Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2018 21:28 - Сгъстено мълчание
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6605 Коментари: 7 Гласове:
2

Последна промяна: 14.12.2018 15:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
         " Черният петък е в четвъртък... остъпки до 75%. Посетете ни! Уверете се ! Изберете си! А Брайън Адамс обясни, какво е да се обича жена. Дори да не разбираш думите, езикът на мелодията те трогва. Догоре? Да! От кой? От 95!" Само да успея и да избегна задръстванията, до час съм там... Преди някак се справях. Натоварването и ритъмът са си същите. Умората ми натежява, полепва се като стаена болест. Планове за вдуги ден нямам, а и те не са допустими. Импровизацията е непотребен Лукс, оставам я за щурите дни. Хоризонтът ми няма вчера-утре, има само сега, в отрязъка от 24 часа! Проблемите нахлуват непоканени, рядко си отиват. Въпросите са много, а само някои са Решими, повечето се Задълбочават... Приятелите твърдят същото. Уф,  не се търпи, да, не я разбирам модерната музика! Няма хармония, ритъм и смислени композиции, а само компютарни изригвания и оглушителни трашове... Напряга ме и... Сменям станцията... Крия се от Себе си, не допускам директната изява. Усещам, как ставам по-Обран, по-Неемоционален и по-Затворен. Вълнението е Ненужен преразход на Енергия и не е за ежедневна Употреба. Рутинните задължения са целият Ход на Битието, а той преопределя останалото. Никакво Мърдане, никакво неволно-волно Бягство! Избор на разговорите служебни, отхвърляне на личните. Отговаряне на емейлите служебните, отхвърляне на личните. Подготвяне на предложенията, приемане или отхвърляне, изчакване или подписване на договори, изпълнение или забавяния... Ухажване на клиенти, каквото и да означава!? Вътрешно неудовлетворение от Служебните и Личните Ангажименти: работната седмица на забавен каданс, почивните дни светкавично отлитащи. Трудно Съжителство между Служебните и Личните Дела, излизане от релси за кратко или за дълго... Всяко камъчи или незначително събитие ме измъчва: настинка на дете и домашен любимец, повреда на битов уред, теч в помещение, мълчание на родители, опашка за топлата витрина, забравен код на старата карта, източен лимит на новата... И закакво беше? О, за бензина! Разбира се...Търпението ми е на ръба. Хората пак протестират. Не, нямам време за стачки! Да оправям света? Не, мерси! Онези там, а бе не на мен тия, те или са платени клакьори, или са скучаещи безработни! Как така са по площадите със седмици? И аз оттам минах, бях млад и наивен. Вярвах, че до 10 години ще се оправим! А то какво?... " Не каза, че ще идваш? Реших го преди малко, май не се радваш да ме видиш? Глупости, просто нямам нищо свястно за вечеря! Е, все ще измислиш нещо! Сандвичи с какво да е? Става! Да знаеш, оставам да преспя! Утре имам среща наблизо. Добре, отдавна не си го правил, радвам се! Има ли нещо друго? Къде се заби? Правя сандвичите, три стигат ли? Ами за теб? Ядох вече. Къде си ти? Мия се, идвам... Е, децата и Лидия, как са? Добре! Нещо друго? Яж де, бързо изтиват! Не ме насилвай! Да говоря, или да ям? Яжж... Да не си болен? Майко, стига, не съм дете! Вглежда се в лицето му, може и да е от осветлението. Някак е трескаво, напрегнато и повяхнало, направо остаряло. Е, щом и детето ти е вече изглежда така, се чувстваш дълбоко Древен! Линийките  около устата са дълбоки и ясно очертани. Предпочита срамежливото си момче, което питаше: "Къде отиват умрелите кучета? Защо момчетата трябва да се бият? Момичетата харесват ли нахалните?" "Кажи сега, какво те терзае? Избута празната чиния. Не обичам да ти се меся, но явно си