Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2019 23:05 - Нишките на Очакването
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3523 Коментари: 4 Гласове:
-5

Последна промяна: 17.06.2019 18:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image       "Невидим червен конец свързва тези, които са предопределени да се срещнат един-друг. Не зависимо от времето, мястото и обстоятелствата, нишката може да се разплете или заплете, но никога няма да се скъса..." японско поверие                                     Притули се небето. Раздра се от мощен тътен. Заглъхна. Притъмня. Утихна. Две, три врабчета се щурят безцелно и пискунят притеснено. Неканеният гост, острия порив на вятъра, се домъкна отнякъде. Дъждът стана чест гост. Дали е от сезона, дали е от планинския релеф? Обикновено е Силен и Кратък. Има в него някаква кипяща Страст, младежки Плам, неконтролеруем Устрем. Добре е, че бързо отминава. Има и още нещо: Неназовано, Тревожно и Електрично. Има завладяващото повелително наклонение на могъщата Стихията! И тя спира естественият ход на Събитията. Пренарежда ги, по свое хрумване, в съвсем различен порядък. Закъсняват плодовете. На цъфтеж са зеленчуците. Цветята бързо увяхват. Розовият храст е отрупан, но малко са листенцата му. Нещо съкращява Красотата, нещо я изяжда отвътре! Още не разцъфтели петалчетата се изронват, като из броеница. Крехките им сълзички се натрупват навсякъде. Нежната им Хубост е изтръгната и отронена, разпиляна тук - там, подгонена от Вятъра. Той ли се извъди големият Мъдрец? Защо ли му е да ни онагледява Кратковремието на Света и на всяко появило се: Чувство, Сезон, Връзка, Желание и Очакване? 
      Предстоящето е Господарят на дните. Очакването е Кислородът в кръвта ни. Адреналинът, който пълзи и прониква из цялото тяло. Вътрешният тремол, който ни изпълва и преди да Дишаме, започваме да Вибрираме! Все забравяме, че Очакването ни е гостувало и вече, че е заменило старото Очакване. Познаваме го. Различаваме го. И смятаме, че сме готови за него. Сигурно, защото так ни се иска. Лъжем се, никога не сме готови! То идва и размества целият ни обичаен Бит. Пренарежда го. И съвсем не се интересува, дали сме готови, дали ни е нужно още време, или още... Или какво? Винаги ни изглежда Изненадващо и Подранило! Винаги не е намясто, както и другите нежелани неща: Разходите, Разделите, Неуспехите... а и Смъртта! Казваме си: "Това са нещата от Живота! Нужно е да минем и през това! А, няма да е все така!" Колко много ни се иска да повярваме, че "Промените са за наше Добро!"
       Светкавиците изпразниха Напрежението. Тътенът се повтори, последва го друг. Неговата електричност се разнесе из атмосферата. Сърцето й прескочи. Заби учестено. Погледна в суката си. Изненада се от резултата, за час плетивото е нараснало с цяла педя. Подготовката при Очакването е наш изричен Господар. Очасването набъбва бавно, но и властно, Нишка по нишка, Ред по ред... Защо му е на Човека да контролира всичко? Мисли се за  по - Силен, Важен, Знаещ? Един внезапен дъжд, след нищо неподозираща слънчева утрин, идва веднага да го опровергай. Разбива високомерното му Самочувствие, че владее и Този ден!... И тежката капка се пръсна на парапета. Ритмичното шумене на дъжда се засили. Върви и си върши делата, или Спри и се осъзнай, че нормалният Ход не е в бързите Обороти, а в малки Капки, на тънки  Нишки... Дъждът се уплътни. Стана истинска стъклена преграда. Иска му се да ни спре, да утихнем, да се смирим, е, поне за кратко! Иска му се да ни измие Мръсотията, Задръстванията, Натрупванията... Всичкото ни Излишество! Чисто Място е нужно за Новото, за Промяната. Светът е Затлачен от Нечистотии. Иска му се да ни научи да Действаме, когато и както трябва! А ние, какво правим? Отлагаме за безизвесното "утре"! Знае ли някой, кой е Точно този, така назоваван Ден? В лимитираното ни 24 часово денонощие, имаме по хиляди минути, а в една минута по 60 Задължителни Задачи... Как да се промушат измежду тях незначителните ни Дреболийки? Все са си там, в кошчето. Там ги и откриваме: "Да се обадя на нашите!", Абсурд... "Да обядвам с Приятеля!", Някой друг път..."