ТОРБА С ПИРОНИ
        Един младеж бил толкова невъздържан, палил толкова бързо. Изгубил всичките си приятели. Напразно бащата му казвал: "Не е добре, Сине така! Нараняваш другите, а и рушиш всичко у себе си. Осъзнай се, иначе ще живееш Трудно и Самотно: ОБУЗДАЙ СЕ!"
          Една сутрин, човекът го повикал. Искал да свършат една работа. Скочил като младо петле той и взел да сее обиди и ругатни. Човекът го оставил на мира. И тръгнал да свърши сам работата. Преди това поставил в краката му ТОРБА С ПИРОНИ. Грубият син изревал раздразнен след него: "Това чудо, защо ми е? Позакрепи оградата, виждаш, изметнала се е... С цяла торба? Проблем ли има? Когато свърши, давам ти друга. Сега кови, а после ще говорим!"
        Прибрал се мъжът. С изненада забелязал, че десетки пирони са хаотично забити, зяпат от оградата. Синът се е оттеглил, а близките му споделили, че момчето не е отронило нито една дума откакто се е прибрало.
        Изминал още един ден, броят на пироните от торбата намалявал, а тези в стобора се увеличили. Изтърколили се дни, минали седмици, юношата бавно се успокоил. Един цял ден, нито за миг не изгубил САМООБЛАДАНИЕ. Отишал право при баща си с гордост и му казал: "Ето, че ... Още пирони? Не, свърших всичките!" 
         "Ела, нека да видиш, какво съм направил! Добре... не е зле! Ала, това не е цялата работа. Така ли? Извади сега всичките пирони! Какво? Не разбирам, нали сам ми каза да... Да, така е, но моля те, да ги извадиш! И да приключим с тази задачата докрай!"            
      Младежът се почувствал малко обиден и недооценен. Идвало му да изкрещи, но вместо това, тръгнал да изпълни волята на баща си. "Подчини му се, нали си почнал и няма как да се откажеш! Да, няма как да не досвършя! Правилно е! - укоражила го майка му... Настъпил Денят, когато и последният пирон бил измъкнат и поставен на мястото. Разбира се, не извадил тези, в горния край, нали крепят цялата ограда. Тогава бащата сам отишъл: "Благодаря, Сине! Задето ми се подчини, а  и задето довърши работата! Знаеш ли, че повечето Хората са искински Царе на зашеметяващи Идеи. А малцина от тях ги довеждат до успешен край. Прогресът в Света обаче се дължи на точно тези, последните. Я ми кажи, кое ти беше трудно? И защо не ми се разкрещя? Не, това не е за мен... Дядо ти, знаеш ли, също така постъпи с мен! Не си ми споделял? Като млад бях: ГРУБ, НЕВЪЗДЪРЖАН, ОБИДЧИВ. А и след когато минах теста с "ТОРБАТА С ПИРОНИТЕ" пак му се сърдих. Разбирах, но късно, че ми е дал ДОБЪР УРОК! Осъзнах го и го проумях... Казах си: Лесно е да се разгневи на някого за нещо. И да обвиниш другите: за Несполуките, Жребият и Лошото настроение. И аз така смятам. И докато работих усърдно, го научих. А ти искаш, да ми кажеш, че тази наша черта е родова? Да, мога да твърдя, че и твоите Наследници ще бъдат СВОЕНРАВНИ!" Мъжете задълго се умълчяха. "Ела, нека да отидем и да видим! Добре... Направил си, каквото си могъл! Не е лошо като за първи път. Виждам, че е можело и по - добре! Е, в практиката е истината! Кое ти беше най - трудното? В началото, всяка непозната дейност ми си стори трудна! ВСИЧКО МИ БЕШЕ ТРУДНО! А после, със навлизането в работа добих: Ловкост, Умения, Навици. МАЙСТОРЛЪК, да, вижда се! Знаеш сам, че тази: "Бързата работа... Да, е Критерият и Срамът на истинския Майстор! Ха - хаааа.... Мога да ти заявя, докогато работих, не мислих за нищо: нито за Глупостите, нито за Ярости. И единствено се концентрирах. Защото с всяко грешно движение се НАРАНЯВАХ! Ръцете им изтръпваха, убих си ноктите, разкървавих си китките. А да чакам и да ме болеше, просто продължих...
