ПАНАХИДА ЗА ЕДИН СПОМЕН

                                 ... отдръпнете се!... що за блъсканица?... дайте, път, минете... отдръпнете се!... чувате ли, на вас говоря?...


                     ... Елате, насам, моля!, точно тук, при мен!... И да ви питам, от кога е така? Как така? В това състояние? Не знам, не съм го разбрал!... И при нас, винаги в края на месеца, е лудница! Виждате, не е по различно, нали! Да, работим всички под стрес!... И не сте забелязали, откога е така бледа жена ви? Ами, тя има светла кожа и си е така, по принцип! Прибирам се късно и... Поне дишането, не ви ли направи впечатление?... Съжалявам, мислих си, че е от новината... Новината? Дъщеря ни завърши Право семестриално, затова и... Добре, честито! Благодаря! Те са се чули и са си говорили, а ние затова сме радостни... Разбирам... Добре, кажете ми, какво се случи снощи, но бъдете конкретен!... Какво? Както обикновено вечеряхме, разговаряхме за нашите работи. А тя беше сготвила леща, направила салата и даже ми беше изгладила риза за днес. В момента имам изключително важна среща... Достатъчно е, стига ми!... Не ви разбрах? Търся нещо, което да ми подскаже и да си обястя: Как някой има такива показатели: хемоглобин под 30, а тробоците над 1000? Тези резултати не се срещат често и мисля да ги предложа на студентите си! Така ли? Нямам много пациенти, които да са в статус "Живот", а да са с подобни показатели... Нима!... Чуйте ме, опитвам се да помогна! Надявам се да постъпвам правилно, за да й могна... Благодаря ви! Недейте, рано е да ми благодарите! И не го правете още! Както кажете! Трябвам ли ви тук?... Имам си спешна работа, мога само аз да я свърша, чакат ме!... Вървете, тя е в наши ръце и се опитвам да... Да подпишя ли някакви документи? Не!... Имам днес, с две фирми среща, а те няма да усвоят кредита си, ако не им го подпишя... Разбира се, вървете! Поемаме оттук, а и ви казвам само, че следващите часова са критични... По дяволите!... Не съм готов за... Никой, никога не е готов за такова нещо! Знаете го, а на всеки от нас се случва и във всеки един ден!...
      ... Извинете, Докторе, прекъсвам ви! Няма проблем, приключихме!... И? Тя диша трудно! Ок, в това състояние, приемаме го за нормално!... Идвам!... Потърсихте ли апарат за обдишване... Да! И? Но? Няма го още!... А сложите ли поне абоката? Да, но трудно, вените й са тънки, а някои са калцирани... Така че яко я набодахме! И предполагам, че сте й направили хематоми! Така си е!... Е, това е най - малкия ни проблем! Взехме от детското отделение иглички, а съм пуснала системата. И? И тя си тече добре... А какво стана с апарата? На нашия етаж, той е развален, но санитар отиде да търси на горния. И кога? Преди 10 минути! Каква изненада!? Е, нямам 10 минути! Веднага ми трябва!... Ок!... Близка ли ви е? Трябва да ми е близка ли? Не! Просто попитах, защото го приемате лично и... Стига с празни приказки! Хайде, действаме!... Помогнете ми с бутилката! И нямаме количка? Да, а е тежичка!... Ок!... Това е което ме дразни! После защо пресоналът се топи като майски сняг!... Нали? С тези неуредици! Кой иска да работи така, а?...
     
      Разбира се... Защо ли да не е като на на война? Повреден е, от известно време... Не ми се слуша!... Дайте на мен! Хайде, оставете ме, мисля, че се справям! Потърси допълнителните изследвания, да, тези, които назначих!... Не са дошли! Нали са подадени като СПЕШНИ? Естествено!... Обадихте ли се до лабораторията? Да! И? Ама и вие, я по - спокойно! Обикновено това аз го казвам! И ви моля, не ме учете, особено в такъв момент... Кое? КАК ДА ВЪРША РАБОТАТА СИ!... Става ли?... Става, но някой е изгубил контрол? Не преценявате правилно, но ви е простено!...

    ... Нина ми носи изследванията? Е, най - после!... Не познахте, нося банката, която изписахте и само нея дадоха от манипулационната... Прекрасно! Напрегнат сте? Мразя се, когато постъпвам така! И мразя да ме объркват някакви технически проблеми и  немърливи хора. За служителите ли говорим? Не само за тях... Понеже спешното я доведоха, в такова състояние, а тя не е минала през приемния кабинет!... И как да стане?... БЪРЗАТА ПОМОЩ... Нямам никакви данни! Е, с изключение на първичните резултати. Налага се да работя на тъмно и не обичам да го правя! Кое? Това с подобни импровизии! Защо? Страхувам се, че мога да сгреша изначално, а нямаме никакво време! Е, да, но имате значителен опит и... Когато не съм прповерил изследванията, когато нямам достатъчно данни... Виждате сами, а и когато не разполагаме с никакво време... Соня, отиде ли да вземе пробите? Може би!... Нина, пусни й другата система!... Става и за вас винаги! Не е за мен, но ти благодаря, за разбирането!... Елате, с мен!... Идвам...

