...
                                Преодоля нощтната замаяност от безсъние... Стана и скокна... Втурна се навън, в очакване за първа среща с градината тънеща в мълчание... Разтърка очи, за да свикне с тайствените петна от Сетлината на раннината... Трудно е да ги разспознае... Не може да види нищо по сенките на силуетите около себе си и в близост... Извивките и на предметите, и на сградата, приличват повече на декор от филм... А точно в такъв час, винаги са странни, но и са му Любими! Щрихите са едри, изтеглени, изрязват, изграждат цели образи сред лехите, които са съвсем различни от тези през деня... Мракът отказва да си тръгва бързо. Мотае се направо насам - натам, докато сенките си тръгнат, но и те се движат едва - едва... Сякаш е мудна костенурка, която бавно изкачва баир... Зора? Зора всъщност няма никъде! Тъмата веднага ги облича в някакви прозрачни нощници. А и Видимото прозира и през нея, но леко и всичко се полюшва в Полъх... Ветрец няма? Ветрец всъщност няма никъде! А не е ли и това някакъв бърз сън, точно на зазоряване?...
         А ето я, мрачната лента, която очертава саморастлите храсти... Умело дори ги оформят като в естествена ограда. И в годините, тя започна да се развива като непреодолима стена. Уплътнявя се... Сгъстява се... Изосря си бодлите... Винаги е трудно да се провре детска ръка... Да се издраскаш... Да се Убодеш... Да се Нараниш... Това е практиката! Никой никога обаче не се е вслушвал в забраните, които идват от възрастните: "НЕ МИНАВАЙ ОТТАМ!" И как!? Минавахме, точно оттам, когато си вътре в детската игра, а ентусиазъма се е развихрила... Тя си е, там! Кой да знае, как по потните тела се появяваха дълбоките Белязи, кървавите Следи, незабравимите Спомени...
          Обича, сутрин рано, да се облее със студета струя вода от външната чешма! Харесва и да я пуска на тъкно, за да усети как тя гали кожата. Следваше обилното обливане: ВЪЗДИШАНЕТО! ПРЪХТЕНЕТО! ПУХТЕНЕТО! И е истинско удоволствие! Животинското му чувство, той винаги е копнеел повече от Храната да стигне до Свежестта на Водата... Наивно е? Наивно! Самодоволно? Безкрайната невиност, а и Душевният покой, никога никъде не ги е постигнал, освен тук, в тази къща... И зато инвестира всичките си пари в нея... Истинско е! Извършва го като любим ритуал, прескача веднага с него в годините: Измеренията, Предрасъдъците, Тайните... А застаряващото му тяло започна да се смалява, свива, умалява... И? И: става Дете! Не с магическата пръчка на Феята от приказките, а единствено със Спомените, които изплуват навътре в него посред Мрака... Тук е! Да, точно на това същото Място и...
         Малкото Момче чува несвързаното шептене... "Кирчо!... И кроткият и трудолюбив негов Дядо е на любимото си място... Станал, по тъмно, той вече говори с животните. Храни ги загрижовно... Ей, Вихър, остаряхме, Момче! Вчера идва новата съседка, а ти какво? Тя те заоглежда, а ми мълчиш! Няма нито "Баууу", нито друго? Свършиха ли ти мераците ти? Виж я, нашата Лиза, стара е, но роди три котета! Гледам ги, няма нещо да оцелеят... Прав си! Мързелива си тя вече, но измъкна отнякъде мишка... Може да е чужда, но ни е показа: Заслужила си е храната... За теб, Гоше не ми се говори! Голяма си прахосмукачка си! Всичко ядаш, да ти имам стомаха! Къде го слагаш, а?... Какво си се раздърдорил, Старче? Децата спят още, а нашия събрание направил в обора! Ела, хапни! На кво ми мирише! Не подушвам... На кво? На пържини филийки, туй искат значи децата... Не ми е до ядене! Нека да е после!... Пийни на от чая!... Пих и от чая, а и кафе направих... А ти? Щом ли не си ги събудила? Тъй си се разчевръстил, ама не! Е,хайде! Луд ли си, не си! Кой ти буди Деца, а? Тези са ни градски чеда и късно лягат, и късно стават. Да не съм чула да ги будеш!" 
         Някой заблъска силно по вратата?... Дядо Кирчо? Да, тръгнал е за работа? Е, той без работа не може да остане като неговият дядо Петьо... Къде съм?... Сънувам!?... Детство?... Отвън накой напира ли, напира на портата? Не може да са децата? Те идват първи, но утре и а после внуците! Днес е Утре? Добре? Добре! И кога стана пак понеделник? Не иска да се спре? Напира и напира... Как се чувства замаян? Кой да стане? Кой да отвори?...
