... СПРЕТЕ...


       ... Забеляза в огледалото за обратно виждане, как лейтенанта прави знаци, за да го върне назад. И ми махна с лявата ръка. Потвърди, че веднага го прави... "Какво стана, Йорданов?... Извенете, отново досаждам! Може ли, да пътува с вас, ето, този мъж? Да го закарате до града? Няма проблем!... Ами, тогава леко ви пътуване! Благодаря! А на вас, леко дежурство...
И когато вратата се отвори изключително плавно, той видя в огледалото, да се появява, леко превит на две висок, сух човек. С подобна от библейските текстове външност... И го удиви. Не че мъжът е толкова стар, а е с побеляла и коса, и брада, нещо средно между Моисей и Дядо Коледа. Поздрави ненатрапчиво. После му се представи: Петър съм... Заповядайте!... Благодаря... Николай съм аз... Май все библейски герои сме се събрахме, а!? И не е съвпадение!... А вие, с тозу вид, можете да играете спокойно Добър Старец. Да, ей така направо и без маска и без грим... Така казват! Но още не съм пробвал... Да не би да ви преча? Ами не... Дори ви се радвам! Имах потискащо пътуване... Не напредвах в една гъста мъгла. Е, казват, че катастрофата била сериозна! Да кажа, за себе си, че не бързам! Полицията твърди, че заради инцидента не се знаело изобщо, кога може да мине оттук автобус... Спокойно! Не е далеч до града. Можем да стигнем, ако не ни настигне някой друг природен феномен. А дали има ранени? Не знам! Никой не казва... НИЩО!?... Говориха за верижна и над 10 коли... Дойдоха няколко коли на Бърза помощ и две частни ленейки. Интересно!? Ама защо нищо не съм чул? Не бихте могли! Минаха от надолу, от другата страната, ей, там, точно под онова кръстовище... А не по главния? Да, защото е затворен! Явно чак сега разбирам... И  закъде сте тръгнали? Не съм от приказливите... И не ми се говори... Добре! Не настоявам!... Нека да спомена само, че племенницата ми се прибра от чужбина, но за кратко. Помоли да й помогна да си продаде апартамента. А той е от сестра ми... Която пък почина наскоро... Семейни истории... Виж ти, ама съвпадение! И моята, тази... Пролет... Нима? Трябва да е била доста Млада. Така е! Не успя да навърши 27... Съболезнования!... Учим се да свикваме и да живеем без нея... И за вашата също така, Съболезнования! Наистина няма нужда! Не бяхме близки, а и не бяхме в никак добри отношения. И аз пък, какво говоря: Тя ме ненавиждаше! Не ме понасяше! Не бях нейното високо ниво!?... Разбирате ли? А ние, с моята, бяхме неразделни... Обожавахме се! И какво? Животът е необратим! А ние повече от 23 години, не сме се срещали и не сме си говорили! Толкова!?... Затова не ми се...  Разбирам! Е, животът си има други, свои планове, докато се опитваме да го... Да! Не му пука от нашите дребнички, смешни напъни, с които искаме все да го УРЕДИМ - ПОДРЕДИМ! Да, но по наш вкус! А истината за нещата е съвсем различна!... Винаги!... Пътят пред тях се ширнща, изчисти се откъм коли. И странно трафикът започна да се оправя! МПС - та едва се виждат или забелязват... Едвам сега той реши да напомни за нови идващи празници и събитие. Да, за онези хем Очаквани дълго, хем Объркващи ни ужасно. И двамата пътника