Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08 18:20 - Лятна тъга
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 461 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 24.08 17:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image          Есента пресече пътя на Лятото. Първите листа се спускат разсеяно от зеленото дърво. Не разбират какво се случва. Суховеят не ги остави на мира. Разхожда ги из двора напред - назад. И като му омръзне, запокитва ги сред изръбените керимиди. Натиква ги в процепа образуван между сайванта и къщата. А точно пред него, потрепват натежалите главици на избухналите в цвят мушката и сакъсчета. И когато горещият дъх на Вятъра се забавлява, то те трепват и се задвижват в красив танц.
      В коридорчето е винаги хладно. Часовникът е застинал в следобедна дрямка. Отказва да помръдне. Така е по обяд на село. След утрешната надпревара с неотложните работи, сред подвикванията на хората и животните, всичко замира. Денят е разполовен. Сменя се с Пълен Покой. Времето застива. Не иска да върти напред. Тихичко се е свряло в ъгъла на кравайче. Осамотява се с подвита опашка. Кротува зад дебелите, каменни зидове. Скрито от горещия ден. Шарените пердета стоят спуснати. Отмереното тиктакане отеква сред стаите. Ехото се претъркулва и изнизва през отворените врати. Къщата е изпълнена с мириса на сушените треви: лайка, мащерка, липа, мента и мирудия. 
      Точно на прага е запазеното място на старата котка. От време на време се разчеква в прозявка. Кучето и то дреме. Легнало настрана под дървото отсреща. И птиците са уморени от гласовитото надпяване. Излизат в музикална пауза. Спотайват се в короната на ореха до оградата. Дървото преди малко трептеше, пулсираше и пееше, а сега е затихнало и усмирено. Шареното петле, главнокомандващ курника, престана с хвалбите. Дори жужащите досадно насекоми изпадат в мълчалив антракт. Две - три мухи още кръжат над масата. Спускат се да дооближат капчиците от презрялата диня. И щом се налочат, приютяват се под някой сраничен ръб. 
      И цялата тази Вселена застива в сладката си Леност. Часовникът работи, но повече по инерция. Прилича на остаряла играчка, която ту бавно замира, ту стремглаво се забързва. Щом дочуе спирането на кола, пустото му сърце не престава да прескача. Шуми и пулсира. Кръвното ту се покачва, ту спада. Топли вълни избиват по страните. Свиват и попарват сърцето: "Не са те..." Силните му удари отминават с крясъка на обърканата кукувица. Затваря, отваря очи. Следи трескаво стрелките. Чуе ли спирачки. Става и се надява. Надява се... "Спрели са. Пътят е дълъг, а колите много. Децата са огладнели. Утре им започва почивката... Ще дойдат, не може да не дойдат! Поспри и потърпи Сърце! Не ги е виждала от Великден. Не идват вече, на село им е скучно. Кальо като беше жив, малки бяха и се навъртаха около нас. Водише ги из гората, да ловят риба на язовира, да пострелят с въздушната пушка в Белидол". Стана й мъчно за отминалите лета. А и за това сегашното, дето мисли да си ходи. Леко се живее през Лятото: дългите часове на открито, простата храна, леките дрехи и веселото чуруликане на птиците, скоро ще й липсва... Неугледният вятър спря да бучи. Измете се нанякъде. Всичко съвсем утихна.
