Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2021 21:27 - Викове на Мълчание - 5
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1122 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 22.04.2021 00:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
           image  
         "Виждал ли си наскоро щастливи хора? Наскоро? Щастиливи Хора? Шегичка! Не, аз видях! Днес, на прибиране от парка. Марти тичаше, спънапа се и падна. Каква изненада! И тъкмо оправям обувката му и забелязвам по пътеката да идва една Необикновена Двойка! Дали заради позата, не знам, видяха ми се Красиви и Стойни, направо Величествени! Красиви и Стойни? Значи Млади! Не, Възрастни! Нима? И са с побелели коси, на възрастта на нашите. Изтупвам дрехите и се хващам, как съм ги фиксирала. Значи с побели Коси? Да и са прилежно и модерно оформени. Чаровните им Усмивки огряват лицата. Но не са като по филмите, а са Естествени и Лъчезарни. С неустоим Блясък в Очите и издават Превъзходство, но и Смирение. Чужденци! Така си помислих... Вървят с вплетени Ръце, които образуват едно цяло Тяло, пулсиращо в еднаква Честота. От тях блика Хармония и Светлина. Виж, ти? Значи имало и такива? Да! Наистина излъчват Радост и Удовлетворение. Да, бее? И каза, че са: Усмихнати, Щастливи и Светят? Тук, при Нас: Мрънкащите, Тъжните и Мрачните? Да, точно...
         Детето нетърпеливо ме задърпа. Стана ми неудобно как ги зяпам. "Е, тези не са от нашия Свят! Мами, какво... Нищо! Хайде, да си ходим!" Тръгваме, а някой е до нас и бавно артикулира: "Нужда от Помощ? Детето видяхме как падна и... Оправихме се! И ви благодаря! Как си ти? Ааамии... Добре! На колко си? Аз ли? Казвам се Марти Голям съм и съм на 5... Браво! И съм Баткото на Сара... Да са ви Живи и Здрави! Ама, тя е Малка и е на 6 месеца. Така ли? Извинете, да ви попитаме? Разбира се! Задържаме ви, нали? Съвсем не! Помогнете ни да се ориентираме! Тук, в Центъра нищо не разпознаваме! Жена изящна, съвършенна като излязла от журнал и на неопределима възраст, продължи: "Бихте ли повярвали, ние сме родени, в този град! Не сме си идвали от 30 години? Така ли? Заприличахте ми на Чужденци... Има ли разлика още? Променило се е всичко, наистита и до Неузнаваемост! Вярно е, няма следа от: Уличките, Магазинчетата, Къщичките. Модернизацията не спира... Лошо няма, но не знаят ли, че тендациите в урбанизма изискват вече Ситито да си остане място за: Работа, Отдих, Култура. А хората се изселват от градовете и търсят близостта на Природата. Днес, се живее извън мегаполиса. Сигурно, но тук това... Дори посъбориха някои Стари Сгради, Паметници на Културата. Какво БЕЗУМИЕ! Ние, всъщност, търсим: ул."Йордан Йовков" 27? Не ми говори нищо. Промениха някои имената и съжалявам, но можем да попитаме шофьорът, на такситоа, ето, там. Вярно... А те имат джипиеси, би трябвало да знае. Какво ще кажете, направо да го вземем! Ние плащаме. Позахладня, а и така по - бързо ще се приберете с детето. Не ми е удобно. И защо? Хайде, моля ви! Тръгваме ли? Ок... Добре! Разбрах от диспечеря, че въпросната улица, е точно, зад новопостроената църква "Прокофий Варненски". Така ли, а това е нашият квартал? Ето, стана добре, че споделяме таксито! Влязохме и замлъкнахме. Мълчанието, в едно затворено Пространство, е Плътно и Притесняващо. Чува се всяка малка въздишка. Заглеждаме се в пътя, а аз в профила на Мъжа отпред. Правилни черти, Стандартни бръчки, около очите и устата, Мъжествени скули, които му придават Достоен вид. Да, истински Мъжкар! А нали казват, че Времето добавя Патината върху Старите Бижута и той изглеждаше със забележително Достойнство, с висока Стойност. Господина рязко се обърна: "Младеете много! - да добавям неловко. Вегетариянци сте, нали? Не, защо? В страхотна Форма сте! Поздравления! Нима? Да кажем, че се чувстваме тук, Добре, а и харесваме онази, френска сентенция. Знаете я: "Ние не Живеем, за да Ядем, а Ядем, за да Живеем!" Така е, но важи за Културните, а за останалите, е обратно! И той продължи