"Паниката е създадохте вие, Медиите! Дали? Управниците смят, че с влизането ни в такъв режим бихме се спасили от Паниката, но само нагнетиха положението!Колкото повече взеха да ни успокояват, толкова повече ни стресираха! А и ни изместиха от останалите, належящите Проблеми!? Да не говорим, че дори и не помислиха, че нямаме нито нужната логистика, нито финансовите възможности да издържим в една подобна война с толкова неопределими параметри. Лавинообразната Паника е един лош Съветник, който произведе единствено: Страх, Дефицит и Спекула..."  Пътната врата се затвори бавно и глухо. Зазида споменът от външния свят, разтла образът на вътрешния. Ароматът на "японска градина" изпуска на порции мириса на цветя. Вдъхновението на ambri pur е с онзи омаен парфюм от праскова и жасмин. Погадeличка ноздритe и ги отпусна в дълбочина. От стените и от мебелите струи приглушена Белота. Прилича на развят от вятъра воал и напомня за атмосферата на СПА. От миналата пролет, кротката и пухкавата Сузи изчезна. Никой не я посреща отдавна. Чантата й се откопчи от рамото. Свлече се и падна на плочките от тежестта. Умората й достигна до краен предел. Усети я с изтръпването на пръстите, с натрапчивото им мравучене. Умората й прилича на гиганска Тарантула, която плете мрежа и навлиза, все по - навътре и навътре в нея, а когато я завърши, безмилостно се залюлява точно над слепоочията. Не може да помръдне. Сковаността я плаши. Губи взора си? Диша дълбокооо... Не й помага... Свлече се по стената. Опря изтръпналият си гръб. Огледа се. Увери се, че е у дома. Не е истина? Нима е още е коридора? Как да стигне до заветното диванче? С усилия развърза обувките. С ярост ги захвърли напосоки. Напипа в сакото телефона си. Трябва време, за да размърда пръстите си и да включи програмата на "умната къща". Осветлението я обля със силната светлина на прожектора. Вибрациите на "Сезоните" от Вивалди я приближиха. Разпозна в тях "Зимата". С каква лекота двете теми на Смъртта и Надеждата се преплитат в обещанието за "Пролетта"? Включващият се климатик с бученето си, заглуши тези хармоничните тонове. Нейната цитадела? И тя оживя! Скромната й  усмивка се изписа на лицето, но не остана там. Продължи да се чувства Наранена. С музиката и със светлината, в уюта и в топлината на своята бърлога, нещата започват да се променят и за минути светът, около нея, се Преепоодредии! Някак си... Застина в тази странна поза, но за малко. После скокна на крака, сякаш е навита пружина. И в предверието, усети в стомаха си да се загнездва глада. Да поръча храна? Не иска да разворя. Нито пък да чака. Тогава? Представи си пълнозърнестите, гръцки сухари и бутилчицата, италиянски зехтин. Зехтин и сухари? Става! Това си е кулинарен пир! Преглътна лакомо наум. Къде са? Почукването дойде, иззад гърба й. Стресна я: "Уффф, забравила съм компютъра! Нито поглед, иначе цели 3 часа ще са се превъртяли, ей, така, без никакъв спомен, сякаш е била под наркоза"! Тръгна право към хладилника. Отвори го със замах. Изкрещя... Уплаши се от собствения глас: "Кой глупак сложи сухарите тук? Кой тъпанар постави зехтинът тук? Разбира се! И с тъга констатира истината: Да, глупакът - тъпанар е самата тя! И този път не успя да се усмихна, а се разрида от безсилие. Тя е, човекът, който се впусна да спасява светът от Несправедливостта и Корупцията! Тя е, човекът, който заживя в измерението на любимата си професия. А ужасният разговор, от предните часове, не й излиза от главата. Какво като може да го избълва целият като да е диктофон.   
