Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2020 01:24 - Пренареждане на Изгубеното Време
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.07.2020 17:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image                      Светът се разчасти. Пренавита наша Машина се разпадна. Тромавото - Колело на Пространството се препъна в Необуздания - Конник на Времето. А думите, с които изразихме събитието, се изпариха, там някъде из Етера. Речта ни се преподреди с чисто нови: Мисли, Чувства и Мечти. Обезличи старите ни: Желания, Проекти и Намерения. Словото, първично Начало на Началата, което е надарено да Лекува, чрез Вибрациите си, направо бе изнасилено в Приказки. А речта се изпразни брутално от всякаква форма на: Тежест, Енергия и Смисъл. Изправен пред "Стената на плача" е целият ни Свят. И той побърза веднага да ни натовари със съвършено различните  избори на: Неотложност, Неоспоримост и Незабавност! Паниката се самосезира и сама натисна червеният бутон. Да, точно този на Страха! И ни зазида в собствения си тъмничен на затвор. 
      Светът се Разчасти ... Разглоби се... Разпадна се... Светът се спря... И не от природен Катаклизъм, от ярена Война. Неее... Светът моментално замръзна в ледената прегръдка на своя собствен Страх!
       Настъпи Епохата на Страха. А Терорът му не ни Попита, не ни Почака... Неее... Сблъска ни със строгата присъдата, която не приема Обжалване: "Коронавирус"! И докато научим значението на Думата, вече ни обявиха "Пандемия" и "Карантина". Диктатът на Терора не търпи Никакво Неподчинение и Неумолим си остава и сега. И заживяваме в безмислието на абсурдното Отричане! 
     Терорът на Страха... Знае ли някой, откъде започна?
     От необичайното ни възприятие на Ден - Нощ?
     От властта и мощта на Новининарските предавания?
     От картините в тъмени краски на Видяно - Чуто?
     От страховитото обезличяване на Случващото?
     От пагобното парализиране на Емоциите?
     От безпощадната загуба на Енергията?
     От измъкващата липса на Плановете?
     От пълното изпразване на Мисълта?
     От животинския инстинкт на Реакциите ни?
     От фиксиращото помръкване на Очите ни?
     От неспиращото сърцебиене в Ушите ни?
     От затрудненото дишане в Дробовете ни?
     От постоянното треперене в Ръцете ни?
     От нервното подкосяване в краката ни?
    Терорът на Страха... Знае ли някой, къде завършва?
    Защо продължяваме да го изпитваме? Още... И  още... Пак... И пак...
    Страхуваме се от дългото Изчакване и неспиращото Неизвестно?
    Страхуваме се от призръчното Мълчание и дълбоката Тишина?
    Страхуваме се от затвореното Пространство и излишното Време?
    Страхуваме се от идващото Сегашно и необозримото Бъдеще?
    Страхуваме се от ненормалната Действителност и виртуалната Реалност?
    Страхуваме се от видимото Разделение и невъзможното Обединение?
    Страхуваме се от невинността на Децата и забравата на Старците?
    Страхуваме се от тревожността на Дните и несъществуването на Нощите?
    Страхуваме се от необичта на Душите и егоизма на Хората?
    Страхуваме се от рисковете на Битието и паниката на Живота?
    Страхуваме се от безмислието на Света и нелепоста на Смъртта?
    Страхуваме се от Думите. Да, от всичките Думи и от загубата на Значението им!
