Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08 17:17 - Смислените неща
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3563 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 31.08 19:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
         Нямам нищо в Съзнанието. Истинска tabula rasa съм. Нито облаче от съмнение, нито сенчица от мисъл. Абсолютното Нищо! Гледам в една точка, точно пред мен. Не разбирам дори, какво възприемам. Дървен стилаж с книги. Поредица от световната класика, сибира романите на 20 век. Оформена е сдържано, в нежна гама от ментово зелено, светла марина и бледо бежаво. Погледът подскача от полица на полица. Очите описват бавни движения отгоре надолу, а и отпред назад. Не се задържат върху нищо. По принцип, Човек е призван да върши Смислени неща, но повечето Време, прави Безмислени! Вкопчен в паяжината на своето Битие, изпълнява рутинни задачи. Знае винаги, какво ще прави от понеделник до петък, от 8 до 18. Творческата импровизация е за почивните дни. Мозъкът замисля сложна Програма. А единственното сигурно е: Да си поспи повече! И преди нахалния будилник да се обади, динамичният стериотип се подиграва с него. Отваря очи преди вездесъщият сигнал. Прекъсва го. Усмихва се самодоволно, съобщава: Събота е, споко! Върти се. Завива се. Отвива се. Скача да се изпишка. Откога само му се... Ходи разсеяно из кухнята. Включва кафе машината. Зяпа през прозореца. Прозява се продължително. Гледа, какво се случва около него. Боклука, няма значение, кой е деня... Ура, Събота е! Тътрене на контейнерите, подвиквания на боклуджийте... 
       Съседът със замах затръщва входната врата. И с твърда стойка на военен, какъвто е бил цял живот, пръв хуква за весник. Старицата, която не е виждал да излиза, дроби сухият хляб. Кани врабчетата и гълъбите на сутришно пиршество. Съседката от ляво, ама кога изпра и сега простира. Движенията й му замайват погледа. Сигурно е от едрите и ситни райета на спалното бельо. Какъв вкус към шарката зебра. Двойката долу се мляска от няколко минути. Явно са снощни. Тръгват в различни посоки. Махат си, изпращат си въздушни целувки. Какъв ентусиазъм в този час? Никой ли, не прави сутрешен секс? Може ли, ей там, зад онези вишневи завеси от тежка дамаска. Ама, че Театрално! Момичето отсреща, което полива цветята, гледа към мен? Да й помахам за "Здравей, Събота!" Сега се навежда. Вдига главица. Хубавка - къдрави, средно дълги коси, миловидно, куклено лице. Маха ми? Супер! Оправям си косата и тениската. В този вид, неглиже, за ново запознанство? Глупак! Удома съм. Не съм кино актьор, лустросан и с грим след сън! Махам и аз. Отвърна ми. Опитвам: "Привет на ранобудната цветарка! Свежо е... Не искам да го пропусна... Думите идват насечено. Кимвам утвърдително. Извивам поглед надолу. Полицайчето се прибира от нощна. Гледам нагоре, къде изчезна? Няма я! Не съм я срещал преди. Изглежда дребничка. Дано не е непълнолетна! Едва ли, моите търтейки спят. Всъщност, близначките са на Мирела. Живеем заедно от три. Тя е в счетоводството на "Бояна", а аз съм фотограф на свободна практика. В близкия апартамент затръщват прозорците. Ало, моля ще събудите и мъртвите! Май и аз крещях преди малко като разбеснян пес. Как така лела Вичи не се обади? 
       " Направил си кафе? Някой ме прегръща през кръста. Навлизането от към гърба ми е неприятно. Извъртам се рязко. Станала си? Няма те от час! Какво ново? Махах на едно момиче, поливаше цветята. Да не те остави човек, Дон Жуан! Ела, нека да се гушкаме! Разсъних се. Пия вече кафе. Уф, добре! Влизам в банята. Пускам телето, тъпня! Патриотите редят дълбокомислени излияния, продължителна реклама... Утре ставам пак рано, и се запознаваме. Мисълта е ободряваща... Закуската!"
      " Привет на малката Цветарка! Мишо съм... А пък аз Нора. Когато имате желание, ела те ми на гости! Виж я, не си губи времето! Тя е на номер 19, точно до леля Вичи. може би в сряда! Значи водя Никол и Ивет, а и купувам цветя и отивам... направо ще и предложа фото сесия. Все по-трудно се срещат интересни и симпатични лица. Естествена е, общува с лекота, има интелигентни реакции.
       " Мишо съм, съседа отсреща! Отварям... Хуквам по стълбите. Запъхтях се до шестия. Вратата е открехната. Звъня... Пред мен е жена на количка, с два ампутирани крака. За маллко да изпусна цветята. За вас са! Благодаря, нямам иглика! Е, това съм аз, разбирам изненадата ви! Моля, влезте! Трябва да се разминем интелигентно... Заповядайте! Чай или кафе? А вие? Чай! Тогава и аз така, не искам да ви затруднявам! Не ме затруднявате. Откога сте тук? От пет, а вие? От три, но не съм ви виждал преди! Приятелят ми има голяма колекция от самолети. Той е пилот. Изнеси ги на закритата тераса. А ние с цветята се преместихме на източната. Явно, за това не съм ви виждал. Фотограф съм. Човешките лица ме впечатляват. Обектите ми са все красиви жени, но са повръхностни, стандартни и тиражирани. Вие сте друго нещо, имате правилни черти, а и езерни очи, красива сте! Мога да ви направя календар, с благотворителна цел... Тя се притесни. Я пак? За мен сте нестандартно хубава и... развълнувана тя си прикри ръцете, защото трепереха. Тихи сълзи измокриха лицето. Забелязах, че то е неестествено бяло като на гейша. Погалих го, за да я успокоя. Заради анемията съм все така... Душата ви е красива, за това и вие сте толкова запомняща! Тя трепереше от вълнение и възбуда. Кажете нещо, става неловко. Мълчанието изпълни стаята с мирис на чай от мента. Промълви: Искам да ме прегърнете,моля! Клекнал, не съм в стабилна поза. Краката ми треперят. Разперих ръце и я прегърнах. това е все едно гушкаш малко, невинно дете. Усетих сърцето й учестено да бие. Сълзите намокриха яката на ризата ми. Прегръдката е нежна и човешка. Усетих чувство на Съчувствие! Тя си пусна ръцете, а моите я последваха. Душата ми се изправи горда и лекуваща! Измамнице, стана ти хубаво! Живееш сред блясък и лукс, а се трогна от една осакатена жена. Мога ли да направя нещо за вас? Направихте го! Наистина ли? А нещо друго? Ами... да си говорим на "ти"! Разбрано, започвам веднага да Ти досаждам! Става! - каза кротко тя.
       По принцип, Човек е призван да върши Смислени неща, но повече време произвежда Безмислени!image



Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Предишен постинг

1. tournosol - Оля,
31.08 19:06
чудесно!Повече какво да кажа!
цитирай
2. lexparsy - Поздравления за този пример на едно ...
01.09 01:39
Поздравления за този пример на едно тъй разказваемо без край ментално бягство от безсмисленото битуване на все повечето „социализирани граждани“, но с осъзната душевност…
Познато ми е удовлетворението да намериш късче пространство и време за да останеш във вътрешната си тишина, където кристализират само простите, смислените и нужните ни неща…
Пожелавам ти го :-)
цитирай
3. tournosol - Сърдечно ти, благодаря!
03.09 09:32
Галя, винаги високо съм оценявала мнението ти! Остава ми още веднъж да ти кажа: Merci infiniment!
цитирай
4. tournosol - Merci lexparsy!
03.09 09:41
Лаская се, че толкова интелигентни хора ме четат. И те схващат дори скритите нюанси на мисълта ми! Така, всички ненужни терзания: Да продължа да пиша, или не! Отпадат... Благодаря!
цитирай
5. lexparsy - Аз Благодаря за адекватния ти отговор :-)
03.09 23:25
tournosol написа:
Лаская се, че толкова интелигентни хора ме четат. И те схващат дори скритите нюанси на мисълта ми! Така, всички ненужни терзания: Да продължа да пиша, или не! Отпадат... Благодаря!

Последната дума от отговора ти ме ласкае повече от първата… :-)
Защото „Merci“ означава „милост“ …
А ние сме Тук да сме Благи и да си Даряваме добро отношение и съпричастност и разбиране…
Моля… Пиши за разбиращите те…
Всеки има своята „теза“и повод и да пише, това е дарба непредречена…
Аз избрах да пиша „ГЛУПОСТИ“ напоследък…
Следвай себе си… не е „съвет“ … само мнение :-)
цитирай
6. tournosol - Привет lexparsy, Merci!
04.09 09:16
Жалоните по пътя са оценките и измерването със себеподобните. Не можем без тях. Те са наш стимул и смисъл. А без тяхното мнение се губим в дебрите на собствения лабиринт. Това е нашето нужно Равновесие. Ето, защо не преставам да Благодаря! Благодаря, за всичко споделено...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 48654
Постинги: 102
Коментари: 39
Гласове: 34
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930