... "ДАВАЙ! ЗАКЪСНЯВАМ... Ок!... Закъде? За Съдебната... Тръгвамеее... Да, ама се влачим... Спокойнооо... Няма как да не успеем! Как така: Няма как? Нали виждаш, днес е чудо! Спираме... Тръгваме... Откъде да мина, а за направо и през строежа? Или да взема да прехвърча над сфетофарите, а да знаеш как да се управим със това ЗАДРЪСТВАНЕТО? Ей, човек управлявам проста кола не някой дрон?"...
      Двамата мъже се смълчаха. Въздъхнаха почти едновременно. Мълчанието им се прилепи за колата. Влезе посред тях. Седна заканително на задната седалка. Пътникът до него блести в изискан тъмносин костюм. А шикозния лоден в цвят камила е поставен на коленете му. Веднага се зачете в телефона си. Съсредочен единствено в пътя, шофьорът се е вторачила само напред. Точно преди кръстовището, водачът забеляза, че платно в дясното за малко се отпуши. Движението стана почти нормално. Да, но за съвсем кратко! На следващото влизане в главния път, последва рязък и остър завой. И колата им се завъртя в дясно, с повече от половин оборот... Моментално той я оправи със серия от правилни и бързи маневри. "Абе Човек!? Какво направиш? Овладявам положинието, не видя ли? Ей, този пред нас, де излезе ега ти Голямият СЛАЛОМИСТ! Внедри ми се, и ха на дясно, и ха на ляво... Ей го на, посредата! Безумец някакъв, а!? Ако не бях отбил, да знаеш, че сме се сблъскали челно... Уффф... Кой им дава книжките? Сети се сам!... Ами затова изобщо не карам на градско... Изнервям се до полуда. Моята я държа само в гаража. Изваждам но на извънградско. Не те разбирам, ама ти как издържаш, бе, човек?"...
      На следващия семафор последва ново и рязко спиране и шумно набиване на спирачки... "Ама това не е ИСТИНА!? ... Безхаберниците днес да не са си направили Състезание що и!?" А при този средно лекичък трус, телефонът на пътника тупна глухо на постелката: "Ей, те наистина са ЛУДИ ЗА ВРЪЗВАНЕ! Право казваш! Пълни Безумци са... Нали? Липсва им май, АДРЕНАЛИН, а?! Да, беее... При нашия УРЕДЕН ЖИВОТ! ИМАЛИ ХОРА ДЕТО ИСКАТ ОЩЕ ДРАМАТИЗМИ? Едвам успях да задържа волана... Добре е, че стана така! А пък аз не удържах телефона! Виждам го, точно в краката ми е!.Ей, там, когато спра, ти го давам!"... И таксиджията внимателно взе апарата. Подава му го отчиво: "Заповядай!... Благодаря!... От хубавите е, а! Така е и още не съм го изплатил. Та затова не мога да се радвам... Грешиш! Мнозина всъщност биха се фукали...  А да знаеш и няма нищо вечно на земята. И преди малко се убедихме в това!? Ей, ама и току - що го видяхме за доказателство..." Погледите чак сега се засекоха. Кръстосаха се. И не се здържаха за дълго... "На волана ти нещо пише, но не го чета?... Това ли? Подарък ми е от майка. Тук, от дясно пише: "РАБОТИ", а от ляво: "МОЛИ СЕ"! И какво се очаква да правиш Първо? Няма никакво значение!... Избродираното какво трябва да означава? Това което си пише, не е ли ясно? Да, но в КАКВА последователност?... Как да  ти кажа: Поледователността е без никакво значение... Да, беее... Защо? Защо ли? Защото всеки има нужда точно от РАБОТА и от... Не се сърди: НИКОЙ НЯМА НУЖДА, В НАШЕ ВРЕМЕ... Защо? Защото е Пълна загуба на ВРЕМЕ.ТАКИВА НЕЩА СА ДЕЙСТВИЯ И ТЕ НЕ СЕ ПИШЯ.ТЕ СЕ ВЪРШАТ! Именно... И в моите очи, това си е пълна ГЛУПОСТ!... Знам... И ми звучи познато, защото и аз преди мислих така..."