се затвориха навътре в себе си. Замислиха се за своите дела. Стана тихо... Стана тягостно... Напрежението се сгъсти до безвкусна каша, трудна за преглъщане. Две полицейски коли профучаха покрай тях. Последвалите мъжки, тежки въздишки изпълниха купето им с режещите въпроси без отговори. Мълчанието надвисна застращяващо точно над тях подобно на гилотина, търсеща из тъмата на Мрака своята жертва. Поредната!? Усетили Неизбежното, което ги обезкуражи... Да пусна музика? Разбира се! А вие обичате ли?... Кой не обича музика! Така малко за... Разведряване и за разтоварване! Трудно стана за говорене, а и Мълчанието носи още Тревога! Нещо необяснимо вирае край нас! Да, знаете и аз го усещам... И не бих ви повярвал иначе... И насреща пристигнаха на талази очерователни нежни звуци, които ги заляха с едно изненадващо: Спокойствие, Освобождавайки Съзнанието им до свещенна Празнота сякаш свръх чувствителността им избяга нанякъде!? А силно променливото им настроение се насочи към други хоризонти. И така пътуването продължи като по навик, за да ги разсейва... И нямаше приповдигнати песнички нито за Копнежи, нито за Любов. Умелият тонрежисьор от Дарик радио е избрал Неутрални пиеси, Неангажираща музика надалеч от периода и началото на предскласиката... Някак поуспокоени, те заговориха за нещата, което още ги вълнуват. Но по един естествен, по един човешки начин. А и като хора, които се познават от години... До няколко дена, сестра ми, Светлозара, щеше да навърши 27. И тези празници, в края на годината, бяха нейната стихия. И ето как цялата ни къща вече е украсена и блести от декорация и чистота още на 1 декември!... А сега, за първи път, трябва да я приемем без Нея!? И как да направим така, че да успеем да попълнем нейната Липсваща част, а! Как да приема, че всъщност тя е Отсъщващата роднина? И няма да участва в никакви тържества? Как? Тя сътворяваше Празниците ни... Дали не бихте се почувства добре, ако ви кажа, че отдавна аз не си падам по празници! И защо?... Те са ми изкуствени... Натруфени... Консуматорски... И това е истинската причината? Празнуването е винаги другаде! Дали? Да, и то е в Ума и в Сърцето на всеки... От нас? Да беее... Защото ние се заразявахме тогава от устрема й, от духа й... Да, на нашата Свети!... Навярно сте прав? Опитах се и аз го направих! Направих го преди години, пожелах си и аз да мога да създам Коледното ни чудо. И да възстановя равновесието и в моето семейство. Пренебрегнах гордост, достойнство, его... А и тогава ние вече бяхме останали сами от семейството със сестра ми... И? Тя ме изгони като мръсно куче, точно на Бъдни вечер!... Дори не споменавам името й, понеже е известна оперна примара... Живееше дълги години в Италия, но след една тежка катастрофа се прибра. Изгуби си гласа, но си остана толкова властна и контролираща... Превърна се в Чудовище... И дъщеря й, Надина избяга... Да, замина надалече! След като учи в Белгия и в Италия, избра да отиде в Сеул. И да, там, от няколко години преподава Музика...                                         Следва продължение!