     " Мамо, накъде си? Тук съм, тук! Идвам!" И тя се забърза. За малко да се пребие. Чехалът не я послушна и побягна пред нея. Прегърна ги силно. Усеща топлината им. Сълзите напират, но умело ги преглътна. " Ваня, колко си отслабнала! Нали? Не ми говори, скъпо ми излиза, тази средиземноморска диета. Здравко, сине и ти си се вталил! Натоварен съм в работата. Зает съм с нов проект. Трудя се с едни младоци нищо не попипват. Заплащват да си тръгнат. То, аз ли да взема да напусна? Та нали столицата е най - добре за кариерата, заради нея заминахте? Стига с тази работа! Да не си отворя и аз устата. На мен също ми омръзна да съм продавачка на лекарства! По цял ден съм накрак и с капризни клиенти. Права си, да хапнем, че още път ни чака! Няма ли да приспите! Димитрови са се настанили вече. Все бързате... На връщане! Идвайте тогава в лятната кухня! Пригласила съм ви там, на хладничко. Направих ви лучник, миш - маш. Имам и диня и таратор... Без тесто за мен! Никол и Емилиян къде са? Сигурно играят на таблета. Гладни са, ще дойдат. Ей, бабче, привет! Как си ти? Добре, чедо, ами вие? И ни е така... Супер!" Наблюдава ги с обич. Вземат си от гозбата. Чупят си от баницата. Закачат се с баща си. Стайчето се изпълни със смях и закачки. Стана й хубаво, Сърцето се изпълни с Радост. " Бабче, защо не хапваш? Сита съм аз, докато наглася, щипнах си оттук - оттам. Искаш ли диня? Надух се, но ще си взема едно. Хубава си станала! Имаш ли си приятел? Не ми говори! Защо? Митко замина да учи в Германия. Приятелят му ме преследва. Туй е добре... Не ми харесва - нахален е, самочувствие голямо, а се облича като Чичак! Ами Емко? Той се навърта около приятелката ми Неда... Тя пък ме взема за Малчо, а не е така! Да ви имам проблемите! Ванче, остави ги, нека си кажат!" Всички замълчават. Кучето напористо излая. "Съседката носи ви от пресносолното сиренце. Нищо няма да вземем. Имаме осигурени храна и спане. Приготвила съм кисели краставички, лютеница и... Хайде, нека навръщане, а! Ами добре! Нещо друго? Време, Здраве и Пари! И на вас ли, не ви стигат? Никога не са достатъчни, така да знаеш! Имаш ли кафе? Да ви направя? Остави на мен!" Приседна на ръба на стола. Не се сети къде да си сложи ръцете. Постави ги на коленете. Изпита лека, но поносима болка. Искаше й се да ги погледа. Да си ги има за дългите самотни часове. Поглъщаше ги с очи. Не изпускаше детайл от разговора. Сълзите взеха да напират. Скокна да вземе бисквитите, дето Ленчето й ги донеси от Гърция. И всички пиха кафе, някак Самовглабени, Мълчаливи... Ударите на старият часовник оттекват, обявяват края на срещата. Гостите се спогледоха. Станаха едновременно... Както дойдоха, така си и тръгнаха - Изведнъж и Набързо! " Вървете, че път ви чака! Оставете на мен, аз ще си разтребя!" Вратите на колата се затръщват. Силен шамар я удари в направо лицето. Сърцето подскочи... 
     Синът й натисна клаксона. Децата й нарисуваха сърчица с ръце. Снахата помаха с ръка. А и тя махаше ли, махаше, чак до завоя. Избелялото знаменце на входа повтаряше весело движенията й. Наведе се да отскубне една трева. Силна и остра е, не й се даде лесно. Преряза й пръстите. Не изпита болка. Затвори тежката порта. Сълзите рукнаха на воля. Не желаеше да ги удържа вече. Прекръсти се. Чу гласа си да казва: "Боже, пази Децата ми!" И Времето висна на гредата като сложно оплетена паяжена.
         И Нещото се настани като Неканен Наемател. Загнезди се в Душата. Лятната тъга и дойде на гости. Приседна до нея, свойски на столчето. Загледа се в красотата на цветята.    



Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Завидност имам за „погледа“ ти :...
04.09 00:27
Завидност имам за „погледа“ ти :-)
И аз виждам така „около ежедневието“…
Твоята изразност е поетичен катарзис на осъзнаване…
Това е сравнимо с предречено мълчаливо разбиране :-)
Пожелавам да имаш го !
цитирай
2. tournosol - Благодаря ти!
04.09 17:10
Нека усетеният "поетичен катарзис" ти помогне като творчески импулс да сътвориш твоите си небивалици и чудатости. Те повярвай ми, стимулират мисловната дейност на публиката! Дали успявам да нагледа "ефекта на пеперудата"? Отзивите ти ме стимулират да работя, а моите неща те вдъхновяват! Идентифицираме се, чрез другите...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 50963
Постинги: 103
Коментари: 44
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930