     ... Мълчанието мина и седна отпред. Седна между тях. Сбута се първо в предметите. Намести се после до телата им... Пространството се смали. Пространството направо се сви... И още и още повече... Притисна ги някак си особено... Един с и към Друг. А на само няколко метри, пред очите им, една засилена кола се внедри посред тях, завъртя ги... Тогава те се обърнаха с почти цял оборот... Шофьорът на таксито, без да провери никаква паника, с бързи рефлекси на автомобилен ас, успя да отбие колата навреме. И тя се свря малко встрани от шосето. Невероятно е!?? Как след светкавичната маневра, колата им замръзна. И тя се позиционира, до самото ръбче на бордюра. Отзоваха се на милиметри от ръждясалата решетка, която едва удържа мощното коренище на едно старо дърво... "Ехооо!?? - изрева Пътник! Откъде пък се пръкнаха днес всички тези: УБИЙЦИ... ЕКСТРЕМИСТИ, КАМЕКАДЗЕТА... ДЖИГИТЕ... ИДИОТИТЕ... Всички тези ли? Е, за тях никога няма почивен ден! Тези са за Затвора! Неее... Съвсем не!!! Тези са за Лудницата! Разбра ли какво стана? Разбрах! Ама как да не разбира... А и това не е тест за интелигентност! Глупакът вдигна над 100! Тук, на градското, в тази тарапана!? Такива ми причиняват Стрес! Стрес?... Пардон, на всички нас ПРИЧИНЯВАТ ОГРОМЕН СТРЕС!... Именно... Да кажеш че е тъмно, че е хлъзгаво, а то... Навсякъде ни бройката и следят камерите... Успокой се, бе, Човек! Ама и ти!? Силно се изплащи, а? Важното е, че... Да, виждаш: НЯМА ЖЕРТВИ И ЩЕТИ? Така е... Как да се УСПОКОЯ? Как да стане обаче? Като досега на три пъти, щяхме да загинем! И преди малко, точно преди няколко секунди... Няколко секунди ни делят от... Е,й ни на, Живи сме си, нали? Подозирам понеже ти си се МОЛИЛ преди да... Когато тръгвам на път, винаги го правя. Разбирем... А с тази моята работата НОСЯ отговорност и не само за себе си, но и за останалите... Извинявай!.За какво? Затова дето те обидих преди... Давай! Мога да поема и повече! Нима? И защо? Добре, настана и Време е да ти се представя: Председател съм на ПАРТИЯТА НА ВИНАТА! Отдавна я играя точно тази игра. Да не би да искаш да станеш член? Няма нужда, защото... Защо? Защото отдавна членувам в същата организация, но досега не познавах Лидерът! Ха - хааа... Да те попитам: Кой си, ти? Кой? Обикновен Неудачникът: Живко Бонев. Сътрудник в една адвокатска кантора. Закъснях както разбра за  първото си делото... Но не по твоя вина? И вече дори НЕ БЪРЗАМ... Може би, да се прибирам направо в офиса. И като разсъждавам, на няколко пъти, ние щях да пукна като кучета на пътя! Е, ако не беше ти!... Всичко е наред! Нали сам казаш: НЯМА ЖЕРТВИ И ЩЕТИ! И за делото не се тревожи, навярно ще  го отложят... Да, за пореден път... Е, те не могат да минат без теб, нали?... Не могат, дааа... Лошото знаеш ли, кое, а? ... Съдужниците ще ми го начукат отново канчето. Дадох им повод да не ми вдигнат заплатата. И да ти споделя, сега точно, имам необхоимост от повечко ПАРИ! И кой няма, а? А могат дори да ме уволнят... Не го мисли ИЗОБЩО! Да, става ли! Добре... Ами ти, Драги ми, Спаситьо, кой си? Здравко Найденов съм и бивш затворник. Нима? Излязох преди 9 месеца. И сега? Ей ме на волана! Работя, въртя геврека, с колата на чичо Весо. За колко и за какво беше? Излязох предсрочно, за колко? За цели 5 лета! За какво? Група за организиране на специални кражби... Ахааа... Виж ти, това си е моят контингент! Като си помисля, ако знаеш колко хора съм Измамил, Излъгал, Обидил... И аз така! Колко да са толкова? Ами, поне един цял автобус... Емилия, булката ми, замина при сестра си, в Португалия. Уж, на работи, но си знам всъщност, че избяга от мен. Взе и детето. Не съм ги ни чувал, ни виждал от цели 8 годинки! Имаш дете? Да! Янита се казва. Трябва да е вече на 12!... И изведнъж да ти кажа, че всичкитр се разбягаха. Аверите дето ме извикаха, те същото, един по един..