СКИТНИКЪТ



           ... Спиш ли?... А дали мога?... Събудихте? Нима! От известно време въздишаш... И се въртиш... Преди това спях! Има силня буря... Именно! Вятърът е ураганен всичко из пътя помита. Не чу ли как тряскат предметите, прозорците, вратите... Чух... Шумът, а? Да, отвратителен е Шумът! Прониква направо в мозъка ми... При теб винаги е така, ти имаш само Повръхностен Сън! Не ми говори? Казвам само... Знам! И не ми се слушат лекции! Искам веднага да заспя! Не можеш, следващата фаза на Съня е след 90 минути! Помолих те?!... Добре, де! Напомням ти само, че... Ок! Вземи го осъзнаѝ: Ти си Агресивен, тъкмо защото не стигаш освен до отначалната фаза! Не си отпускаш изцяло тялото, мозъкът не успява изобщо да си почине!... Сприии! Става!... А и вече не те чувам!... Признай, хвана те раничко Анропаузата!... Е, това го чувам! Чувам те! Уффф...       
     И с тромави полубудни - полусънени крачки, се насочи по тъмния коридор. Стенният часовник му намигна със зеленикавото оченце ???... И изписа: 3.02! Как да я слуша? И то сега след полунощ, да му прави анализи? Какво сънува? Защо не си смомням сънищата?... Не знам! Каква изненада, Жено! И за какви Сънища говорим? За тези Кошмари: ЗЛОБОДНЕВНИ НОВИНИ: БОЛЕЗНЕНИ, БЕЗУМНИ, БЕЗПЪТНИ?! Събития които са ни поднесени с изискани журналистически еквелибристики, плейтнати като: Изключителни, Неповторими, Феноменални! Феноменални? Да, беее?! Всъщност всички те са Фатални! Хайде, заповядай! Върви да СПИШ!... Нахлуват от всякъде, нахалните им мухи... Хайде, заповядай! Върви ги изгони!? Полепят се по всичко Видимо - Невидимо! Никак не е възможно, да ги изпъдиш! Задръстват съзнанието ни... ИМАМ ВЪПРОС: ИМА ЛИ, НЯКОЙ, В ТАЗИ НАША ДЪРЖАВА, КОЙТО МОЖЕ ДА СПИ СПОКОЙНО? НЕ МОГА... Аз не! А тя взела да ме дразни, да ме контролира, да ми задава въпроси! Какво сънувам? Нищо! А бих искал да сънувам Мокри сънища, Розови сънища, Розови Слонове! Ужасното е друго: НЕ ЧУВАМ ДОБРИ НОВИНИ, А СВИКВАМ С ДА ЖИВЕЯ СРЕД ЛОШИТЕ... А как да ги прогоня? АХ, ТЕЗИ ОТЛОМКИ ОТ ВЗРИВООПАСНИ, БОЛЕЗНЕНИ, ТРАГИЧНИ СЪБИТИЯ? Не това не е филм на Ужасите, който свършва набърза, накрая с приказен, добър край! Защото не е! И не е някъде зад океана, а е тук, на Балканите. Да, наблизо до нас, в нас, вътре и около нас... И откога си мечтая за истинска Почивка!? И за душевен Мир, за спокоен Сън, за Разходка сред Природата! А все така става едно и също: Задрямвам пред екрана... Скачам на бегом... Лягам си в леглото... И? Сън? Е, няма такъв! Оказва се, че има, но е в първа фаза. Да, уви, ПОВРЪХНОСТЕН! Явно че е като истинското Отражения на Действителността ни!... Бил съм АГРЕСИВЕН?! То едни мили хорица около мен, АНГЕЛИ! Преждевременно съм нагазил в АНДРОПАУЗАТА... Не че съм лично виновен, а всъщност лично ЗАСЕГНАТ СЪМ ОТ ОКСИДАНТНИЯ СТРЕС!?...