     Привет!... Чувате ли ме, Госпожо? Да... Знаете ли, къде сте? Да... Къде? Мисля си... в Хематологията... Кой ви доведе?... Д- р Силвия Стефанова от Бърза помощ... Познавате ли я? Да... Моя ученичка е... Поздравление! И значи вие сте учител? Да... И по какво преподавате?... Филолог съм... по български и... по френски език... Силвия имаше разширен курс по френски... Пекрасна ученичка? Да!... Такава сди е... Френски казахте? Да... Не мога да кажа и една дума! Не е... задължително! Не е... нужно да го владеете... Учил съм и ползвам руски и английски, помагат ми в работата...  Това е добре... Важно е да се общува на даден езика... това е смисленото... Нали!... А чухте ли преди разговора ни, отвън в коридора? Да... почти всичко...
    И тогава едни топли, жилави, силни ръце започнаха да палпират кожата ми. Не усещам Болката!? Всъщност имаше особено изгаряща! Физическата Болка, тя се забравя бързо, но другата, психическата трудно... Имам една задача за вас!... Кажете!... Хайде, да ми говорете на френски! Не разбирате... защо искате да... Именно... Не очаквайте обаче да ви отговарям! Не е нужно... Започваме ли? Да... Говорете ми... Какво? Колкото и каквото желаете! Няма смисъл... Нищо! Доверете ми се!... Ок, щом искате... Кажете КАК СЕ КАЗВА: ГОВОРЕТЕ МИ НА ФРЕНСКИ!... Добре!... DITES - MOI, COMMENT DIRE: PARLEZ - MOI, EN FRANCAIS!... Звучи хубаво!... Давайте, не спирайте!... Моля...