       "Виж ти, Разследващата Журналистка! Казвах, ама кой да чуе! Никой не харесва да навлизаш в личното му пространство! Да повдигаш изпод чершафите му. Да объркваш света му! Не ти стига другото, ами и това? Мъжът ти избяга. Родителите ти отглеждат детето. Бачкаш и изплащаш ипотеката на "умната къща"! Искала да пише за Истинските Проблеми? Какво стана? Свършиха ли се проблемите? Разрешиха ли се? Пишеш за неща, от които хората не се интересуват: "Държавата се очерта като Антисоциална!...Е, и?... Дезертирала е от основните си функции и не защитава гражданите! Така след палатковия лагер на Майките на деца с увреждания и на Движението "Системата ни убива" бе подписан договор, но едва на 06.12.2018.! Вместо да влезе в сила от пролетта на 2019, още го мъчат да стартира! Институциите поставиха обаче изисквания към Потребителите. Да бъдат включени в програмата за личната помощ, е нужно да подготвят нови решения на ТЕЛК и да имат Социална оценка. Да ги поддадат до Социалните служби, по места и в срок до пролетта на 2019...??? Не се получи! Последва прехвърлянето им към кметствата. А те започнаха да организират изборите за Евродепутати. Ново отлагане за есента. Мислите, че се случи? Да, ама не...  Нова изборна ситуация и кметствата организираха и проведоха изборите за местни органи на власта. И какво? Разбира се, ново отлагане за януари 2020!? Дотогава? Замразяване на стария - нов закон за "хората с увреждания" и на смелите Обещания за "Достоен живот"! Какво стана? Ами задоволяването на елементарните им нужди от: Хигиена, Храна, Общуване... Не на Претенциите, а на Човешките им потребности? Нито Социалните, нито Кметствата имат финансовият ресурс и кадровият потенциал да реализират въпростната реформата. Тя взе, че остаря!... Хиляди нуждаещи се останаха без асистенти. Хиляди нуждаещи се доброволно подписаха отказ от финансовата подкрепа на държавата, която им подсигурява помощ от 100 лв., според степента на увреждане. Иначе? Няма да имат Право и да се включат в Програмата за личната помощ!? И защо, ако попитам? Нужно е, да се изгради Национална стратегия и банка за набиране на средства!? С помощтите на самите Потребители???... И да се превърне трудът на асистента в привлекателен! И да могат безработните и младите да се включат с желание в тази благородна, социалнозначима професия... Нима? Пълен абсурд, поредният. И как да стане? С тези високи изисквания, с тези огромни отговорности и с това смешно възнаграждение? Искате да знаете: Каква е ситуацията към днешна дата? Нее е добрааа! Подписани са договорите, но не са изплатени още заплатите. И ето, как бодри пенсионери, с ниски доходи, започнаха да се грижят за Унижените, Болните и Неразбраните, за "хора в неравностойно положение"! Имате ли, такива близки? Познавате ли, такива хора? Знаете ли, че всеки се справя сам? Е, доколкото може! С надежда да открие Находката, подходящ човек за свой Асистент. Знаете ли, че му се заплаща на час, по тарифата на свободения пазар, и по договаряне? Имате ли средства, можете ли да си го позволите? Става, ама без Институциите! И защо са ни в този вид? Обречените нещастници трябва да вегитират и да предъвкват Надеждата и Обещанията за "Достоен живот"! Не е ли това системно произвеждане на Лъжи от Управляващите на едно обществото наричащо себе си Демократично и Европейско! Опитайте, за ден поне, да минете през живота на тези хора! Станете, за ден поне, човек зазидан в капсулата на някой недъг! Хайде! Поживейте: далеч от достъпна социална среда, до липса на елементарни нужните от Вода, Храна и Хигиена...Хайде! Преживейте сред уморителните задължения на битието, ама от техната позиция! Да знаете, не сте го виждали в чата, а е супер екшън!"... и т.н.... "И ти какво направи? Каква я свърши? Реши един поне проблем? Да беее... Ако зависи от мен!... Спри, не участвам в това самоубийство! Върви си, иди да почиваш! Имам срещи, репортажи и... Не ме разбра! Мини през счетоводството и подпиши напускането си по взаймносъгласие! Какво? Кого разерих, пак някой омазан с власт и с пари високопоставен герой на нашето време? Не съм длъжен да ти казвам! Ако откажа? Освобождавам те дисциплинарно. Ако ви съдя? Както решиш! Имаш явно достатъчно свободно време, а и пари за губене? Трудовоправните искове са безплатни! Дали? Ела, да питаме адвоката?"