Изчезнаха нанякъде. Търсят ги още, а пък ние с Тошко значи останахме... И стахме изкупителните Жертви на закона. Тошко си беше изкчително Нестабилен. Набързо се замота яко с наркотиците. Идва един ден и ми вика: Днес, Брат, не ме пипай! И защо? Е, не виждаш ли? Ами аз съм РОЗОВ СЛОН.Така от него си излезе прякора. И му викахме всички... След присъдата, нас ни тикнаха в друг затвор. И той не можа да оцелее. А панделата, знаеш добре, няма и не харесват подобни Розови слонове... Мама единствено не ми каза нищо... Мама единствено не се отказа докрай от мен... Нормално! А майката на престъпника, тв не е и не може да е Престъпница, защото тя си остава любяща Майка!... Липсва ми!... И не успях да я Утешя... Игубих я, а не успях фори да й се извиня за моите глупости... Наскоро ли? Преди три месеца... А това на волана ти? Това ми остана от нея... И така тя всеки ден е с мен. И сякаш продължава да ме закриля отгоре. Тя след делото нямаше вече никакви сили, желания, пари... Но все успяваше, да ме посети, дори на няколко пъти... И за последно, някъде по това време, беше. Дойде на свиждане, а едва се държеше на краката. Беше силно отслабнала. Разбира се, доноси ми чисто бельо, а и любима храна: от лютивичките кюфтенца и лимоновият кейкс. Радвам й се аз, а тя ме гледа някак особено... Стори ми се: малка, кротка, примирена. Тя ли е, не е ли?Тя?!... А пред мен стои сякаш друга жена. Светица ме гледа някакси мило и спокойно. Не можах да издържа на погледа й. Познай! Ами разревах се като дърто магаре. А тя ми дума: "Поплачи си, Сине! Излей си душата! Поплачи си! Може пък да ти олекне, а? Нямам сълзи вече и ми присъхна сърцето"... И? Потя си се аз като лакомо прасе. Лапам като невидял и даже си подсвиркам.. А бе, Човек, ти и мен ще разревеш! Ха - хааа... Да разплачеш Адвокат! Жив да не бях, да не повярвам!? Ха - хааа..." Смехът се отрази чудесно. Веднага повдигна градусът на настроението. Отпусна ги, освободи ги след серия от Напрежение и Стрес. "А тя ме гледа и ми казва: Сине, на ти това! И тикна в ръцете ми някакво книжле... Дръж, на кво тук пише, мисля че ще разбереш: Какво да правиш, за да задържиш в ръцете си двете ГРЕБЛА. И да знаеш, че без тях няма да се Оправиш! А те ще ти помагат да разбереш как да Управляваш Живота си дори още по - добре! Какви гребла, бе, Мале? Кой ти наговори тези глупави работи, а? Колко си ми наивна! Някой да не ти е искал пари? Неее... Никой! Просто във влак, докато пътувах се, запознах с едно усмихнато Момиче с хубави очи. Една хубавица, кротичка, разбрана... И? И тя ми я даде книжката. Ако решиш я прочети. Прочетох я и аз вече в автобуса... Не разбирам, добре, кои са тези две гребла, но... Нищо де! Ти като разбереш ще ми кажеш! Говорихме с момичето за обикновените неща. Не съм аз от учените и не винаги разбирам, коквото ми казват по телевизора. Момичето ми обясни, едно - друго...