напрегнат! Познаваш ме... Мисля, че е по-добре да се разделим! За кого е по-добре? Не съм спрял да бачкам, но тя е вечно недоволна, предава го и на децата! За тях съм Неудачник... Дразни се, засича ме, държи се студено, не ме допуска до себе си... Не издържам!!! Да си няма друг и... Не знам вече! Да не би ти да си имаш... Кога? Винаги съм в работна схема. Все има причина.. Говорихте ли? Нее... Живеем си в Мълчание... иначе си Крещим! За втори път си така, не си ли научи урока? Трябва ти повечко търпение! Нея ли защитаваш? Не защитавам никой! Създаде си ново семейство, а и 15 години сте заедно. Ами децата? Какво децата?... Навлязоха в територията на преглътнатото Мълчание. 
       Изведнъж се спря, обясни на висок тон: " Остават при нея, създал съм им висок стандарт. Така, че... А и с децата може само Направо! Не е толкова лесно... Очаквам да ме подкрепиш! А пък ти... Изморен съм... Къде да спя? Където избереш, във вашата стая или в детската. И той затвори вратата със замах. Искаше й се още да си поговорят. Да го утеши както някога. Да прегърне силно своето Момчето-Мъж, което страдаше видимо... Преглътна думите и се смълча. 
          Взе да прибира. Мисълта й прилепна към новината. Усетили напрежението ръцете й изпуснаха чинията. И тя се разби се на парчета. А казват, че носило щастие! Защо ли не й се вярва? Телевизорът продължи да бръщолеви. Не го чуваше. Лидия едва ли ще пуска децата. Женя, първата му жена, отдаличи от тях Миленка, внучката... Промени!? Трудно ги преглъща и преодолява. Какво ли зависи от нея? Усещаше ги като безсилието в краката си, не можеше да помръдне. Милена порасна умна и красива. Омъжи се. Предстои й да стане майка. Изживява своите си промени. Как ли е, отдавна не са се чували?... Влюбени сме в нарастващото в нея същество. Винаги преди й се обаждаше по празниците. Запозна я с Васко. Обещаха да й гостуват... Е, някой ден!? След смърта на Илия се сприятели по неволя със Самотата. Досадницата сама дойде... Не я остава на мира оттогава. Сяда на масата. Месте се на дивана. Дреме на сериала. Будува на пълнолуние. Гледа снимките. Наднича в спомените. Знае повече от всеки друг за ужасяващите й моментите, за обърканите й състояния, за забравените й тайни...  
             Светлината нахлуваща откъм прозореца я порази. Изправи се и се загледа. Острото ъгълче от ръбчето на луната разпори облачето, което се приближява до нея. Изпита силна болка в областта на слепоочието, мигрената... Явно, няма да се спи! Снощи дочети " Черешови води" на Г. Божинов. Колко жалко, сякаш се раздели с близък приятел! А от снимките още повече се натъжява. Знае ги наизуст, с всяка подробност, с всяко ъгълче. Да, и с всичките тези дрехи, места и чувства... Живее с тях в един друг свят като под прикритие. Научила им е историите. Анализира ги от сегашното време. Открива хора, които са Бодри, Доволни и Млади. Май не познава такива!? Тя ли ги уби, те ли си тръгнаха? Защо опустя живота й? От тези систематезирани спомени я боли издълбоко и постоянно. Не разбра, кога точно настъпи разлива между онемелите Думи и оглушалата Тишината. Защо не може да отиде и да отвори вратата, да разговаря със сина си, да го успокои... Защо вече не? 
            Мълчанието стана Господар. Запушва ъглите. Затъмнява прозорците. Наслоява се по пода и стените. Оплътнява се. Сгъстява се... Мълчанието променя Реалностите. Изтълкува Мислите. Изопачава Чувствата. Полепва се като чужда кожа, изпепелява собствената. Подменя ни! Разменя ни! Изменя ни! И да, прави ни Други! Врагове...
           Сгъстеното Мълчание ни Убивааа... Защо не умеем вече да общуваме директно?... Да си говорим... Говорете!  
image



Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. codetroina - ок, давай..защо ти е нужна тази ..педерация/пардон публ тирада...
04.12.2018 12:32
Мълчанието стана Господар. Запушва ъглите. Затъмнява прозорците. Наслоява се по пода и стените. Сгъстява се... Мълчанието променя Реалностите. Изтълкува Мислите. Изопачава Чувствата. Полепва се като втора кожа, изпепелява първата. Подменя ни! Разменя ни! Изменя ни!
Сгъстеното Мълчание ни Убивааа... Защо не можем да общуваме директно? Говорете!
цитирай
2. codetroina - нали щяхме..да си контактуваме..
04.12.2018 13:53
и, общуваме..
коя Тема избрахте..вие..
ето, моята "тревожната ситуация в Париж.."
/ ще се аргументирам,по долу, за да не пиша..отново..дълъг комент..
Благодаря за Трибуната..

13:49 - скъпа наша Милейде, аз съм..навсякъде..честно, пътувам..
мила, държиш се като Ултрас на стадиона на ЦСКА-ту
а, това, никак не ти отива..
повярвай ми..
тез т.н революции, протести, безредици, контра митинги т.н..
са режисирани, и желани..отдавна замислени, разб се..
и ето, ти излизаш , и даваш тон за това..
не мисля, че това ще помогне..
но, всеки..върви по свой собствен Път в търсене на Истината..
аз чета повече книжки и..анализи, респ..
а масата обича..Зрелища и ФБ../това е инфантилно, мадам..
затова не мога да те подкрепя в тази Хистерия/пак повтарям желана
от Елита, и неговите верни роби..
/ ае стига, многоо дълго стана..
и пуканките...свършиха...
Юлия, съм..
Коментарът чака одобрение
Постинг: ВИДЕО ОТ ПРЕДИ НЯКОЛКО МИНУТИ...
Автор на постинга: mileidi46
цитирай
3. codetroina - мдаам. многоо хубаво тук най ГОРЕ..
04.12.2018 14:06
Благодаря отново..
нали, може, тук да си водя..Диалозите?
/колко си мила..любима..

8. batogo - !!!:))) Милейди46 аргументирал съм.... ;)))
14:04
Извини ме, но обръгнахме на твоите бодри лозунги, и обиграни патетики..
толкова фалшиво..звучиш..
и за какво са тези вечни усмивки..на щастливото ти лице..
за Нато, Тръмп, НСРЕД,Войната в Сирия, или.за .джендърските..дътъ?!!
определеноо, бутафорен е този сапунен Спектакъл, който играеш тук
изв, за моята прямота..
Юлия
цитирай
4. codetroina - . ;)))
04.12.2018 14:07
етоо..вече разчупих Мълчанието на 100 парчета..
да беше..сффиркала..досега...
.. .къде спа..
цитирай
5. troina - !!!!!!!!
04.12.2018 15:41
оооо...пак ли легна да спиш..
.....противоречиш си...баби..
цитирай
6. tournosol - Темата е отчуждението или безсилието на вътрешната ни алиенация
04.12.2018 16:11
Невярно и неточно е да се приема написаното като лична позиция на автора! Темата е отчуждението дори между най-близките. А самата алиенация е предадена като видео клип на случващото се. И вместо да ни събира повече ни раздалечава. Не смятам да ви отговарям, защото се чувствам "изгубена в превода".
цитирай
7. troina - ....Всеки е една отделна..Реалност, разбирам..
04.12.2018 17:11
.......и ,това е нормално за Личната Духовна.Еволюция../то, др , няма
но, къде остана Темата за..Емпатията..
не ми отговаряйте...предполагам..
дано, да съм ви зарадвала малко..с моето..присъствие..
Юлия..

/Не смятам да ви отговарям, защото се чувствам "изгубена в превода".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 237833
Постинги: 175
Коментари: 66
Гласове: 199
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031