...Последва дълбока въздишка. Изпита Ненавист, не се бе подготвила за такава битка! Усети се дълбоко Наранена. И не заради собственото си его, а заради принципите си. И какво, ако можеше да повтори всяка дума от неприятния разговор с Димов? Той си висеше все там в пространството и продължяваше да е, в онзи задимен кабинет на редактора, който не престана да важничи: "Да те питам, къде са "Господари на ефира"? В интернет! А къде са: Любомира Бенатова, Кана Рачева и Генка Шекерова? Нямам представа... Това да ти говори нещо? Няма такава професия, както си мислиш, на "Разследваща Журналистика"! Върви и отразявай културните събития. Добре ти се получаваше! Харесваш Конфуций, ами пак го прочети: Никой не може да има Контрол над Обстоятелствата! Те са такива каквито са! А ние се съобразяваме с тях, а не те с нас! Не го ли знаеше? Цинизмът ви е Недопостим, Безкруполен и Неморален. Цинизмът на мъжът ми винаги е бил Остър, Физически и Агресивен, ама той е лекар и това го спасява да не прегрее. А вие? Вие нямате съчувствие към Никой и към Нищо! Омерзена съм..."... Преглътна последният залък. Крещеше й се. Изрева силно и гърлено. Нещо я задави. Стресна се от себе си. Нещо я задушява. Захвърли всичко от масата. Острият писък на счупеното още повече я нарани. Сви се на кравайче, пребито и ранено куче. Почукането дойде зад нея, прикова вниманието й: "Мамо, ела си! Баба не ти казва, но дядо неее е доообре!... Какво му е? Лежи, а Дора идва да му бие инжекциите... И как е при вас? Снощи имаше Брутална Буря! Наваля един Страшен Сняг! Вятърът трощили, трощи, като обезумял Звяр... Днес е друго. Направихме два снежни човека. Борчето, което засади дядо, е цялото Обледено! Прилича ми на ментов скрежко, направо да го изхрускаш! Долу, при дървника, има едни пънчета, те сега са шоколадови и обилно поляти със сметана. Където съдим цветята, вятърът омете снега. Останаха някакви си Снежни Плюнки... Какви пък са тези, Снежни Плюнки? Един Великан идва насам и облизва сладоледовият сняг от земята, а  тук - там, оставя по големи, черни буци и малки, бели, Снежни Плюнки... Гладен ли си? Споко де, Бабчето прави пица! Кога идваш? В други ден! Наистина? Урааа, Бабо, мама идва! Поздрави и на..." Разговорът прекъсна. След миг, някой отново е на линия: "Добра вечер! Казвам се Роза Михайлова. Познавам вашите публикациите, а и съм чела блога ви. Отдавна не сте писали? Продължявам да влизам. Все някога ще има нещо... Никакво време нямам! Наскоро си мислих, че Никой няма Време за Същественото! Живеем в ресторант за бързо хранене. Пребиваваме накрак, консумираме, което е ни дадено в днешното меню. А после Нов Старт и Газ към несвършващите ни Задачи! Мислим, че определяме темпа на Живеене и ние избираме? Да си призная, попаднах в дълбок, житейски водовъртеж... Не намирам никакъв смисъл в това, което правя!... Не казвайте това!  Всъщност исках да ви благодаря, за статията... Аз съм от тези хора с уврежданията. Останалите не си представят нашият Живот и това не е никакъв Ж... А и за обществото, ние всъщност не съществуваме! Е, има ни и сме в Програмата survivre и с нашите жалките опити за Оцеляване... Трудно е, когато ти липсват физически и финансови възможности... Въздъхнаха едновремено... Не си представяте ежедневните ни битки. Разбирам ги нормалните хора, те си се щадят! Имат си грижи и нямат желание да се поставят на нашето място. Всеки може, във всеки момент, когато минава през хиляди неприятности и той да стигне до... Повярвайте, всеки избира допустимият вариянт за