авторитетно, с вълнение и без излишен патос. Всъщност, твърди се, че Възрастта е Философско Понятие. То се знае... Медицинската козметика стана по - Достъпна. Естетическата хирургия по - Търсена, а и плеада от Учени се занимава с ПРОЦЕСИТЕ НА СТАРЕЕНЕТО. Пътят до иновациите стана Кратък, а Произведеното на ръка разстояние. Как да заличим Следите от: Проблемите, Грижите, Битките, Неуспехите, Болките? Нужно ли е? Всички ние си ги носим, защото те са реалнита ни възраст. А личните ни Белязи са навсякъде с нас: ТЕ СА НАШИТЕ ОТПЕЧАТАЦИ. И НИЕ СМЕ ХОДЕЩИ КАРТОГРАФИИ НА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ! Вярно... Погледнете само едно: Как изглежда един ЧОВЕК и вие ЗНАЕТЕ какъв Е НЕГОВИЯТ Живот! Разсмяхме шумно, станахме си като роднини, от онези, които не се срещат често, но им е хубаво, когато са заедно. Защото се харесват. Наистина се усетихме някак по - Близки. Напрежението изчезна. А той добави: "В Европа, повечето Хора живеем: Лесно, Удобно, Богато, Спокойно и САМОДОВОЛНО! Станали сме същински Слепци, заради битовият ни Комфорт, унищожяваме всичко, което ни се изпречи на пътя, а и около нас, Природата и Средата... От репликата, отново се смълчахме виновно. Детето ни гледаше като поразено от Меча на Дарт Вейдър. Не ни разбираше. Шофьорът намали докрай радиостанцията. "Извинете, досаждам ли? Съвсем, не! Изказахте моите Мисли на глас! Простете, но това е Любимата ни Тема! И  той продължи с огромно удоволствие. Интонацията му на диктор, направо ни омагьоса: "Човечеството има значими Успехи, в различни Сфери и Дейности, а каква е Истинската им Цена? Знае ли някой? Пагобното Въздействие, върху Планетата, отдавна ни е създало неразрешими Проблеми. ТЕ ЗАСЯГАТ ВСИЧКИ НИ! Мислим се за Умни! Да, ама не сме, защото сме Горделивци и Надменници! А така наречаният "Венец на Природата", вечеи е Увредил и Унищожил, толкова много Видове, изграждащи Средата, че Жертвите ни са повече, от тези във всички взети дотук, Войни! Пораженията са не само: Физически, Психически и Морални, а и Икономическата Криза продължява. Тя ни дърпа надолу, води ни до Инфлация. Вълните от Недоволство и Конфликтите са навсякъде. Природните Катаклизми са част от Ежедневието. Майката Земя намира за разумно Решението: Как да защити своите Живинки и Нас от самите Нас? Е, само като се отърве от всичко: БОЛНО, ГНИЛО И СТАРО! Споглеждаме разтревожено. Неловкото Мълчание запълни тясното пространсво с още въпроси. И стана задушно...
         "Преминаваме Теста по Интелигентност на Вселената.Тя ни изпитва, дава ни последн Шанс. А ще го Издържим ли успешно? А ще го Използваме ли правилно? Зависи само от нас. Достатъчно е: ДА ПОМИСЛИМ И ДА ПРОМЕНИМ БИТИЕТО СИ! ИНАЧЕ ТАЗИ ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЩЕ ПОТЪНЕ СЪЩО В НЕБИТИЕТО!... Господине, смятате, че имаме време? СЕГА му е Времето и Моментът ни е предоставен, за да го Използваме. Трябва да Изберем Времето си за Размисъл и Равносметка! КОЙ ГО Е ГРИЖА? НИКОЙ? НЕ Е ТАКА... Когато сме Притиснати от Обстоятелствата, ние решяваме да ДЕЙСТВАМЕ! Е, повечето от нас Мразят да Мислят, но все някой трябва да го направи! Дали е Правилно или не е друг въпрос! Важно е, да се Направи! Вижте, отдавна водим този Безумен Живот: Свъхпроизводство, Трупане на Излишества, Хиперпотребление, което е Безконтролно. А пък Политици ни викат: "Изберете и ние ще Задоволим Потребностите и Нуждите ви от: Храна, Стоки, Развлечения, Пътувания. Ангажираме се Честно и Безкористно!"