А то са все хубаво и със СМИСЛЕНИ думи... Ррчи ми простички и силни приказки... Не с ли ПРИТЧИ? От ония дето ти дават Надежда! Добре изплюй камъчето, а! Какви са думите? Какви? Тези същите, дето ги знаеш: вече: РАБОТИ и се МОЛИ... Да, тези на, тук, на волана! Същите!?... Какво е тогава, когато си ги имаш пред очите? Как да ти обясня: Лесно ми е... Леко ми е... И СТАВА още по - хубаво... Лесно? Да, веднага, когато ги кажеш! Да, беее... И тогава започваш да гледаш на Света със съвсем друг поглед... Събитията в ЖИВОТА се ПРЕПОДРЕЖДАТ... Ама ти някакди ми Светна!?... Накъде да продължим?... НАПРАВО! Ей, Здравко, ти направо ме караш да се замисля сериозно... Всеки сам си решява подобни работи... Да вярваш е Лесно и Просто! Не е някаква АБСТРАКЦИЯ! Ако решиш го направи! Това е  УБЕЖДЕНИЕ! И когато Паднеш или не Успееш, да се зправяш и да ПРОДЪЛЖИШ! И когато те обидят или наранят да започнеш от начало.... Да РАБОТИШ означава и да не търсиш ОТМЪЩЕНИЕ... Ти не разбра каква страхотна Идея ми даде току - що! Нима?"... "Дарина... Кажи не си го направила, нали?... Объркваш ме! Решихме го... Изчакай! Трябва да го добмислим... Неее... НЕДЕЙ! Не го прави!... Знай, че преди малко, го прозрях... Случи ми се едно нещо... Щяхме да се блъснем в една друга кола... Плашиш ме... Какво стана? Скъпа, ама съвсем нищо... Ей, отписани се, спокойно, няма ни нищо.. Да, всичко си е пак наред! Сгреших и си признавам, че се уплаших. Но твърдо не искам да го направиш... Нека довечеря да поговорим!... "Здравко, ЧОВЕК! Ти знаеш ли, защо закъснях?... Никаква идея, а! Приятелката ми каза, рано тази сутрин: И ние като Филипови, нашите приятели ще ставаме Родители... И? Е, това е чудесено! Истински подарък от...Да, ама аз съм Глупак и побеснях... Уплаших се! Нито квартира имаме... Някъде все живеете! Нито кариера имам! Имаш работа! Могат да ме уволнят. С и ти не го мисли предварително. Ти си търсиш извинения? Така е... Затова пък ти ми спаси кожата, Благодаря ти! Не е само тази твоята заслуга... Оцеляхме значи!... Да, засега! ВАЖНО Е... И НЯМА ЖЕРТВИ И ЩЕТИ... А на мен и това ми стига!... Повярвай, на мен също, ми е Достатъчно!? Накъде после? На дясно, в дъното на уличката. Еднопосочна е... Нищо... Излиза се назад... Ок! Оставяш ме пред портата... Не, не е голяма! Да е за Янита, за да отидеш и да я видиш! Обещай ми! Обещавам... Свестен човек си, Здравко, така да знаеш! Е, и ти също, но все още не си го разбирал... И остава да го осъзнаеш!"... Младият мъж излезе усмихнат и някакси поуспокоен. Наметна небрежно мантото си. Натисна бутона на устройството. А голямата и тежка врата изръмжя. Започна да се отворя бавно, тромаво, автоматично. Този път,  човекът не пожела да се забърза. Изгубил всеки мотив да стои в такова дълбоко Мозъчно Задръстване. А то задръстването му се, направо се изпари. Изчезна някъде, разни се в етера. На мъжа му стана леко и спокойно на сърцето. А страничния поглед винаги помага... И мъжът се обърна отново и като за последно. Махна дружелюбно и бодро с ръка. Шофьорът му отвърна с кимане на глава. И да! И той няма да бърза, а.ще се наслади на момента. И когато новият познат потъна зад портала, получи новото обаждане. Наблюдаваше с интерес как зейналата подобно на паст на акула врата, колко бавно и флегматично продължява да се затваря... "Ицо, накъде си ти? Надалекооо... Чакат те, на Раковска!... Трябва да ме чакат още Дълго... Нищо... Има няколко задръствания, но ти сигурно ги знаеш!?... Знам ги... Тогава, ако успееш да ги избегнеш... Мисля че стигаш точно навреме!... Това е мой, Човек! Ти си на ход!... ДАВАЙ!..."