Тъгата кацна направо в душата. Нещо се случва някъде. Усеща се като Неправилно, Погрешно и Тревожно. Необичайната Скръб ме е завладяла. Това прииждащо Безспокойство, какво е то? Пулсиращи и непознати вълни ме обливат. Насочват се и тръгват към сърцето. Карат ме да тръпна в очакване. Тежи ми. Задушава ме. Инстинктът за самосъхранение ми нашепва да отида и да отворя прозореца. С разтреперана ръка и ускорен пулс пускам външният свят да влезе в стаята. Сфетофарът на кръстовището отсреща свети в жълто. Проблясъците му се оглеждат в локвите, спомени от изобилния следобеден дъжд. Движението по булеварда затихва. Дори в един миг замира. На балкона съм... Светкавичен сблъсък и... Раздиращ шум от разбито на пясък стъкло. Гръмогласните сирени на паркираните коли се задействат. Тъмнината ми пречи да различа номера. Возилото се е разбило в билборда. Ербекът е погълнал лицето на шофьорското място. Страничната врата е изкъртена и зее. Там долу, има нещо, което лежи на пътя. Какво е то? Там долу, лежи на паважа тяло! Май току-що, виновникът изфуча на заден! Рязко дърпане на щори и завеси. Отваряне на врати и прозорци. Блокът отсреща е на бойна нога. Някой изкрещя изтерично. Острият вик раздра смълчаната нощ. От близката пресечка потегли с форсиране кола. Набирам 112. Заето? Треперя като лист небрежно носен от вятъра. Той се засилва, верее прането на съседите. 
      "Вие, видяхте ли? Видяхте ли, негодникат избяга! Как може? Обадете се! Обадих се, заето е. Ей, някой да се свържи! Трябва да дойде някой! Няма начин ще дойде, ама време е нужно!" Изминават 5 ужасяващи минути в очакване, още 3... Обаждам се пак и пак. Заето: тит-тит, тит- тит, тит- тит... Изминават 5 ужасяващи минути в очакване, и още 2... Да сляза долу, ала там са вече 3 или пък, не 5? Нещо го побутват. "Не пипайте бе, хора, това са веществени доказателства! Диша, да... Диша, но е в безсъзнание. Ей, хора, има ли лекар наблизо? Пожарната пристигна първа. Разспръсна зяпачите. Следват рутинни мерки. А и линейката е намясто. Двамата с късите гащи нещо ръкомахат. Прегърбеният мъж с бастун, стои встрани и гледа. Полицията дойде. Колата им спря до тялото. Действат бързо. Говорят тихо. Животът на човека върху паважа е в ръцете на институциите. И се изгасват лампите една след друга. 
     Питам се, сред множеството от възможни невъзможности, как се случи точно това? Джипът при т.А помете реното при т.Б. Явен сблъсък с необратимо продължение!? Ленейката вдигна жертвата, а Полицията прибра шофьора. Оглеждам се, а след случилото се нищо не напомня за престъплението! Май, само една едва забелижимата купчинка стъкла. Сякаш нищо не е било. Нищо? Стъписването, интересът и изумлението са преминали. Станахме Свидетели на поредното Безумие. Житейският екшън ни поднесе живи кадри. Скрихме се. Крием се, зад дебелите стените на домовете си. Продължяваме да критикуваме, говорим и обсъждаме случката. Онзи там е Някой Друг. Правим се, че не ни засяга. Да ни засяга пряко? Пука ли ни? Да ни пука пряко? 
     Навит като робот съм. Излизам извън себе си. Не мога да продължа с работата. Хайде в банята! Един душ ще ми дойде добре... Дали да не се обадя на сестра ми? Знам, че тя ще ме разбере. Лошото е, че ще ме разпитва подробно. По-добре после... Някой ми звъни: "Как си? Теб исках да чуя! Така ли? И аз също! Как ти вървят нещата, предстартова треска дойде ли ? Все още не... Ако знаеш, какво ми се случи преди малко! Сподели, то и аз искам да ти съобщя нещо. Ок! Нека ти да си първа! Сигурен ли си? Ако имаш да правиш нещо, може и после да ти се обадя. Нямам нищо важно, давай, ти си! Е, добре направо! Дядо почина тази сутрин... И защо сега го научавам? Решихме с мама... Решихте вместо мен? Глупости... Знаеш се какъв си като работиш. Гневиш се веднага за всичко! С теб трудно се разговаря... Майка, как е? Очудващо добре! Как така? Сигурно си е подготвила душата. Не разбирам! Ами той падна преди седмица... И това ли примълчахте? Не е истина! Понеже сте силно свързани... Говореше, че ще го водиш скоро за риба. Обаче остана до края в безсъзнание. Неее, неее...
    Искам да изкрещя! И да крещя... Стоварвам юмрукът си върху панорамното огледало в коридора. Разби се на пясък... Какво сана? Не сега, моля те! Затварям: тит-тит, тит- тит, тит-тит... Странно е, но не изпитвам никаква болка. Кръвта ми се спуска на стуйки и оцвети купчинката с проблясващи стъкалца.                   Край на 1 част!