени: ЕКО МИСЛЕНЕТО В БЪЛГАРИЯ! И ТРЯБВАЛО ДА СЕ ЗАПОЧНЕ ЧРЕЗ СИСТЕМННА РАБОТА СРЕД ДЕЦАТА!... Запозна се, по едно време, на някава еко акция с млада художничка, която живеее на близко. Всъщност в някакво село и в къща на баба си заедо с нея. "Какво наистина са тези 12 километра?" Те не бяха никаква пречка! И така тяхната връзка се доразви. Е, докато Силвия спечели стипендия и точно за Швеция. Трябваше да отиде до Стохолм за три месеца, за да си изпълни при проекта, който беше отличен. Имаше право и като част от наградата, да завърши една от предложените й магистърски програми, по свой избор и напълно безплатно! Чудесено! браво на талантливото момиче! И той тогава се вдъхнови!... Реше си го: Заминаването да е с мотора! Единствената причината, която ни вкара в безкрайни спорове.... В тази страна, както се знае е със студен и суров климът!... А и момичето е доста Освободено в разбиранията и в държането си!?... Не знаеше и какво да им кажи! А когато той й даде годежен пръстен.... Не разбра, защо, толкова силно се наплаши? ЗАЩО ЛИ? МАЙЧИН ИНСТИНКТ!... Трудно й беше да им повлияе... Как изобщо би и могла? Молеше се: Да добре да го обмислят... Ала решението им беие Окончанелно!... Започнаха със семейната Война! Тогава им тръгнаха дразгите, а нейните добри Намерения и Загриженост изглежда бързо се стопиха... Загриженост! Е, точно тя влоши още отношенията!...
      И НЯКОЙ СПРЯ ШАЛТЕРА!... И ДОЙДЕ БЕЗВРЕМИЕТО... И ВСЕ ТАКА И БЕЗ ПРОМЯНА... ПОСЛЕ УДЪРЪТ... СМЪРТТА... ВЕЧЕ 21 ДЕНА И НОЩИ!?... ЖИВОТЪТ НА МИТКО Е НА ОПЪНАТА, ТЪНКА ПАЯЖИНА... ДА, ТЯ ИДВА ОТ ПРЕТЕПЦИИТЕ СМЪРТТА! А ПАЯЖИНАТА СЕ ЛЮЛЕЕ ЛИ, ЛЮЛЕЕ НАД НЕГО И Е БЕЗДНА ОТ НЕИЗВЕСТНОСТ... ТОЙ Е ОЩЕ ТУК, В ЖИВОТА, НЕ Е КАТО СИЛВИ... НО Е НА ИЗЧАКВАНЕ!?... Има други хора, които са преминали през това, а те, със сигурност, могат да я разберат по - добре... Силвия, даровитата художничка няма НИКОГА да замине за Швеция! НИКОГО няма да стане нейна Снаха! Горките й родители, те НИКОГА НЯМА ДА СИ ПРОСТЯТ ПОДОБЕН, ЛИЧЕН ПРОВАЛ! А и понеже смятат, че вината е само тяхна! И те, също не се намират съвсем в Живота и те са на ИЗЧАКВАНЕ! И те приличат на Самнамбули като нея самата... 