     Затвори примирен вратата на хладилника. Допи последните глътки от айряна. Излезе на балкона. По инстинкт погледна отсреща, към 10 етаж. Как се развяват миниатюрните розовобели дрешки. Малкото човече е добричко. Оставя родителите си да поспят. Нека поне някой да презареди батериите! Позорчето не свети, едиствено земенцето с бебишкото облекло се ветрее на воля. Децата ни? Какво ще им оставим? Ами на Внуците? Неразрешимите Световни Проблеми: климатични, икономически, морални... Прохладната прегръдка на вечерта успя да изстуди тялото му само за минути. Сутрин и вечер е студено, а през деня е Пустиня! Влезе вътре, потърси одеалцето, онова с лилавосиньото слонче. И досега му мириши на неопределена Чистота - Невинност! МИРИШИ МУ НА ДЕЦАТА ИМ! А ДЕЦАТА НИ, ВЕЧЕ СА С ДЕЦА! ИМАТ СИ СВОЙ ЖИВОТ! От кога? От БЛИЗКИЯ ВЕК! Загърна се. Рамото го прищтрака. Не му помогна рехабилитацията и годините си казват думата. Падането от колелото си остана болезнен спомен от дългата им разходка...
Да запали една? Мисли да ги спира! Светлината, идваща от долния балкон, освети градинката на Надя. Наскоро жена му получи бонсай, подарък от колегите за нейния юбилей. И си направи мястенце за медитация. Използва старата им дървена табла... В нея носеше кафето, след онези първи нощи... Сега е натрупана с камъчета, маниста, охлюви. И изцяло затрупа нещастното дърво - джудже? ... Къде си? Отвън! Пушиш? Не!... Спри да ме контролираш! Да, но ти не го приемай така?... Кога си поля цветята? Вчера сутринта... Защо? Виж! Какво? Паяжината? Ей! Огромна е! Изплел си я чергата за един ден? Това е повече от метър?! Да, нещо такова! Разстоянието между съндъчетатате е толкова! Вярно! И как така вятърът не е успял да я скъса? Четох в нета, това чудо е супер Здраво!... Ти свършили ли с онази книга? Коя? За паяжината? Не, не съм! Интересува ли те? Може ми! "Паяжината на психическия тормоз", на Боряна Григорова, те вълнува? ??? Измислям ти награда, ако я прочетеш! Ок!... Ей! Погледни, онзи там, с фенера! Къде? Ей, там, долу! Какво е това? Не виждам! Взе ми очилата на масата са. Двама са? Определено, с тези светлоотражателни кантове по дрехите и по маратонките, ултра модерни? И правят нещо по колата? Тази ли? Ами тя не е ли на полицая? Неговата е... Не я използва често. Има сужебна, защо да я кара. На площадката пред блока, отсреща... Какво има? Има човек? Едвам ходи и е с бастун. И с кой акъл е излязал? Гледай, виж! Какво? Ей, там, на спирката! Има хора? Раничко им е за първия автобус! Възрастен мъж и дете! Не е дете, момиче е. Ама всички ли се борят с Безсънието? Ах, ама тази модерна болест ДЕПРЕСИЯ? Откога е по настоятелна от Пандемията!? И те ли си имат ПОВРЪХНОСТЕН СЪН? Ха - хааа... Всъщвост не е Смешно!... Някаква аларма се задейства. Те от бурята не са спирали! Спокойно, все ще спрят... Странно! Кое? Как вятърът утихна изведнъж... Някой му спря захранването! И няколко прозореца светнаха едновременно, като по команда. Нещо гори изпод колата, или пък е на спирката? Тези, Гамени, Луди ли са? Обади се на Полицията! Не! Обади се и на Пожарната! Да си взема телефота. Последно? И на двете... Слизам долу! 