    Словото преподредено вече няма Стойност. И няма: Тежест, Енергия и Смисъл! А тази денонощно отворена кръчма, ей, там в чата, успя да ни превърне в Алкохолици. Опияняваме се от тази Зависимост! Замайва ни... Дрогира ни... Приспива ни... Ето ни безхарактерни. Станахме Безчувствени и Дремещи... И там, постоянно се развихря един Хайдоклук, ама без всякакъв здрав Разум! И там, постоянно се разтила едно Юнашко перчене , ама без всякаква Свян! И пак там, постоянно се тиражира едно Словословие, ама без всякакво Покритие! И всяка Тъпотия ни крещи, иззад тезгяха! И всяка Глупост ни пищи заразително! И всяко Лицемерие ни е предлагано за моден тренд! Стана ни ли по - Добре? Неее! Ние продължяваме да изпитваме необоснованият Страх? А казват, че Колелото се е отлепило от "мъртвата си точка"? А казват, че сме Натиснали бутонът за "Рестартиране"? А казват още, че минаваме в програма на "Нормализиране"? Неее! Ние продължяваме да се чудим и питаме: "Разминахме ли се със Самоунищожението, а то може би ни Предстои?" Научихме ли нещо? Какво?... Станахме ли по - Разумни? Добре би било!? Ей, хора кажета не би ли трябвало да сме по Човеци, а също и по - Съпричасни, по - Толерантни и по - Добри?! Дали? Надали!
    Сега какво сме?... Жертви или Възкръснали?
    Какво сме сега?...  Радостни или Живи?
    Какво сега сме?... Тъжни или Умрели?
    Нито сме толкова Живи, нито сме още Умрели!?
    Зазидани сме в Живота... Не сме нито Живи, нито Умрели! Зомбита сме и си оставаме. Сами се Зомбирахме!... Не обичаме Въпросите! Не обичаме Отговорите! Не са някак Лицеприятни... Да, точно Отговорите? Има ли изобщо? Засега май не! Да, точно Въпросите? Има ли изобщо? Засега май не! Знам ли, май не се отчитат! Не са важни? Неее!? А пък думите, извън онази, знаяте я!Нали се сеща! Да й обявим табу! И А онези Въпроси и Неотговори са същите: Колко? Къде?
       Има ли решение задачата? Сигурно, ама извън Теорията на Вероятностите! Не е създадена още съответващата Програма!?...И се работи се, и е в ход... Дотогава? Замръзваме в Живота! Казвам само Няма Никакъв Смисъл в Смисъла... Да, а и в Страха! Къде сме? Докъде стигнахме? Е, ние сме си все така Объркани, Изгубени, Ненамерени... Изобщо не се Радваме... Защо? Хей, ние сме от Живите! Изобщо сме си Тъжни... Защо? Хей, ние сме от Оцелелите!
     Това Сигурно ли е? Знае ли се? 
     Ние сме извън Пътя. Пропаднахме от удара и сме пак там, в канафката. Търсим се... Стига! 
    Нямаме ли Вярата? Нямаме ли Надежда? Винаги има Вяра, ако я потърсим! Винаги има Надежда, ако я потърсим! Да сме честни и кажем поне:
     Нека да свалим шапки пред хората от единствената, Първа линия, за Героите в неудобни скафандри и за извънредните дежурства. Благодарим им!
     Нека да почетем екипа на фондацията "Спаси човека!" и за загрижеността им към изоставените, и за хранителните им пакети, толкова нужни. Благодарим им! 
      Нека приветстваме хрумките и проектите на създателите от "Мила, Боги!" и за лекарството убиващо всякъкви вируси, повдигащо духа "Духоциклин". Благодарим им!
      Нека се поклоним пред всички анонимни сътворители на Добротата! И продължяваме да изпитваме Анорексичен Глад за истински Герои! Благодарим им!
      Хора, вие сте Човеците, които в трудни времена, ни карате да преусмислим  абсурдната преходност на Битието!
     Бъдете Благословени! Благодарим Ви! Благодарим Ви! Благодарим Ви!...
     Боже, дай ни истинска Вяра! Боже, дай ни една Наночастица от нея, за да преобърнем този преболедувал Свят! Боже, дай ни достатъчно Сили, за да продължим по Пътя на Истината!





 









Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 237794
Постинги: 175
Коментари: 66
Гласове: 199
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031