      Извикаха я на подиума. Че си имете, когато Пастор Енчо вече се наведеждаше над нея, за да й кажи: "Не се стахувайте! Застанете, тук, в средата. Да! И вдигнете ръце като другите! Затворете очите си! Не говорете!... Така е добре, а сега ние ще се помолим за вашето дете... Добре! - каза тя кротко... "Успокойте се, моля! ТРЯБВА ДА ПРИЕМЕМ ВОЛЯТА БОЖИЯ, НЕ ЗАВИСИМО КАКВА Е ТЯ, НАЛИ! БОГ ВИЖДА МЪКАТА ВИ, НЯМА ДА ВИ ИЗОСТАВИ! ВИЖДА И МИТКО ПРЕЗ КАКВО ПРЕМИНАВА ИЗПИТАНИЯТА НЕ ИДВАТ ОТ НЕГО! А БОГ МОЖЕ ДА СЕ ПРОСЛАВИ ЧРЕЗ ВАС И СИНА ВИ! МОЖЕ ДА ГО СПАСИ И ДА ГО ВЪРНЕ В ЖИВОТА! НАЛИ Е БОГ, НЯМА ЗА НЕГО НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!... НО МИТКО МОЖЕ ДА РЕШИ ДА СИ ЗАМИНЕ! АКО Е ТАКЪВ ИЗБОРЪТ МУ!? ТОЙ МОЖЕ ДА НЕ ОСТАВИ ГОДЕНИЦАТА СИ... АКО Е ОСАКАТЕН, В ИНДАЛИДНА КОЛИЧКА... ДАЛИ БИ ИСКАЛ ДА ИЗБЕРЕ УЧАСТ ТАКАВА!? А КОЕ Е ЗА НЕГО ПРАВИЛНОТО, ЗНАЕМ ЛИ?... Изтормозена и объркана от Емоции И от трескаво и дълго Безсъние, Душата на Дани се разплака на висок глас. Пасторът я хвана за ръката, а тя не нямаше сили да се отдръпне... "Чуйте ме добре, моля! Нека да довърша, за да сте напълно на ясно: БОГ Е МИЛОСТИВ! СТРАДА И ТОЙ С НАС... И НА НЕГО МУ Е ТРУДНО ДА НАПРАВИ ПОДОБЕН ИЗБОР! НО ИЗБОРА НИКОГА НЕ Е НЕГОВ, А Е НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС! ДА, ОТ САМИТЕ ЗАВИСИ! ДА, НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО ИЗБИРАМЕ... ВСЪЩНОСТ ПО КОЙ ПЪТ ИСКАМЕ ДА МИНЕМ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИ, ВСЕКИ ВЗЕМА РЕШЕНИЕТО САМ!... ТОВА Е ЦЯЛА ИСТИНА!... ТРУДНО Е ЗА ПРИЕМАНЕ, НО ДЪРЖАХ ДА ГО КАЖА!... ПО ЧОВЕШКИ Е ЕДНО, А ПО БОЖЕСТВЕНО Е ДРУГО!... НИЩО ЧЕ ЧЕСТО ХОРАТА УПРЕКВАТ БОГ В РЕШЕНИЯТА СИ МУ! И ТОЙ ИМ ПРОЩАВА, НИЕ ГРЕШИМ... ВАЖНОТО Е ПОНЕ ДА ГО ПРИЕМ, НАЛИ РАНО ИЛИ КЪСНО, ЖИВОТЪТ СВЪРШВА... ЯСНО Е, НО... ДОБРЕ ЛИ СТЕ?... 