      "Дежурният Пейков, слушам ви! Кажете! Тук, на нашата спирка, гори нещо и вече дими... Спокойно, Госпожо! Хайде, пак! Откъде се обаждате! Адресът ли? Да... Това е на бул. "Сливница"... Той смени пантофите с чехли. Не може да ходи бос по модата, а с любимите тъмносини чорапи. Погледна се в панорамното огледало, а вида не му се хареса: Морска пижамка с къси гащета, тениска в подобен принт. Грабна ветровката от закачалката. И хукна към асансьора. Отнова са забравили да му затворят вратата. Заслиза по стълбите. И страшно му се допуши. Върна за цигарите, остави ги на балкона. Запали една, а ръцете му спряха да треперят. Загаси клечката. Постови я в пепелника. И забеляза жертвите на паяка: части от две мухи и една оса. Мръсник! Почувсва се лично убит, наранен, малтретиран... Обади ли се! Разбира се! Идват скоро. Също слизам. Излишно е? Нали аз им се обадих! Видя ли повече? Да, отидоха и задърпаха стареца? Знаех си! Онзи с бастуна! Не, другият Клошаря! И? Ѝ искаха да отвлечат момичето, но чокека им попречи... Грабна шапката с бродираното кенкуру на сина си. Погледна се, щеше да се разсмее на глас, но се въздържа. Заприлича на клоун: яркочервено яке, ярко зелена шапка, кожени чехли в тъмни чорапи. На няколко крачки се намери на площадката. Жена му изкреща. Какво стана? Колата подпалиха! Ами пожарникарите? Дойдоха, там, са! Момчетата? Офейкаха отдавна... Защо крещиш? Може някой да спи? Може! Другите хора да не са като нас, Сомнамбули! Тихо, ей, ама голям адреналин, те разтресе, теб, а! Да, бе! И кой ми го казва, а? Ти? Дето се върна сто пъти. Дето забрави да затвориш пътната!... Заслонът на спирката се е изпълнил с хора? Какво стана? - попита той, човекът с бастуна. От колите не можах да видя добре!... Младежете избягаха, когато дойде пожарната. Множеството образува митинг на хора с особено и странно облекло. Широкотиражирани пижами Метро - Лидъл, кой каквото е наметнал: якета, жилетки, сака, одеала... Двете полицейски коли паркираха така, че затвориха пътя. И оттам изкочиха 4 - ма полицаи: Хайде! Гражданите, моля ви, прибирайте се по домовете си! Нямате работа тук! Пречите на пожарникарите! Има ли очевидци, нека да дойдат при нас! Молим, за показания!... Вървете си, хайде! Тълпата реши да тръгне, но се бавише! Забеляза как първо заобикалят Момичето. То предвидливо се е скрило, зад спирката. Стенеше тихичко като кутре. Закрих раменете с якето си. Тя се обърна към мен, но остана с наведена глава. Клошарът направи ли ти нещо? Не! Този човек ме спаси... Даде ми да хапна сандвич, да пия айрян. Не съм спала - яла от 36 часа. Момиче, защо ги правите тези работи, а! Животът не е да го опитате за няколко дена, а!... Да се обадя на някой? Не знам! Познаваш ли тези момчетата? Той не е КЛОШАР, НИТО Е СКИТНИК! Добре! Той е учен и е професор по философия, в Университета... Да! А тези двамата, Хубосника, кои са? Те са от дома за деца лишени от родители! Да го кажеш на полицията... Да отидем при тях!... Кибиците не си тръгват веднага, а насядат по пейката и по банкета. Започват с авторитет да й се нахвърлят. КОЙ ПУСКА ДЕЦА ДА СЕ СКИТАТ ПО ПЪТИЩАТА? КАКВИ СА ТЕЗИ РОДИТЕЛИ? НЕ ТИ ЛИ Е СТУДЕНИЧКО, ПО КЪСИЧКИ ГАЩИЧКИ, А? НАЛИ ВИЖДАШ, НЯМАМЕ, ТУК, ПЛАЖОВЕ!...