     Недейте да спирате, продължавайте!... Да знаете, харесва ми!... Добре!... И набирам елементарни фрази... Наблюдавам действията и на лекаря, и на двете сестри в стаята. Екипът върши работата си, тази, която познава, а и аз правия онова, което знам, говоря им на френски... Станното ми е! Не разбирам смисъл!? А после съзрях, да, когато прехвърлих сцените оттогава и разбрах едно: Искал е да накара съзнанието ми да продължи да работи! Да, да не изгубя концентрация!... И в един момент, не ги гледах вече отгоре надолу... Ами с ясен, със зорък поглед, открих себе си, горе на тавана! Да... Забелязах как страничната лампа в дясно точно над тях не работи... И как едната сестра взе нещо от масичката, после се затича навън... И как другата асистираше на лекаря за манипулация, а не усещах ръцете им... А фиксирано гледах как дребната женица долу, със снежнобялото лице, с широко отворени очи ги следи!... Да, всяко едно тяхно помръдване, действие, дума! Оплетена е в някакви кабели и бели трабички, а тя... Прилича ми на кукла, се движеща се на конци, а всъщност не се движи, а леко помръдва, трепери силно, въздиша едвам - едвам... Не я познавам! Никога не съм я виждала!... А защо трябва да вися тук, точно сега, над нея? Защо?... Чувате ли ме?... Да... Докато изкривената уста промълвява нещо, което никой не разбира?!... Нима... Аз!?... В ужас съм... Видяното ме обърква и... Как така?... Местват ме на количка... И слизам веднага от неудобното си място на тавана... И тръгваме за някъде... И друг таван, различен е!... Излизаме от стаята всички... Струва ми се, че ние се блъскаме в хората... Возят ме бързо, ах, този коридора изглежда да е цяла магистрала... Осветлението ме заслепява... ярко ми е... Спираме... Някакъв човек с бяла коса и бяла престилка говори с лекаря... Не чувам думите! И как! С този особен и ужасен шум... Ушите ми пищят... Следва писък на линейка, преминаваща наблизо... Завиваме... Друг коридор! Малък, но тих... Ние сме в друга стая!... Изглежда голяма и с апарати, а и с две жени... И с трудни маневри, те ме поставят посредата... Какви са тези тесни врати, а какви са тези тежки колички?... Как да са любезни хората от персонала? Беловласият мъж ме гледа сериозно, потупва по рамото колегата си и тръгва... Сестрите ми наглася системите... И включват обдишващият апарат... Става топло! Е, може да е от нашето пътешествие и от дългото препускане... Лекарят е пред погледа ми... Сериозно се е замислил, въпреки че лицето му сега ми изглежда спокойно!?... Явно е владял... нещата... А положението изглежда... Преслушва ме... Измерва за поред път кръвното ми. Заговаря ме: И какво стана с нашия курс по френски? Не знам... Нищо! Нека да го оставим за друг път! Както кажете... Да знаете, от допълнителното количество кислород ще ви стане топло... Да мисля си... че вече съм... на ПЪРВИ БАЗОВ ЛАГЕР! И ВЕЧЕ ДИШАМ... С ОБЛЕКЧЕНИЕ... Това е целта!... Кръвта ви е сгъстила, нямала е достатъчно кислород, но явно е станало бавно... И сте се научили да живеете с малко кислород!... Станала съм АЕНЕРОБЕН ОРГАЗИМ... КОЙТО МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ БЕЗ КИСЛОРОД... Как познахте?! А моята теза е, че: хемоглобитът е спадал бавно, а вие сте се адаптирали, докато тромбоците са се увеличили и са довели до повече... И затова сте дишали трудно! Но не е можело така до безкрай... Нищо!... И защо ли ви обяснявам като на колега.... Не е ли страно? Да говорим като колеги, но така се случи! Може би, защото... Той се наведе към мен, усещам топъл дъх... Не сте ме п рекъснали още като другите: "Докторе, защо не "обясните простичко като за обикновени хора", а!? Не се безпокойте!... Учила съм латински... И това, което го казахте, разбрах... Удивително, но май ме плашихте сега! Защо?... Защото да внивам какво казвам на латински! Шегувам се!... Да, разбрах, но... обещавам да не го използвам... При други обстоятелства бих продължил да се шегувам, но иформацията, тя си е за вас! И няма да я използвам!... Радвам се! И тя не е тайна, а публична и професионална... И да,  трябва да я впишя и в епикризата ви. Рабрирам... Можете ли да разчитате епикризи? Да, н--е напълно... а основното.... има лексика, която... си остава непозната... Така трябва!... И като на колега, казвам открито: Добре е да си почивате! Ето, назначавам някои комплексни, допълнителни изследвания, но те са за утре. Смятам да ви пусна проба за костен мозък и лично да го направя... Няма да ви боли, противно на слуховете!... Болеше!... Да, Физиката болка бързо се забравя, но психическата, тя не се... Трудно е да се... Добре! Правете, коквото смятате за нужно!... Радвам се, да се разбираме!... Благодаря! За какво? Вършя си работата! Е, за усилиятя, за доверието! Това е единен процес, в който и Пациента, и Лекарят са в екип! Е, поне за мен е така... И да попитам дали знаете: КАКВО ОЗНАЧАВА ПАЦИЕНТ? Да... ТЪРПЕЛИВЕЦ, думата е от латински... Довършвам с неудобната процедура и с катетъра, и... Оставам ви да почивате! Ок!... Как е сега на вашия: ПЪРВИ БАЗОВ ЛАГЕР!... Все по - топло!... Познавате ли съвременната френска литература?... Да кажем... Преподавах отдавна в Хуманитарна гимназия... Чудесно, а пък аз съм замръзнал на: Борис Виан, Андре Мороа, Стендал... Те са добри, но са твърде Класически... Кажете ми някои от любимите си автори! Да са от съвременните!... Добре... например: Ромен Гари, "Сияние за жена", Давид Фуенкинос, "Деликатност", Гийом Мюсо, "Да уловиш мига"... Има други, но моите любимци остават: Ерик - Емануел Шмит, Франсоаз Саган, Амели Нотомб... Стигат ли? Достатъчни са ми! Удивинелното е, че нито едно име, не ми е известно!... Едва ли... ами на Франсоаз Саган?... Вярно нея съм я чувал, но за останалите... И да знаете, те всичките... изредените са преведени... на български, но повечето съм ги чела в оригинал... Предполагам!... Имам няколко романа на Амели Нотомб... мога да ви дам... те са на български... Разбира се, но мисля да си ги потърся, за да си запълня празнините по европейска литература. Да!... Да стигнем дотам!... Вярно... А последната... Нотомб? Да!... Тя е родена в Япония... знай свободно японски и китайски.... Прави страхотни паралели с азиатската и с европейската цивилизеция... Пише стегнато, кратко, непретенциозно и по визионерски начин... Тя е белгийка, дъщеря на дипломати, която е живяла в Азия. Научила е трудните им езици, знае... мандарин.... Ходила е и до Америка, а всъщност... си остава европейка докрай... За мен е Искинският ГРАЖДАНИН НА ГЛОБАЛНИЯ СВЯТ... Браво! Спечелихте ме за тази... Нотомб... Любопитството!... Радвам се!... Мислих си, че не осъзнавам добре нещата!... Не бих казал, защото се справяте чудесно!... Остава да се успокоите от емоционалния разговор! Това ви е първата назначена терапия: НЕ СЕ ВЪЛНУВАЙТЕ! Защо?... За да пестите кислородът! Опитайте се да преминете кротко и през този странен ден! Става ли?... До час приклячват системите. Пускам приливане. Близките ви донесоха разбрах бележка, а и вашата кръвна група е широко търсена! Е, със сигурност за днес и за урте имаме нужното количество кръв... А утре? И утре е ден!... Лекарят, изкарал цял работен ден край мен тръгна... Изчезна, а стъпките му оттекват дълго в кориора... Там, е вече необичайно тихо!... Санитарката забърсва пода, дойде и към нас... Не се чува нищо, нито звънци, нито подвиквания, нито персонал. Смяната приключи, а новата не е дошла. Тишната в свойта мъртва точка и е толкова странна... Тихо, Тихо, Тихо... Необичайно... Тихо! Тук, на Първи базов лагер е спокойно!... Топлината пъпли по мен, започва да ме изгаря... Изключват ми системата... Санитарят повика дежурният: вдигнала сте кръвното, но е нормално! Правя ви инжикция, скоро ще го свалите... Кимам с глава... Имате розови страни, а това е вече добър знак! Имате ли други оплаквания?... Нямам!... Ок! И до час включваме банката за кръвоприливане и това ще ви съвземе! Е, предполагам, а утре ще го проследим с изследването... Съветвам ви да поспете! Да, всичко е под корнтрол!...


