Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10 17:28 - Отдавна не плача
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 386 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 14.10 23:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image      - Мръсен наркоман, я се махай! Педераст такъв... Момиче е! Да бе? 
       Краката не ме държат. Подкосяват ми се. Сядам на пейката. Хората ме блъскат. Вървят срещу мен като замаяни. Атакуват вратите на едва спрелия автобус. Само миг, и всичко се опразва. Колите прелитат с мръсна газ. Подминават ме. Съскат от пръските вода. Спомен от бързия, силен и кратък дъжд. Чувствам се мръсна и ненужна вещ. Тази емоция се загнездва, пропива ме, като калта по измърсените дрехи. Същият Мокър и Мрачен ден беше. Преди месец, Янчо си тръгна от свръхдоза. Бяхме се приютили под стряхата на балконите. Ей, там, отсреща точно пред гимназията!Големите излизаха на талази. Освободени, шумни, огладнели като вълчета. Едни се спускаха към автобуса, а други събираха стотинки за питие и цигара. Побутваха се, целуваха се... Изпушваха страстно цигарата. И с облекчение изпиваха енергията напитка. Като ги гледа човек, сякаш бяха премитали през всичките 9 кръга на Ада. Училището-мъчилещо все по-трудно се преживява. На повечето им е нужно търпение в Сибирски размери. А това се постига трудно. Още в средата на смяната, не се минава без остри дразки, гадни забележки, хаотични сблъсаци. И всеки напада всеки. Майсторите-агресори го правят на скрито от камерите място, в коридора на тоалетната или в двора зад физкултурната площадка. С таен език по gsm, а и с кратък sms, който е изпратен до всеки доверен човек. Биячите си избират но някой задръстен-зубар. И се почва с патакламата. Няколко ритника с кубинки. И Военният клуб изпитва Наслада и Адреналин. Очите блесват, а ръцете минават пред тялото. Отпускат се удовлетворени. И докато нещастната жертва се гърчеше като плужек, Летящите Холандци изчезват. Миг, а после всички са по стаите. Пускат ръце на кукличките, скупчени до прозорците. Дори се усмихват на камерите и махат на биг брадър. "Какъв побой? Къде това? Не знаят нищо!"
      Белото започва да ме хваща. Тъпото даскало, не обичам да мисля за него. Майка ми хукна да печалбарства в Кипър. Останахме с баба и дядо. Бащата работише в Германия, но замина с приятел за САЩ. Ни вест, ни кост! За пари вече не говорим. Всяка коза за своя си крак, както се казва... За три месеца преминах през пет училища. Изпаднах и от последното, без отпускно. Нямаше, кой да го вземе. Дядо се залежя, обездвижи се. Все страдаше за мама: Как се оправя сама? Защо си разтури семейството? И баба нямаше сили, едва се оправяше с нас. Пазарувах, но гледах да си човна нещичко за енергийна напитка. Стигнах до 4. Един тип от блока ми предложи екстази. И нещата придобиват съвсем друг вид. Надсмивам се над стресираните, затормозените и киселите физиономите. И всичко изглежда Приемливо, Лесно и Добро. Абсолютно никакви Притеснения. Важното е, да се държиш в Опиянено Състояние! Коварното Време губи смисъла си. Безвремието... Колко трае 3 минути, 3 часа!? Не знам! Кефът, казват, няма цена... Купувах от Пешо, студентът по медицина. Достъпно и Ефтино, Убийствето! Само се качвам на 7, а ето, че съм на 7 небе в Рая!Той не пипа, само е дистрибутор. Сигурно така се издържаше. От някакво безизвестно село е. Веднъж му викам: "Дай да го направим заедно! Имам да чета! Пускам ти, а ти ми го даваш без кинти. Не правя нераглементиран секс... Глупак, ти губеш! Ставам неудържима"... Избута ме от вратата. Тръгнах веднага, да не ми вземи пликчето. 