на своя живот! Трудно е... да запазиш Достойнството си, да не си натрапваш проблемите! Какво е да се живее, извън центробежните сили на битието? Има ви, ама не точно! Всъшност ви няма Изобщо...??? Тук сте, но по документи, по списъци и по програми! Свивате се, в някое ъгълче, и сте Нежеланото, Накриво израсло цвете, което всеки първо иска да смачка. Просто е, защото му пречи... Очаквате внимание. Искаш някой: да те Полее, да те Натори, да те Погали и да те Обича... Оставете, а кой би разбрал подобието на това Съществуване? Кой би приел такъв начин на Живот? Желаещи? Няма за такъв експеримент? Нямааа... ЗДори не е личен избор... Зазидани сте в клетката на накой недъг и пребивавате в Самота, в Неразбиране и в Безизходица... И моят живот е объркан. Как мога да помогна? Правите го! Да, но ме уволниха... Съжалявам! Починете и после решете как да продължите. Лошото е, че не намирам Смисъл и Мотив да продължа! Всичко ми изглежда Безмиленооо... О, така е сега! В този момент, но после можете да прекрачите прага си и да си стъпите на краката, да се преместите в друго пространство имате избор... Не мисля, че ме разбрахте! Изгубих Контрол над Обстоятелствата! Не мисля, че съм на правелния Път! Чуйте, минала съм и през това! "Правилен и Неправилен" Път не Съществуват! Пътят е Един! Ние или го изминаваме, или се отказваме! Излизаме извън него, а там, повярвайте, няма никакъв Път, а има Канафка! Вие сте човек с позиция и винаги сте я отстоявали! Казвате, че нямате Мотив? Не е ли мотив да застанете зад нас, хората с увреждания и да ни помогнете да отстояваме правата си? Знаете добре, че някои от нас са останали без Очи, без Ръце и без Крака, а дори не споменавам онези, които нямат Сърца! Търсим човек, който да ни преставлява, в този Контузен и Безчувствен свят. Хубаво е да се държим Един за Друг, иначе можем да попаднем в Канафката. А излизането оттам е трудно... Невъзможно е! А нашата Солидарност ще ни спаси! Не се отказвайте, пишете! И онези, откоито зависи, могат да ни чуят и да изпълнят Обещаното!"...
          Сълзите я задавиха. Замъглиха образът от екрана. Затвори чата с разтреперени ръце. Притъмня й. Поиска й се да крещи. Изкрещи, всъщност изстена от: Болка, Обида и Мъка! Огледа се, а от тази празна стая, натъпкана с умни уреди и вещи, я побиха тръпки. Ужаси се. Изтръпването я скова цяла. Може ли, да се постави на тяхното място? Да заживее като тях? Да застине в глухата уличка на живота с надпис: "Без изход"? Обезумяла извика още по силно. А собственият й глас я изплаши. Има ли възможности да им помогне? Сама търси Помощ и Внимание! Да, всички искат да се разрещят проблемите, а Никой Никого Не чувааа!? Все едно, живеем в Лудница, а странните Луди продължяват да имат завишени Изисквания, Претенции и Капризи... И искаме ли, искаме още и ощеее... Не и те! Те имат нужда от задоволяването на Елементарните им човешки потребности. Да, и тя се нуждае от Помощ... Извика: Помощ за живитеее! Помощ и за зазиданите в живота! Всеки ден, всеки преминава през трудности и изпитания, през подобни дни, и всеки ден, всеки губи контрол над обстоятелствата. А във Вселената няма Празнини!?? Тя веднага изпраща Точният Човек! И той идва, и каза това, което искаме да чуем: "Нужен си на Някой за Нещо!" Нищо, че този Някой Няма Нищо, освен Сърцето си! И това стига, нали! Той ни вдъхва Надежда! Надеждата обаче има ли място, в опостушената ни от житейски битки Душа?... Сви се на кравайче, пребито и ранено куче. Заплака с облекчение на мекото диванче. Видя да идва майка й. Прегръна я нежно и леко като преди... Усети, че е Малкааа, Примрялааа и Отпуснатааа... Накрая тялото й се предаде на Умората. Безжалостната Умора, тази гиганска Тарантула бе изплела паяжина си, а сега заблъска точно над слепоочията... Боже, полудявам ли?