Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06 17:02 - Собствен сценарий
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 222 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 14.06 19:10


    Там, на площадката в края на бордюра, точно до паркинга, е поникнал едър стрък мак. Червената копринена поличка се полюшва от вятъра. Дали му е неприятно, напротив радостно му е. Между двете циментови блокчета, той поглежда на света с любопитство и вдъхновение. Как е пробило нещо толкова Крехко и Нежно? Никакъв намек за педичка почва, никакъв намек за малка тревичка! Упоритостта е без пряка връзка с физическа Сила. Тя се проявява в друго, кодираният в нея жив Дух.
    Зазидани посред бетонените стени на неумолимото Ежедневие, ние се задъхваме от Работа, Срокове и Тревоги. Живи се затваряме сред многобройни Условности. Все искаме да сме Себе си, а в повечето време, сме Другите. Свикваме да сме брънка във веригата на работещото Цяло. Погълнати от водовъртежа на Необходимостта, губим напълно Идентичност. Ставаме Имитатори сами на себе си. Самонаказваме се и се държим "под прикритие", за да "Вървят Добре Нещата"! И Компромисите ни са желани, но и непрети. Сами си измисляме Ограниченията. Защо стана така? Страхуваме се да ни е Хубаво на Душата! Нима с кратковременното си Щастие извършваме Грях, спрямо всеобщото Битие? Страхуваме се да не прекрачим границите на Благоприличието! Като, че ли Грижи и Тъга изключват Правото на Щастие! Каква е тази Дивотия? Не ме разбираш. Знам... Е, Влюбих се! Бях си забранила да го правя. Винаги е Не на място и Не на време! След "Секса и Града" сме се еманципирахме и сексуално. Да флиртуваш нахакано, да изразяваш направо чувствата си, без да се интересуваш от мнението на другите, е морална революция. Допада ми филма, но сме далеч от самочувствието на Нюьоркчанките! Мъжът от близкия офис ме впечатляваше отдавна. Периодично идваше да поправи и провери нашите компютри. И нищо, че програмата е нова, машинарийките често се бъгват. Влетя в рекламното ни бюро. Поздрави възпитано. Попита: "Кой е искал да му изчистя бисквитките?" Тръгна към мен с усмивка, но ме подмина. Отиде при Мартин: "И аз го мога, но се страхувам да не си прецакам файла!" Наблюдавах го нетактично. Ама, че бързина, дори не чете командите! Явно е от рутината му... И компа му се подчинява без капризи. Пожелах си да съм в ръцете му. Мартин наруши мечтите ми: "Сияна, ти нямаш ли бисквитки? О, колкото искаш! Идваам..., отвърна разсеяно без да ме погледне. Не си харесвам днес косата, опитах се да я разреша с пръсти. Закопчах горното копче на блузката. А вече афтършейфът му нахлу. Обичам такъв силен на източни подправки и тютюн. Беше гладко избръснат, тъмносинята риза свободно падаше и е намачкана в кръста, а светлобежовият панталон описваше правилна форма на краката му. "Не мога оттук... Извинете, станах от стола. Разминахме се с лице. Ръцете ми несъзнателно го докоснаха. Разтреперях се. Усети ли? Вече набираше ...Толкова Спокоен, Снажен и Силен мъж нямам в колекцията си! То пък една колекция! Тримата възрастни, Властни, Егоцентрични мъже изобщо не бяха за мен. Момичето-скромност, Дъщерята-отличник, Жената-неосъзната сексуално и не се вписвах в тези връзки! "Ако има нещо, знаете къде да ме намерите!" Знам ли?... И стройната фигура се изниза през вратата. "Ало, Сисе, направо не си личеше, че го сваляш! Наистина ли? Ужас, дали разбра! Дай ми формуляр 11!" За мен всичко потъна: компа, обедната и кафето... 
    След тимпартито бяхме Заедно! Тук сме като роднини, всеки знае всичко. Модерните мъже не са интровертни. Сами търсят съвети за децата, жените и любовниците. Коя майка е болна, кой баща е починал внезапно... И това е в "семейството"! И ето, че Лошата дъщеря се Влюби! Сияе, облича се женствено, не се гневи пред и след цикъл. "Какво става с теб? Защо? Навярно си влюбена или бременна? Любов, има ли такова животинче? - намеси се обиграната Мира. А Мирослав допълни: Ако си се филмираш да, може за кратко да те тресне! Позволете да си довърша и правя пресконференция!" Нели скокна от мястото си: "Задушавам се... Отвори широко прозореца. Бременната съм аз. Остава ти, да си Влюбената!" Спряха да набират. Пълно мълчание... Колегите оглеждат ту Нели, ту мен. До края на деня, никой не посмя да отрони вече дума. Забранихме си да се обаждаме, само кратки съобщения във вайбър: "Да се видим след работа? Кажи къде? Силното ми любопитство на котка набра: "Случило ли се е нещо?" 16.12. е още часа? Как да изтрая? Близо час без отговор! Сърцето ми ще се пръсне на дребни парченца... Навярно ще ме покани да живеем заедно. Отдавна го обсъждаме. Да бях се облякла по - представително! "След 19ч., в Камината. Собственикът е арабин. Предлага разнообразна вегетариянска кухня. Ок, до скоро! Добреее... до после!"
    Беше отдавна вегетариянец. На мен, не ми беше трудно и да се присъединя. Чувствам се Лекокрила, Свръхсетивна, направо истински Еколог...
    Няма да мога да продължа по проекта. Зарових из библиотеката за учебника по маркетинг. Престорих се да го чета... "Ей, Влюбената, приготвяй се! Голяма вечер те очаква. Вдигнах поглед, Нели се приближи към мен. Оправи я тази непокорна коса, или аз ще го направя! Хайдеее, ела! Ей, сега да затворих компа, който ми изписа: Shutting down...
 image                                                             Край на 1 част!
     



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. to4ilka - Турносол,
08.06 17:26
Интересно започва,чакам с нетърпение продължението!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 51005
Постинги: 103
Коментари: 44
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930