     Тогава го направих с Янчо. Живееше в моя блок, долу на партера. Майка му беше нощна. Теренът беше чист. Копелето ми направи водка с енергийна. После добави и белото. Тресна ме веднага. Видях бяло поле с памук.  Дълго, спокойно и меко. Купчинка памук и потъвам като в бебешко одеалце. Няма ръбове и остри предмети, няма обидни думи. Свободно падане, ефирно и продължително, един Съвършен Свят! Безсъзнателно Безвремие... Събудих се плувнала в собствен сос - пот и пикня. Срамувам се от себе си, отвратих се. Мъжът до мен не се гнусеше. Погали ме по косата. После ме облада. Удължихме удоволствието, макар и за съвсем кратко. Полусънени, полузаспали лежяхме трупясали до сутринта. На зазоряване ме изгони, майка му щеше да се прибере. Чудех се, тази жена е медицинската сестра, а не разбра че синът й се друсаше. Човек може да бъде неразбран и в собственото си семейство! Когато ме изключиха беше нетърпимо. Намразих всички от даскалото. Бягах от тях и ги убивах с презрителни думи. Викаха ми Дивата Самодива, заради една черна плетена дълга рокля, която често обличам. Нали първото ми даскало е облеклото. Спретнах си я сама. Беше първата ми дизайнерска рокля. Там държаха на отсъствията и бързо ми изтикаха. Дойдоха и другите, където се задържах за кратко. Бягах  и се друсах, в този или в обратния ред. Трудно ми беше да обясня накъде съм: по  пустите улици и непознатите квартили... Все едно между Безсъзнателното и Безвремието, в Света и извън Него... Най-гадното беше, когато ме изнасилиха! Не знам двама или трима бяха. Беше ми Болезнено, като раздрана кучка. Кървях няколко дни... На единия не му стана, но го искаше и ми го тикаше. Беше ме хванал с две ръце в таза и ме буташе безмилостно напред-назад... Трудно се съвзех. С Янчо мечтаехме да отидем в някоя комуна, да се Подкрепяме, да се отървем от Зависимостта. Него вече го няма... Мисълта от загубата не ме напуска... Ходя при Пешо, за да забравя и за да изтрия от главата си Настоящето. 
         Отдавна не плача! Тръгвам към него. Звъня повече от сто пъти, но не ми отваря, кучият му син. Ръцете ми треперят. Как да прекарам вечерта? Звъня отново и отново... Свличам се пред прага. Мръсната бърсалка се хлъзна към мен. Напрежението ме обхваща и става нетърпима Паника. И треперя цялата... Отдавна не плача!
        Заридавам сдържано от Безсилие. Сълзите мокрят дрехите ми. Студът нахлува в тялото. Пешо не се пребира?! Тук, на  7 етаж, не е 7 небе от Рая, тук е Ада! Плача безконтролно и Неудържимо... Не, не отдавна не плача! 



Гласувай:
5
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. retop - наркоман
03.10 20:08
точен разказ явно от първо лице или свидетел на човешка драма майсторка си на разказа мадам поклон от мен
цитирай
2. yuliya2006 - Силно!
03.10 21:15
Силно!
цитирай
3. tournosol - Благодаря ви!
04.10 09:54
yuliya2006 написа:
Силно!

Радвам се, че съм успяла да ви докосна с тази житейска съдба! Явно, че имате висока степен на емпатия.
цитирай
4. tournosol - Благодаря ви!
04.10 10:18
retop написа:
точен разказ явно от първо лице или свидетел на човешка драма майсторка си на разказа мадам поклон от мен

Сърдечно благодаря! Оценявам мнението ви. Изпаднах в Сатурнова дупка, за това написаното е за мен лъч надежда.
цитирай
5. to4ilka - Добра стига,
14.10 23:12
дето се казва...различни съдби,различни хора,тази тук е също попаднала в Сатурнова дупка,но е излязла,нали?Не се разбра...,но ти си я преразказала добре,от всяка среща правиш супер-разказ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 56456
Постинги: 105
Коментари: 51
Гласове: 37
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31