Да...!" Няма как... Имаме си приоритети! Не му е нито Времето, нито Мястото. Виж, ако ползвам Ваканцията, тогава разбира се... Очаквам я! Не съм изморена, Изтощена съм! Изготвих си плана за почивката - Да си довършя диетата, да спара да пушя, да прочета новата книга, да... Да се обадя на баба, от година е сама. Как ли живее? Не ми се мисли! Като всички стари хора у нас - без средства, без подкрепа и без помощ!? Стана й страшно, като го помисли... Какво ли ни очаква нас? Нещо електрично мина из въздуха. Чашата чай, върху малката масичка, се раздруса... Гръмотевиците следват една след друга... А това са хора, които са работили над 40 години! Сега са изхвърлени на бунището на Живота, като вещи негодни за употреба. Изгубили са Сили, Нерви, Здраве, а... Почувства се безсилна и потърпевща. Точно Потърпевща, защото не може да прояви никакво Действие, дори обикновено Съчувствие... Няма Време? А когато го има? Ръцете й изтръпват все по-често, а вечер краката й я тормозят. Острите крампи я будят, а магнезият не й помага. Размърда пръстите. Смени позата и се съсредоточи в плетенето. Продължи да източва редовете, с огромно настървение. Как да заглуши тежките Мисли? Те я объркват, тревожат, обезсилват... Трескави са. Удрят я. Засилват я в някаква посока. Блъскат я, като в боксова круша. Възрастен човек е, а не успява да се справи с Изискванията на ежедневието. Да си признае, не успява да се справи с ритъма на Живота си! Винаги нещо неочаквано я застига и  връхлита. Денонощията ли са се скъсили, силите ли не достигат, хората и обстоятелствата ли са се променили така шеметно? Не успява, дори да ги застигне. Струва й се, че я подминават. А тя е най - лошата Ученичка в класа. Тук, никога няма поправителна сесия. Стои встрани и наблюдава, не смее да участва, няма я някак, не съществува. Извън класацията е... Среща се с Човеци, а те повечето живеят в Нета. Понякога пребивават и в Реалността, ама за разнообразие. Разбира се, те са супер Информирани. Поръчват си всичко, пак там. Там се Учат, Развличат, Общуват и... Модерно е, знае! И тя го използва. Удобно е, знае, без съмнение. Сигурно така. Сигурно така трябва! Пести Време. Дали пестим Време? Има ли някой, който Има за собственост Лично Време? Аз нямам, никакво, неее... Интересуват ме разговори с "Живи хора"! Наоколо всички бълват Клишета. Явно си пестят от Времето! Намирам ги за Повърхностни и безДуховни? Разхождат усмихнатото си Лицемерие навсякъде. Пръскат неотразимият си Чар. Кичят се с лайкове, модни вещи и снимки... Какво става с нас? Не, с нашето лустросано Его, а с нашето Вътре?...  Телефонът избълва острите звуци на позната мелодия. Веднага я приземи. Нахлулите нахални Размисли, невъзпитаните малки Бежанки се отместиха, но останаха в позиция "на изчакване": "Ало, пристигна ли? Да... Е, и как е? Не е сам... Чудесно! Очаквах го... Престави ми Приятелят си фотограф, белгиец. Не се безпокой, имаме достатъчно място. Не... Не мисля, че ме разбра! Какво? Марсел е нашият Любовник..." Куките й се изплъзнаха от ръцете. Едната направо се заби в големия пръст, под чехъла. Изстена силно... Какво ти стана? Ударих се... На мен ми идва да вия... Недей, може да вдигнеш кръвно. Е, вдигнах го! Да беше ми намекнал поне, че харесва Мъже, а не да ме прави на стар Глупак... Стига си се филмира! Днес тези неща се приемат значително и по - спокойно, дори са нещо естествено... Спокойно, всичко ще е наред! Нищо не е Наред...