ЕЙ! ХОРА, ОСТАВЕТЕ Я, А! НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ, ОБЪРКАНА Е!... Ти пък, кой си? То се знае, този е СУТИНЬОРЪТ Й!? Какъв Сутеньор, очевидец съм! Да, беее?! Не ни ги разправяй, тези на нас! Гражданите, не се саморазправейте: ВЪРВИТЕ СИ!... Кой от вас е Илия Миланов? Кой?... Сутеньорът! Да ви кажа, ГРЕШИТЕ!... Жена ми излиза от полицейската кола и аз седнам на нейното място. Момичето влиза, в съседната кола. Обърнах се към жена си, но тя вече пресече бежешком пътя. И после се мушна във входа. Девойката ми направи знак, да си взема якето. Отварям вратата, а тя прозореца: Ако ти харесва, задръж го! И на вместо: БЛАГОДАРЯ! ТЯ ИЗРИСУВА С РЪЦЕ ЕДНО МАЛКО СЪРЦЕ!... Младият инспектор ми се представи...??? Не чух и буква от името. Зададе ми въпрос: Кажете, какво правихте на балкона, в този час? Полицейската кола с детето тръгна. Задържате ли я? Не мога да отговоря на вашето любопитство! И?... Една линейки, нямаща сигнализация, застана успоредно до тях. Познавате ли, този човек? Екипът е констатирал Смъртта? Покриват тялото с обикновен чершаф? И скакво друго трябва според вас? Ами по филмите е различно!? Да, по филмите, но тук е реалността и тя никога не е ЛИЦЕПРИЯТНА! Мисля, че го познавам! Мисля или го познавате? Виждал съм го, тук, из нашия квартал. Вчера, стояхме на касата на ето, онзи, там, денонощният, магазин. И?... Имаше много хора, в този час, но отворена беше само една каса. Натрупва се опашка, а едни деца едвам издържаха, Горките! Господинът отстъпи мястото си на майка им. Отзова се точно пред мен. Заприказва ли ви? Първо си кимнахме и после ме заговори. Попита ме: Знам ли, какво означава: SOPHIA? Названието на столицата? Не само! Сетих се: МЪДРОСТ! Така е, но каква точно? Не ви разбирам? Е, думата идва от гръцки и наистина означява Мъдрост. А тя е: РЕАЛНА, ТЕОРЕТИЧНА, КОЛЕКТИВНА МЪДРОСТ!... Това ли значи? Е, ние не притежяваме такава изобщо! Мислите ли, че има и друга? Има Друга? Разбире се! Тя се казва SUNESIS! Как? Сунезис, идва от латински, означава: ДА ПРОУМЕЕШ, ДА РАЗБЕРЕШ ОСЪЗНАВАЙКИ ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ НЕЩАТА. ЗАЩОТО ИМА ТАКАВА! И ТОГАВА ДА ВЕЧЕ ГОВОРИМ ЗА ПРАКТИЧЕСКА МЪДРОСТ! Не съм чувал? И аз също, но това не трябва да ви тревожи, нали! И как да знаеш нещо, което НИ ЛИПСВА? Когато се прибрах, порових тук - там, потърсих и... И? Така е! Има ли друга? Естествено: ИМА И ДРУГА! А ТЯ ИДВА ОТ ЕВРИТ, НАРИЧА СЕ: PHONESIS! Я пак: ФОНЕЗИС! И как да минем и тук, без умните Евреии? Тя е ВОДЕЩАТА! УНИВЕРСАЛНАТА, ВЪРХОВНАТА МЪДРОСТ!... Нима!? Да! ПРАВИЛНАТА МЪДРОСТ! Ако разберем НЕЙНИТЕ ЗАКОНИ...???...  Ние можем да осмислим връзката между всичко, в нас и около нас. Ние придобиваме действителни, реални Умения -  Навици, а с тях, винаги ще стигаме и ще откриваме правилните Решения! НАПРИМЕР: ДА ПОСТИГНЕШ ВЪТРЕШЕН МИР, ДУХОВНО РАВНОВЕСИЕ, УСПЕШЕН ЖИВОТ! Извън обстоятелствата и дори въпреки тях... Дааа... Какво да кажа!? Нищо!... Тъжно!? ДА, НИЕ НЕ ВЛАДЕЕМ НИТО ЕДНА ОТ ТРИ МЪДРОСТИ!? И ОБИЧАМЕ ДА СИ ПОВТАРЯМЕ ГРЕШКИТЕ! ИНАЧЕ СИ ИМАМЕ ЗА СТОЛИЦА: КОЛЕКТИВНА МЪДРОСТ!? АМА ПАРАДОКС! Така е... Хайде да се върнем на въпроса: КАКВО ПРАВИХТЕ НА БАЛКОНА? КАКВО ВИДЯХТЕ?... Извинете, да имате цигара? Вземете го! Да, точно целият пакет! Мисля да ги откажа, от тази вечер!... Благодаря! Щом издържах тази нощ и минах без цигари ще мога да ги... Ясно! Решихте, значи да помъдреете, ето така за една нощ! Нещо такова, да!... Просто нямям за кога? И? НЕ МОГА ДА СПЯ ОТ ИЗВЕСНО ВРЕМЕ. ТАКА ВИДЯХ НЕЩАТА, КОИТО СПЯЩИТЕ НИКОГА НЕ УСПЯВАТ ДА ВИДЯТ  ...