Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07 18:13 - Вътрешна алхимия - 2 част
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 135 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.07 09:01


         Чудно нещо е водата! Докосва те, облива те, гали те, милва, а и изчиства всичката наслоена мръсотия. И не само физическата... Пълна детоксикация и забрава, изчезват грижите и проблемите. Олекотен и чист се чувстваш! Необяснимо е удовлетворението при досега с водата! Не ни ли напомня за вътрешноутробния ни пре-живот? Не е ли състоянието ни на пре-живота-сън, когато сме общували с Ангели и носим спомени от другото измерение? А самото ни раждането е очакван и жесток сблъсък в твърдото измерение! Обливам тялото си с обилно количество душ-гел. Ароматът на манго идва чак до небцето. Стича се на струйки до слабините ми. Изтръпвам в наслада. Спомените ме отпращат към кичестата градина на баба и дядо. В нея имаше от всичко по малко: плодове, зеленчуци и цветя. Баща ми пътуваше по корабите. Беше вечния дядо Коледа. Идваше, отрупваше ни с подаръци и... Заминаваше. Човекът, който ме вдигаше когато паднех. Човекът, които ме изслушваше. Човекът, който ме научи да плувам, да ловя риба и да карам колело беше моят Дядо! И всичко това, още преди да се науча да чета и да пиша. Ангелите са ми го поверили, да ме научи и възпитава на всичко... 
        Спомням си една случка. Моят 4 рожден ден... Дядо Васко, нося неговото име, ми беше направил къщичка за птици. Едва я носех, изглеждаше страшно голяма. Отпред имаше малко легенче за зрънца. Трудно вървяхме из парка, вечерта валя силен сняг. Ходих горд в неговите стъпките, а той се стараеше да прави малки крачки. Открихме едно красиво, симетрично дърво, отрупано с гирлянди от бял скреж. Дядо заби хранилката, а после ме повдигна да сложа семенцата. Сърцето ми щеше да се пръсне от гордост: "Знаеш ли, Васе, не само можем да нахраним едно премръзнало птиче, а и да спасим цялото му семейство! Птиците, в голямата си част са верни партньори, живеят само с този, които си изберат. И така до края на дните си. Прави Добро и Светът ще ти се радва и отвръща със същото, Детето ми!" В този миг си пожелах да порасна бързо, да стана като Дядо и да мога да правя и още по-голямо Добро! На всички разказвах, през целия ден, как точно сме спасили едно цяло птичо семейство. Сестра ми направо завидя. Разбира се, че се наложи да й обяснвам: "Това са Мъжки работи! Няма как да ги правим с някакви момичета!"
        Сестра ми е най-довереният ми човек. Разликата от 3 години се стопи с времето. Наблюдавах я как расте, как се конти, как говори за момчета. На мен споделяше тайните си, за дневника и лексикона. Първите преживяни предателства, първите разочерования... Е, да, аз бях човека! Като по-голяма, тя не е престанала да се отнася с мен като грижовна майка. Не е пропускала никакъв мой гняв, роптаене или лошо настроение. И когато се разделихме със съпругата ми Божидара, тя беше отново край мен. Не допусна да изпадна в дълбока депресия. Да продължа да се грижа за себе си. Забрани ми да се разплуя и надебелея!
      Пиша за няколко сайта. Един известен весник ми предложиха проект-проучване за феномените на България. Трябваше да направя журналистическо изследване, чрез серия от статии. Масовата публика познава само някои от имената. Дори и аз имах бегли, повръхностни представи за техния живот. И не говоря само за Ванга, Преподобна Стойна и Вера Чоковска. А за най-непознатата измежду тях Слава Севрюкова. Запознах се с книгите на Хр. Ненов, който проследява работата й с проф. А. Атонов. Тя твърди, че: "Тялото е плътна проекция на Душата! Мозъкът също е придатък на Душата, а не обратно..." Често се казва, че журналистите сме като папагали, повтаряме думите на "Героите на Деня". Всяко едно разследване е дълбоко проучване и сериозен анализ по дадена тема. Ние ставаме съавтори на събитията, за това отговорността ни за поднасянето на материалите е наистина огромна. Вътрешната ми алхимия подтвърждаваше. Ние може да се различаваме във физическо отношение. А си приличаме по толково други неща: поведенчески реакции, ежедневни грижи. Проблемите и несгодите, неуспехите и предателствата, жаждата и глада, наслоената умора и тежката болка, които носим като вечен товар... Отварям книгата и зачетам: "Според Слава Севрюкова: Смърт, в смисъл на разрушаване на Съзнанието не Съществува. Връзката с Живота, след края на физическото тяло не се прекъсва, а само се видоизменя. Ако Животът е движение, то и Смъртта е движение. Ние не идваме от царството на пустотата. Физическият край не е краят на пътя, безтелесно пътеществие в други измерения, още неизучени, съществуват като живи светове." Очакват се нови психотронни пробиви в света на Отвъдното, чрез свръхфеномените, които имаме в България. Нашите починали близки са вече Граждани на Вселената. Те са нашите Духовни пътеводители в света на Не-Битието. Ръката ми изтръпна, а болката ми ставаше направо непоносима... Изкрещях така високо, че чак се стреснах от собствения гласа! Не съм съгласен с теб Г-н Декарт: "Ego ergo sum...", Мисля, значи съществувам... Боли ме, значе съществувам! Боли ме за всичко! Губили, ли сте наскоро близък или приятел? Не тъжете! Нашата връзка си остава. Тя не може да бъде унищожена. И дори да не ми повярвате изведнъж ми стана спокойно на душата. Усещам тук и сега присъствието на Дядо. Той е отново до мен и дори ме гали по главата. Колко е хубаво! Те не си отиват съвсем! И докато говорим и докато си спомняме за тях, те са пак около нас, тук са в това нашето, материално измерение. Остават... Да, остават и са нашите Небесни Застъпници и Духовни Проявления!image



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 48654
Постинги: 102
Коментари: 39
Гласове: 34
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930