Очаквах с нетърпение да дойде Денят, когато ще я свършя. Казах си: Защо да бързам и после да се бавя? С кого и за какво да се състезавам? Да се Наранявам, а пък и Раните са ми за Подарък и за Назидание. Обидих се, когато ми каза: Не това е краят! Защо не ми изревал, както правеше преди седмици? Безсмислено е... А исках да те зарадвам, ако успея да приключа... Не винаги си одобрявал моите действия! Да! И никога не съм ги харесвал, ОДОБРЯВАЛ! Сещаш ли се, защо?"
      "Нека да ти кажя: Забелязах, че и Пироните са подобно на Хората... Наистина? Ако ги понасилиш макар и леко, те веднага се изкривяват! Ясно, това ознаава, че БЪРЗО СЕ ОБИЖДАТ, ТАКА ЛИ? Да... Ха - хааа... Да внимавам, когато се работи и първо да  Мисля! Действам ли пребързано, се Наранявам. А да се греши е Болезнено! Налага ми се после да ги изправям. Повярвай, това е ПИПКАВА РАБОТА! Знам, че грешните действия изяждат времето за истинския, творчески процес. Губех излишно ВРЕМЕ! Да, Работиш, ала на това е работа наХАЛОСТ. СВЪРШЕНОТО НЕ НОСИ УДОВЛЕТВОРЕНИЕ, А УМОРА И ТЕГОБА. Разбра ли този УРОК? Дааа... Нищо, че е дълъг и бавен. Но сигурен и е единствено Правилният! Не е като да си прочел по диагонал, в някой си сайт! Виж, тези Дупки! Ти сам поиска да. .. Не, аз не те обвинявам. Просто ги погледни и ги запомни! Можиш ли, да ги заличиш? Труднооо... Да, дълбоки са следи им. С всички ЛОШИ ДУМИ Е ТАКА. ИДВАТ от лошите МИСЛИ, а те пък създават мрачни облъци. Тях вятърът ги прихваща, размятва ги насам - натам,  от тях се извива Страшна Буря. Природата се мъчи да изтрие онези: Следи, Рани, Белязи. Те нараняват всеки Човекът. Той го: Изживява, Страда, Смачка се. И се свива. Може и да се поболее. Не съм мислил, наистина!"
      "Ето, един пример: Някъде, точно в този миг, една майка получява ЛОША ВЕСТ. СИНЪТ Е ЗАГИНАЛ В КАТАСТРОФА. И СВЕТЪТ около ная се променя на момента: Птиците замлъкват, Цветята посърват и Хората онемяват. Природата, Майка и тя, ще се разгневи. И тя ще се развилнее. И тя ще се опита да заглуши Плачът на тази оскърбена, покрусена, майчина душа. И за миг, не трябва да забравяме: Ние сме ЕДНО ЕДИННО ЦЯЛО! Ние сме Дищяща, Шяваща, Движещя се жива Материя, БИОСФЕРА. Наша е Отговорността, както за добре свършената Работа, така и за злата Дума от устата! Преди да си отиде Дядото ти Петър, пъхна в ръката ми едно листче. Ето го, едва го разчетох. И затова, нека да го прочета! Татко, нека да е друг път... Става ли? Става!" Баща ми си отиде, преди три години. Този удивителен за мен човек си замина в Мир със Света и със Себе си. Не видя моят син, Богомил. Не ми прочете неразбираемото и лошоизписаното листче, с неравения почерк от дядо ми. Химическият молив наместа се вече поизтрил. Преди година, когато държях в ръце, моето Момче, се сетих за бележка. Измина време, докато успея да я открия. Къде беше ли? Сетих се, че той я постави отзад, на сватбената снимка с мама. Мисля да я препишя и непременно, когато мога, да я прочета на дето. Е, за предпочитане е, и нека да бъде преживе! А това е разкодираното съдържание:
        "НИКОГА ГНИЛА ДУМА ДА НЕ ИЗЛИЗА ОТ УСТАТА ТИ... което е ДОБРО ЗА НАЗИДАНИЕ И СПОРЕД НУЖДАТА ДА ПРЕНЕСЕ БЛАГОДАТ НА ТИЯ, КОИТО СЛУШАТ И ЧЕТАТ... ВСЯКОЕ ОГОРЧЕНИЕ, ЯРОСТ, ГНЯВ, ВИК И ХУЛА ЗАЕДНО СЪС ЗЛОБАТА ДА СЕ МАХНАТ... БИВАЙТЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ БЛАГИ, МИЛОСЪРДНИ... ПРОЩАВАЙТЕ СИ, КАКТО И БОГ ЧРЕЗ ХРИСТОС, НИ Е ПОСТИЛ..." Из библейски текст, публикуван в "Братска любов", в бр. 11, от 2020.