"Накъде? Мълчание... Добре ли сте? Мълчание... Карай! В каква посока? Към Морската по заобиколния маршрут. И по-точно? Към пристанището. Става. Разговорът върви трудно. Отпивам малко вода. Искате ли? Не, не съм жаден! Тъпо ми е... Споделете, знаете с непознат е по-лесно, като при секса за една нощ!... Май, че смешката не ми се получи! Вината не е ваша. Баща ми почина вчера. Сестра ми не може да дойде. Работи в Атланта. Наскоро нашите постегнаха къщата и заживяха на село. Майка, едва ли, ще остане там сама. Провалих се с брака. Настаних се в тяхното жилище. Плащам висока издръжка. Имам си три дъщери. Дали ще ви стане по-добре, ако ви кажа, че ме повтаряте. Имам си и аз двама юнака. Изплащам също висока издръжка. Потребностите им нарастват, едва се оправям! Работя на две места като вас: тук, а и поддържам няколко сайта на фирми. И аз, да, съм на две работи. Родител съм по съвместителство по веднъж на две седмици. Малките не ме разбират. Усещам как ме наказват с държанието си. Изпитвам вина, че растат без мен... Не познавам щастлив мъж на средна възраст: или е болен, или е алкохолик! Да, всички носим тежък товар! Пристигнахме. Тук, сигурно знаете има два добри ресторанта. Знам, но първо ще се поразходя. Баща ми беше капитан, често ме водеше да усетя пулса на пристанището. Гледах го как диша, как живее... Чувствах се Сигурен и Спокоен. Странното е, че отдавна не съм изпитвал такова нещо! И още нещо ще кажа. Вярвах, че с нас няма да е така. Нали модерните хора решават в ход проблемите, ама не... Бил съм на хотел и... Затръщна вратата и ми махна съучаснически. 
      Някой ми дава знак. Отварям прозореца. Жена на около 30 се приближава. Постави си свойски лактите. Пищният й бюст ми се изпречи пред очите. Вдигам поглед и срещам едни тъжни очи. "Влезте! Знаете ли, къде е "Странджа" 3? Не, но имам GPS." Сяда до мен. Веднага си оправя грима. Очите й не мигат, не трепват, а само фиксират. Оправя високата цепка на полата. Потъва в седалката. Не проговаря повече. "Това е 3! Вземе те след час." Оставя ми 20 на брояча. "Много са! Нищо за после"... И потъна веднага във входа. 
     Обичам да воайорствам сред нощния здрач! Минава 22. На съседния балкон някой пържи картофи. Апетитната миризма се простира чак до мен. Напомня ми за закъсняла загриженост и меко легло. За омаващия парфюм на Топлина, Сигурност и Защита... И този мирис се смесва с аромата на прецъфтяващи липи. А морския бриз добавя Влага, Свежест и Водорасли. Опияняващите миризми размътват мозъка. Изтръпвам сред нощния хлад. Странник, Скитник и Неудачник съм. Презирам всяка капчица от емоция. Времето ми е луксозно за философстване и мъдруване. Стигнах на спирката на "Тракия".  Има градинка с паметник на кап. Петко Войвода, а до него и чешмичка. Обливам се с вода. Струйките от лактите ми слизат по ризата. Хладната ласка ме накара да изтръпна. С мокрите пръсти си оправям косата. Дълбока въздишка. И прилив на сили като след двойно кафе. нощните хора са друга порода. Те обичат прегръдките на вечерта. Кара ги да се чувстват уверени и неоязвими. Мислят и действат бързо. Значимите събития се случват през ноща. На спокойствие, докато другите се зареждат със сън. Забелязвам с периферното си зрение, че някой отваря вратата на таксито. "Ето ме, идвам! Добра вечер! Нека е такава... Спечелих, почти изкрещява младият мъж! От казиното "Върбата"? Да! Знаех, че и на мен ще се случи! В нашето семейство има хроничен недостък на пари. Брат ми е недъгав, а състоянието му се влоши. Баща ми си тръгна. Мама загуби усмивката си. Видимо се състари, а е хубава жена. Нямаме асистент, тя го гледа. Поболя се. Помагам, защото само аз работя. Сестра ми е на път да се раздели с мъжа си, заради неуспешното in vitro. Работих в Германия, но и там е трудно вече. Разделихме се с моята... А сега с тези парички ще помогна на моите. Радвам се, честито! Много са хората, които опитват така. Нямат си друга Надежда! Държавата се е отказала от всички нас, а иначе Правителството работи да сме Отличниците в Европа!? Да, Игрите на Късмета стават Болест и Мода. Ако всеки Българин спечели по една извесна сума, така и сами ще се оправим! Даже и целият Свят можем да оправим! Това е "Чайка" 89! Ама това е голяма банкнота, как да ви върна? Не е, за вас е! Щедър сте, не е нужно! Трябва, трябва... такива сме си ние Българите! Имаме ли, имат всички... И фигурата му потъна в сенките на дърветата. Замислям се, за тази щедрост на Българите. А и за Призванието ни да оправим целия Света...                             Край на 1 част!