      Не можа да обели и дума, но някак изведнъж СТАНА ЛЕКО... Успокои се! Обърканото Съзнание тежеше на Душа й... Тя стоеше покорно в кръга... Братята и Сестрите както сами се наричат, те са се молеха със затворени очи. Вдигатите им ръце нагоре, захващат нова и искрена Молитва за непознато Момче... Да, те се молеха всеотдайно за нейния син, макар да е на странен език... И тя направи опит да се помоли... Затвори клепачи, стисна пресъхнали очи, вдигна плахо ръце, а те й бяха изтръпнали... И изрече нещо плахо: "Мили, Боже... Имай, милост към Митко, моят син, и към мен, и към моето семейство... Митко е на 28 и  от 21 дена в кома... Моля те, Боже... Прости му за..."... Сълзите й безконтролно се спуснаха по лицето, тя вече не ги криеше... Усети над себе си, как някаква Силна Светлина сияеше... И погледна нагоре с отворени очи и видя:... Как сина става от болничното легло... Как издърпа рязко маркучите от апаратурата... Как се изправя решително на крака... Как е готов да тръгва, но занякъде?... Сине, недей! Не така, ама ти ще колабираш! Накъде си тръгнал? При нея? При кой?... При Силви?... Тя, тя отдавна ме вика! Извинявай, нямам какво да правя вече тук, особено без нея! Тя не е!? Сродната ми Душа е Тя! Обичам я! Неее... Това е от лекарствата, ти не разсъждаваш! Остави ме, Мамо!... Не те слушам и не искам да живея без нея!... Къде отиваш, не е вече на Земята!... Именно, знам го!... Ти никога няма да ме разбереш... Какво? КАКВО ОЗНАЧАВА НАИСТИНА ДА ПОГАЛИШ ВЯТЪРЪТ?... Ами, аз също съм се возила на мотор. Баща ти беше добър и в това.. ДА, ЗНАМ, НО Е ДРУГО... НЕ РАЗБИРАШ, КАКВО Е ДА ПОГАЛИШ ВЯТЪРЪТ...
      Остана да виси, в някакво неопределено Пространство на една Паяжина между Небето и Земята, между Живота и Смърта... Неее... Тя не беше нито тук, при сърдечните Хора, нито там, при самотните Души в реанимация, нито на своето Диванчето вкъщи, което от три седмици е нейното ПРИБЕЖИЩЕ... Няма я!... ДА, НИКЪДЕ НЕ СЕ НАМИРА!... ЗНАЕ ЛИ НЯКОЙ, КАКВО Е ДА СИ В НЯКОЛКО ПРОСТРАНСТВА ЕДНОВРЕМЕННО И ДА ТЕ НЯМА ВСЪЩНОСТ НИКЪДЕ, А?...


       Поредица е посветена на това, с което се срещаме всички ден. То придобива вид лоша "Традиция"! Продължаваме да гледаме ужасяващи "крайпътни гробници" със снимки на цели фамилии. Необявената Война по пътищатаея винаги пред нас, винаги ни е изпреварила, разтърсвала! А достатъчно ли е, за да можем да променим Черният списък? Онзи, в който попадат, нови и нови, Сънародници! Видно е, че безумната Война ескалира! Образът на опечалените близки не слиза от програмите и не е никаква сензация: ГРАНДИОЗНАТА НОВИНА Е ЛИЧНА ТРАГАДИЯ, КОЯТО НИ КАСАЕ! Тя не ни дава миг покой. И защо продължаваме да водим Лошата Статистика? Колко са загинали? Колко са ранените? Колко са осакатените, стадащите, изчезналите? Колко са Оцелелите, а принудените да живеят на количка?... Колко са, а? Колкото и да са, всеки ден, стават нови и нови, някой знае ли, колко е истинската цифра? Глупавата математика няма да може да сметне, с толкова Неизвестни! А дори и да знае: КАКВО ОТ ТОВА! КАКВО ОЗНАЧАВА ЗА ПРОВАЛЯЩОТО СЕ ОБЩЕСТВО: КАК БЪЛГАРИТЕ СЕ ТОПЯТ, НЯКЪДЕ ПО ПЪТИЩАТА НА РОДИНАТА! КАК ЧОВЕШКИТЕ СЪДБИ ВИСЯТ НА ТЪНЪК КОСЪМ С ДЕБЕЛИНА НА КОНЕЧЕ... КАЖЕТЕ МИ, КОЛКО СА И ДОКОГА С ВСЕОБЩАТА НЕМЪРЛИВОСТ, БЕЗОТГОВОРНОСТ, БЕЗНАКАЗАНОСТ...
              ДОКОГА?... Докога?... Докога??... докога???...



              КРАЙ НА ПОРЕДИЦАТА: "ОТКРАДНАТИ ДУМИ НА ДОИЗЖИВЯВА"!
                                                                Е, ДОКОГА ТАКА!?