... Ехооо... Как сте днес? Не ви ли се повдига от леки закуски и от празнични трапези, а от силен и от тежък алкохол? Не ви ли омръзнаха!? Ами от глупавите въпроси, и от нелепи пожелания?... Нека да избягаме! Хайде, защо  не се осамотим в някое ъгълче. Можем все да открием  някъде! И без тези екстри от дълги Тържества, нали? Да си спомним за някоя, поне за една от старите "Нови Години"? Някоя от Запомнящите се!... Някоя от Хубавите, Щастливите, Незабравимите! Никаква ли!? Нима... Няма значение... Е, на този етап, на който сме сега, всеки от прекрасните Спомени с нищо не може да ни помогне... А само да ни напрягне! И не се напрягайте! Можем да се контузим от толкова емоции поляти обилно с алкохол и главозамайващо количество храна!? Спрете се... И ви моля, забравете ги, онези Обещания! Баста! Стига де, не ви ли омръзна от толкова Съвършенство, а!? Да! Ами за старите и неизпълнени желания, е за тях изобщо, нито дума! Нека да си остане между нас! Спокойно... Никакво значение няма... Абсолютно никакво... Пожелавам ви обаче да излезете на сцената на собствения си ЖИВОТ! Не очаквайте да дойдат подходящите условия и искрените покани, закъсняващите оценки! Забравете ги! А за аплодисменти? Забравете ги! Няма такива! Да, ама съвсем никакви! И си направете една Планирофка, а и вдна Подготовка... Облечете си обаче най - хубавата дреха на Лицето. Непременно си я сложете: ШИРОКАТА И ЩЕДРАТА УСМИВКА! НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА СИ НАПЪЛНЕТЕ ВСИЧКИ ДЖОБОВЕ И С ДРЕБНИ, И С ЕДРИ ПАРЧЕТАТА МИНАЛИ И СЕГАШНИ ПРАШИНКИ ОТ ЩАСТИЕ! ГОТОВИ ЛИ СТЕ? ХАЙДЕ! И НЕКА СЕ СРЕЩНЕМ В НАШИЯ, РЕАЛЕН СВЯТ? ХАЙДЕ! СМЕЛО НАПРЕД... КАКВО НИ ОЧАКВА! ЕДИН БОГ ГО ЗНАЕ!... А И ВСЕКИ СИ ИМА ПО НЯКОЙ, ЗА КОГОТО ДА МИСЛИ И ДА СЕ ОБАДИ! НАЛИ? ОБАДЕТЕ СЕ! КОЛКОТО И ДА СМЕ САМОТНИ ИМАМЕ НЯКОЙ, С КОЙТО НЕ СМЕ ЧУВАЛИ НА СКОРО! ДАЛИ Е ОЩЕ И ТОЙ В ЖИВОТА? ЗНАЕТЕ ЛИ? ВЪВ ВСЯКА ГОДИНИ ОСТАВА ЗАКЛЮЧЕН ПО НЯКОЙ ОТ ХОРАТА, КОИТО СМЕ ОБИЧАЛИ И ПОЗНАВАЛИ. ТЕ ОСТАВАТ ЗАМРЪЗНАЛИ В СТАРАТА ГОДИНА... ДА, МОЛЯ ВИ, ОБАДЕТЕ СЕ! НА НЯКОЙТО ЗА КОЙТО ВИ ПУКА! СТИГА СМЕ СЕ СЪРДЕЛИ! ЗАЩО НЕ ГО ПИТАТЕ: ЕЙ, КАК СИ, ЧОВЕЧЕ?... И НЯМА ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНИ ЧАСОВЕ ИЛИ МОДЕЛИ - ШАБЛОНИ, ЗА ДА СЕ НАУЧИМ ДА РАЗГОВЯРАМЕ С БЛИЗЪК, РОДНИНА, ПРИЯТЕЛ! ДЕЙСТВАЙТЕ! НЕ ОЧАКВАЙТЕ ОТ ДРУГИТЕ ДА ВИ ЗАПЪЛНЯТ ПРАЗНИНИТЕ ОТ ДЕЛНИЦИТЕ И ПРАЗНИЦИТЕ! ПОСТАВЕТЕ СЕ И НА ТЯХНОТО МЯСТО, А И ТЕ СА СЪЩО ОБЪРКАНИ, ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА НА ЖИТЕЙСКАТА ВЪРТЕЛЕЖКА!... НЕВИ ХАРЕСВА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО МИ! ДОБРЕ! МРЪЗНЕТЕ СИ В САМОТНОСТТА! ИМА НЕЩО, РАЗБИРА СЕ, ЗА КОЕТО МОЖЕМ ДА СИ ОБЕДИНИМ  УСИЛИЯТА СИ: МОЛИТВАТА... МОЖЕМ ДА ИЗМОЛИМ... ДА, ОНОВА, КОЕТО ВСЕКИ... ИСКА, А НИ Е ОТКАЗАНО ВЕЧЕ ОТ ГОДИНА... КАКВО ЛИ?...НЕКА ДА НЯМА ВОЙНА НИТО В УКРАЙНА, НИТО НИКЪДЕ ПО СВЕТА! И СЕ МОЛЯ, НЕПРЕСТАННО СЕ МОЛЯ! И ВЯРВАМ ДОРИ И ДА Е НАИВНО, ЧЕ БИ БИЛО УСПЕШНО, АКО СЕ МОЛИМ ЗАТОВА ЗАЕДНО! ТРЯБВА ДА УСПЕЕМ, ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ СИТУАЦИЯТА!... МОЛЯ СЕ! МОЛЕТЕ СЕ!... ОСТАНАЛОТО ГО ЗНАЕТЕ: ЗА МНОГО ЧЕСТИТЕ, МИРНИ, СМИСЛЕНИ, РАДОСТНИ И ЩАСТЛИВИ ГОДИНИ ЗАНАПРЕД И ЗАЕДНО! НАЗДРАВЕ!