Трябва ми Време да осмисля. Идвайте си, заедно ще се оправим! Идваме... Чакам ги в колата, приберат си багажа. Затварям, Емилия ми се обажда! Родихме... Неее! Дааа... И кога? Преди малко... Ура, край на притесненията и на Очакването! Ами, не мисля, то сега се започва... Стига де, зарадвай се! Радвам се... Елате, до час ще ни покажат, Човечето! Добре ли си? Да нахлуем показно, като в Турски сериал? Е, както решите, ваша си работа! Мартин, там ли е? Къде другаде, плаче като дете. Обажда се на всички. А Мариела, как е? Можем ли, да я поздравим! Не, не е подходящо, още е под упойка. По - късно... Чу се вик... Ами, даа..." Затвори й. Новината зашумя в ушите. Разтърси я. Очакването пристигна, стана Факт! Домъкна се Неочаквано преди месеци. Отмерваше от тях всеки ден с Трепет. Нишките му се нижат, едни след други. Ръцете й се разтреперват. Повдигна елечето от пода. Притесна го до гърдите си. Целуна го продължителлно. Краката й се олюляват. Тежко се тръшна на дивана. Изхълца, риданията й избликнаха неудържими... Дано да се позабавят, да се посъвземе... Ключът навлезе в бравата и шумно изщрака. Изтръпна. Избърса набързо издайническите следи от сълзи. Насочи се към коридора. Стоян вече е отворил вратата. Гледа я с очудване: "Какво има? Нищо... Всъщност... Имаме внук!... Е, това е добрата Новина!" Строен, млад мъж мина пред съпруга й. Представи й се: " Madame, je suis Marcel! Ravi de me presenter. Tout le plaisir est pour moi, Monsieur! Soyez le bien venu! Госпожо, казвам се Марсел! Очарован съм, да ви се представя! Удоволствието е мое, Господине! Вие сте добре дошъл?" Чу се да импровизира на позабравен френски. Получи се явно. Вежливият мъж й целуна ръката. Погледна я удивен. Притегли я към себе си. Прегърна я нежно. Тя се откопчи лекичко. С усмивка, погледът й описа бърз преглед върху него. Настъпи мълчание. Гледаха се с интерес, но скомфузено... Ама, Неочакван Ден! Ама Очакван Ден! Има си Внук и се запозна с Приятеля на сина си! Време и трябва да свикне с тези Новостите!
         В края на нишката има възелче, да се сложи завършак на изделието. В края на последната нишка дойде Очакването! Блъсна я грубо. Разтресе я... Изчака да отмине бурята, да се съвземе... Изчака да Свикне с Очакването! Как се свиква с Очакваното? Сети се, знае, къде сгреши, там, в края на свивката. Да разплете последните редове и да ги дооправи. Това е! Ако може да разплете и сгрешените и обърканите нишки от Живота? Внимателно да се опита да ги оправи. Едва ли? Невъзможно е! Време, няма Време за Преправяне!... Очаква ни ново Очакване! Да, трябва да се приготви за Новото!     



Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. venercheto - !
13.06.2019 12:49
Рядко някой успява да ми грабне Вниманието докрай. ти успя. Харесва ми смелото ползване на главни букви в потока от Съзнание. Продължавай!
цитирай
2. pompadurgender - Аз го напомпих.
13.06.2019 21:52
Аз го напомпих.
цитирай
3. tournosol - venercheto, merci!
13.06.2019 23:17
Дори не можете да си представите, колко сила ми дадоха, тези 4 прости изречения! Благодаря ви, сърдечно!
цитирай
4. tournosol - Merci, pompadurgender!
13.06.2019 23:24
За това безценно: "Аз го напомпих."... Сигурно има своите много значение, каквито и да са те... Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 237783
Постинги: 175
Коментари: 66
Гласове: 199
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031