... Да, нашите Материални Мечти и Материални Желания, те правят ли ни истински ЩАСТЛИВИ? БиоСферата се руши, под краката ни, а ние какво правим? Спим, 100 годишния Сън на Красавицата от Приказките. И пак се Чувстваме БОГОИЗБРАНИТЕ! На какво отгоре, а? Не разгневихме ли Създателят? Объркани сме и нямаме връзка с Душата си. Прилепнали сме здраво към Материалното, Забравили сме за Духовното. Изгубили сме се, някъде по Пътя на личното си Благополучието. Какво като Душата ни Боледува, Страда, Гасне от Недохранване. Ние я направихме Анорексичка и не й осигуряваме, малко ДУХОВНА ХРАНА. Продължяваме да крещим: ИСКАМЕ СИ НОРМАЛНОСТТА! ДАЙТЕ НИ ВАЖНИТЕ НЕЩА: ЯДЕНЕТО, ПИЕНЕТО, ПЪТУВАНЕТО, РАЗВЛЕЧЕНИЯТА И  РАБОТА, ЗА ДА НЕ НИ ДОСКУЧЕ. ВСЕ ЩЕ ТРЯБВА ДА ВЪРШИМ НЕЩО, А НЕ ВИНАГИ НИ Е ДО ПРАЗНУВАНЕ! ИЗНЕНАТА Е: Никога Няма да имаме същата Нормалност! Господине, и други  говорят така! Пасторът от нашата Евангелската ни разказа за подобни работи. Да не би и вие да сте? Не съм! добре, а какво ни Предлагате? Личен Пример и Отговорност: Да потребяваме Разумно! Да пестим ресурсите, те повече Намаляват! Да възпитаваме с Действията, с Живота, с Труда си, Младите хора, в Екологично Мислене! Те ще са ни Спасението! Да Щадим и Пазим истински Природата! Да изискваме от Управниците, да имат Политическа Воля, за да Реализарат Добрите и Полезните Практики! Иституциите да Работят, с приоритет за ЕкоБитието ни. Върховната роля на ООН да провежда Незабавни Форуми и да Търси, да Намира Решения на Неотложните Проблеми! И не единствено за Климата, а и Всички Проблеми! Те са безброй! И Нямаме Време за Губене, Забавили сме се! Не разполагаме с Безкрайността от Космоса! И какво ще оставим на тези, Невръстните Същества, които растат сега? Господине, извинете ме, но ето, това е улицата под номер 3. Да потърся ли и... Не, благодарим! Слизаме. И ние... Ок!" Мъжът плати. Отказа рестото. Слезе последен: "Да ви благодаря и аз... Защо? За лекцията! За кое? Нали сте Университетски Преподавател, за дето ни разяснихте... Не съм! Ласкае те ме! Довиждане, Господине! Чао... 
         Прохладата се е спуснала, откъм Морето, и направо ни обгърна изцяло. Поразхлади ни от разгорещения монолог. Отрази ни се изтрезняващо. Нима са минали 15 минути? Денят, така рязко се е Променил! Стопил се е? Изчезнал... Оглеждаме се, за да осъзнаем, къде се намираме. Да, в квартала сме! Обличам якето на детето. Жената вече е грабнала целият багаж: "Обожаваме Децата! И нашите Стопани имаха 3, а после дойдоха и 5 внуци. Участвахме, в тяхното отглеждането. Ние нямаме свои... Опитахме, но не се получи. Обиколихме доста места по света с тях. А в Париж, помнмя добре, през една пролетна ваканция, отидохме до Монпарнас. Има едно кафене, в което френската Бохемия си е избрала за Любимо: Писатели, Художници, Философи са идвали. Гости са му били Жан - Пол Сартър и спътницата му, Симон дьо Бовар. Знаете ли, оказа се, че и те са нямали деца. Да, не са станали Родители... И до някъде, това ни Успокои. Не на всеки е дадено... Тогава се прибрахме, в имението Уелс и бяхме доволни. Продължихме да работим, с повече Желание. Знаете ли, аз отговарях за поддръжката на сградите, за снабдсяването и за транспорта. Усвоих занаята на Градинаря. Не съжалявам! Станахме Доверините лица на Семейството. Аз, от своя страна, организирах цялото Домакинството, с персонал от 10 служители. Повярвайте, това е Сложна и Постоянна Работа, която се изпълнява, в строг и почасов График, в Напрегната и ежедневна Програма. За съжаление, Господари починаха минала година. Наследниците ни заплатих за Труда и Всеотдайността. Предложиха ни да останем, но ние бяхме си решили. Искаме да се Приберем, у дома! Трудно беше да се разделим! Казват: Мъдростта идва с Годините! Да, и ние усетихме - ВИКЪТ НА ПРИРОДАТА и като застарелите Слонове, потърсихме нашата полянката. Тази, в която почиват Дедите ни и се оттеглихме. Разбирам... Сега сме си... Дааа... Да ви Благодаря, защото не съм участвала, в подобен и смислен разговор! Как да стане, с тези Деца! Наистина? И ние искаме да ви Благодарим! Да, за запознанството ни и за срещата, с Баткото на Сара... Марти, да кажеш нещо! Моля... Как, така моля? Дааа... Добреее... ЧАО! Чао, Марти! Чао... Виж, Мами! Какво? Там, горе, свети в нас!     

 


                                                  Следва финалът на поредицата!



 



Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 237806
Постинги: 175
Коментари: 66
Гласове: 199
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031