         ... Всеки път на тази дата, този Спомен минава през мен! НЯКАК не успявам да се отърся от НЕГО!?... Съзнанието ми си е фиксирало във всеки един момент. И то знае всеки кадър, всяка реплика, всеки детайл... Въпреки че са изминали 6 години!...
            Днес, паля дълга свещ. Наблюдавам как пламъка лъкатуши. Решавам да направя: ПАНАХИДА ЗА ЕДИН СПОМЕН... Продължавам да не изпускам от погледа си тлеещата свещица. А когато тя изяде докрай восъка, да запиша в ума си: ИЗТРИЙ!Психолозите ни съветват да преживеем всяко събитие от ново! И нищо, ако то е Болезно! Има ли желание, воля, можем да го заличим от съзнанието си. И да го погребем!... Изтриване... Анулиране... Отмиване... А и защо то да ни държи в будна Кома?.... Така този (ужасяващ егоист!?) няма да ни допусне да се потопим в Сегашното!
          А да робуваме на отминали моменти е безмислено! Как тогава бихме могли да изживеем Настоящето?! Когато всяка религия, философия, духовна практика, изисква: Да се отлепим напълно от проявленията на ЗАТОРМОЗЯВАЩОТО НИ МИНАЛО! А тази наша ФИКСАЦИЯ ИМА ЛОШИ ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА ЛИЧНОСТТА НИ! ДЪЛГАТА МУ СЯНКА Е ТОЛКОВА ОБСЕБВАЩА И ПОД НЕЯ НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА ПОНИКНЕ НИЩО! НЯМАМЕ ЖИВОТ, А НИЕ ВЕГЕТИРАМЕ... А това е форма на Депресия! Да си починем за малко от нея. Да изтрием смело Спомените, за да тръгнем по пътя си, но без емоции! А и това е единственият начин да ПРОДЪЛЖИМ напред! 
     ... Догарящата свещ се смали до незначителност! Изричам отново: БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ! БЛАГОДАРЯ! на екип от Хематологията в "Св.Марина", Варна и на лекаря ми д - р Антонов! Пожелавам на всички: ЖИВИ, ЗДРАВИ БЪДЕТЕ!... Трудно е да се приеме, но: ОСТАНАХ В ЖИВОТА, А ВСЯКА СЯНКА НА БОЛЕЗНЕНОТО МИ МИНАЛО е аут: DELETE... SHIFT... ИЗТРИВАМ... ДОКАТО УМИРАМЕ НИЕ ОЦЕНЯВАМЕ ОНОВА, КОЕТО Е ИЗЧЕЗНАЛО И ГО НЯМА!... АДАПТАЦИЯТА Е ТРУДНА, НО НЕ И НЕВЪЗМОЖНА!        ЗАЩОТО ПЪРВО НИ СЕ ИСКА ДА СМЕ СИ ОТИШЛИ, А ПОСЛЕ ДА БЛАГОДАРИМ ЗА ВСЕКИ МИГ, ТАКЪВ КАКЪВТО НИ СЕ ПРЕДСТЯВИ!
      Духам непрегорялата свещ, казвайки: ТОВА СИ Е МОЯТА ПАНАХИДА ЗА ЕДИН СПОМЕН!... (Физическата Болка съм я забравила бързо, но психологическата ми е трудно!)