          Блъскането продължи повече от обикновено... Блъскането се засили... Не се ли знае: Никой Никога Не заключва порта! По селското не писано правило, което той наруши, но несъзнателно. А от дъждовете и от топлината, неговата отново се раздуваше. И трябва да се повдигне леко, а после да се натисне напред, веднага подава... "ИДВАМ... ИДВАМ... ИДВАМ... Телефон зареден? Има те ли?... Да, вътре! Влезте!... Пред погледа му се очертя стройният силует на нежна, малка жена... Руси коси на правелни вълни, едвам изписани вежди и мигли над силно изразени зелени очи... Дъщерята на Лидия, нали? Да, познаваме ли се? Съученици сме с майка ви, от началното училище! Николета съм! Асен, благодаря!... Снощи някой е увредил ел таблото, а е изрязал важни кабели... Кой? Телефотът се прецака... Искам да се обадя... Ок!... Заето е... Имаме друг проблем... Какъв? Двама от пациентите са в критично" състояние... Да се обадим тогава на "Бързата"!... Там се обаждам!... Трябва търпение! Знам... Знам, не разполагаме с никакво време... Имам идея! Викам съседе Кирчо... Неговият син е на работа, работи в пожарната... Не  съм сигурна, тук да е прието за практика!? Е, в чужбина отдавна е факт... Живяхме в португалия. Грижихме се за внуците, защото родителите правят кариера в един институт... Свободно! Урааа... Никой не ми вдига... В почивните дни е така... "Киро, ела да се обадиш на Милен!... Добре, на работа е... Трябва да отведе двама пациенти до болницата в града... Разбрах... Подгответе ги! Идват бързо... А, Ники, ти ли се? Какво има? Нали знаеш, проблеми! Не се притеснявай! Помагаме с каквото можем... И двамата се загледаха зад дългата бяла пола и нежната блузка на ситни цветенца... Познава те се? Ми как!? Момичето, от както почина... Лидия е... Да? Не знаеш? Откъде? Питай! Питам те, де!...
            "Майка й умря преди 5 години, след катаскрофа с автобус... Остави къщата си за гости на една фондация, която се ангажира с наркозависими... Ники и Лидия изживяха мъка с брата Макс... ???... Момчето се лекуваше, а нещо се прецака... Той почина, а беше на 21... И тогава те започнаха да се включват за доброволки в тяхната работата... Виж ти!... И всичко се промени! А и тук също... Забравих телефона при Ники! Какво чакаш, върви! Можеш да й помогнеш...
              Долу, в ниското покрай дерето се дочу сирената на пожарната... Трябва да изкачат баира и са на хълма... Загледа се по пъта... Разведилило се е.... Сенките са се отлепени от бордюра... Стори му се дори, че наблюдава: Как Земята изпуска пара!? Как диша леко и ефирно... Свежо е винаги лятната утрин!... На пейката пред къщата оцветена в електрично жълт цвят. Малко животинче е завито на кравайче... Колкото се приближаваше, толкова по - тежко ставаше на сърцето му!
           "НИКОЙ НЕ ТРЯБВА ДА УМИРА МЛАД! НИКОЙ НЕ ТРЯБВА ДА УМИРА ПРЕЗ ЛЯТОТО!"... Обърканите думи са заглушени от воя на сирената... Едра жена със спортна фигура и в спортен комплект, му махаше с ръка... Тя е в шок! Въздържайте се, да й говарите!... Елена, стажант лекар, помагам на приятелка си Ники! Асен! Мога да помогна? Помагате ни, мерси!... Мартин е вътре с нея... На входната врата на къщата се очерта силеута на Дъщерята на Лидия... Колко се повтаря? Светът се повтори, но не савсем... И го последва като на сън!? Свескавичнобързи събития... Те се развиват като в клип: Пожарникари влизат, изнасят слабичко Тяло на юноша с безжизнени, отпуснати крайници... Колкото големият внук!... Момичето от пейката е с лилави кичури, но в тъмни дрехи... Трепери... Поддържана е от двете. И я качват в кабината... Крещи с дрезгав глас, пизплаквайки онова... Думете, което той чу, докато идваше по пътя... Елена се качва отзад, при момчето в носилката... И дочу как тя го заговори, докаго колата тръгваше... "Трудно се прави каквото и да е, ей така на мускули?!... Персонал няма никакъв и никъде... Тъкмо открием всеотдаен човек и... Дойдохме вчера, но като доброволки, за да дадем няколко свободни дни на работищете... Дори не знаем, дали ще се върнат!... Спокойно! Да не мислим затова!... От една година, аз мисля само за това... Вярвам ще де подряд нещата и... Да, убеден съм... Ники се тръшна, в безсилието си, на пейката... Явно, отчаяли сте се повече отколкото, но... Ники зарида тихо от умора...
             Прегарна я бащенски... Тя се сви като коте в рамото му. Отпусна се... И се разплака... Не се научи никога: Как да се оправя с такива ситояции! Не е справедливо! Та те се харесаваха... Обичаха се... Заговориха за бъдеще... Тя е сирак, отгледана е в приют... Тежък характер, но той я разчете, хареса си е... И? И! Той им талантливи ръци. Какво ли не направи тук, в дома и долу за читалището и... Хората започнаха да ни харесват, а искаха да ни махат. Никой не харесва зависимите... Стигма е... Беше на метадонова терапия и почти я приключва, помага за другите, когато нямяме персопал... Той знае как да... Трябва нещо да е станало снощи! Някой им е дал нещо енергийна напитка или лека дрога... Какво? Как да знам? Обадих се на полицията. Те са тръгнали насам... Трябва и да разследват, особено когато има Смъртен Случай!... Какво? Не разбрахте ли! Момчето почина, в ръцете на Ели, докато говорих по телефона ви... Вземето си го! Помогнахте ми... Нищо не съм сторил... И? И!... Кажете, затова ли тя... Крещеше: НИКОЙ НЕ ТРЯБВА ДА УМИРА МЛАД! НИКОЙ НЕ ТРЯБВА ДА УМИРА ПРЕЗ ЛЯТОТО!.... Тя стана рязко... Подаде му телефона... Зората се раздра от поредния вой на сирена...  

И аз тъй пръхтя като остана на сухо без пиячка. Лоша работа друго сие да чуеш заветното ФЪССС кат се отваря кенчето.Абе наздраве да е,другото лъжа