- Ураа, леля-мама дойде! Привет Мишле! Как беше? Става, а ти? Става... Днес, накакво играем: Желание или Приказка? Желаниеее... Добре! Тогава бързо се обличаш, казваш "довиждане на всички", а аз правя багажа. Първо ти си! Искам да съм Котка... Спри, кажи му приказка за котката!Добре, ами ти, какво ще си? Иска да е еднаа Суперскаа колаа. И возя хората, много хора, да бръмча, бръм-бръм, и изпреварва всички и да... Виж, ама, че голямо  задръстване! Отказва се! Не иска да е кола. Сега ти, давай де!
     "Хубаво! Ето, че Бог решил да си почине. Бързо му доскучало: Какво да създам? Направих всичко! Помислил и...  И започнал да прави... Хайде де, кво? Решил да извая Котка! Котка? Да, съразмерно и красиво тяло, аристократични и премерени движения, мека и пухкава козинка. Какъв Недостатък да й дам? Май, съм ги раздал всичките! Ей така, поне да има един за Артистичност! Сетих се... Онова дето прилича на Мързел, но не е? Кое? Леност се казва и прилича на продължителен и дълбок Сън, такъв като при Хипноза! Какво? Обяснителният речник, знаеш е после! Помни Хипноза! Не мога да го кажа, как да го помня? Добре тогава аз ще ти го обясня. Да продължали? Дааа... Дори да си обикновено домашно Коте, правиш само две важни неща: Спиш и Ловуваш! И така участваш в естествения подбор: хапваш си насекоми, мишлете, птички, и спиш, ама повечко спиш. Май му хареса да е коте... Често обаче вкусовете на господаря, не са това, което желаеш. Ако ни дойдат на гости, държим се Възпитано, а не като Диваци. Изготвящ си своя Програмка. Различна от тази на високомерния Папагал, с обърканата фонетика. Знаеш го, приструва се, че говори като Човека. Приближяваш се Невинно, отъркваш се в някое краче, вдигаш Кротко главица, поглеждаш с Миловидни очички и Разтапящ всички наоколо: "Ах, колко е Миличко, същинско Ангелче!" Точно за това, сем. Котки са първенците измежду света на Фауната. Цар е Лъвът, Снежен е Барсът, а Пъргав е Рисът. Стига, стана му страшнооо! Друго нещо? 
     Искаш ли, да си Цветнце? Защо? Защото ти отива добре. Знаеш, че Флората е най - красивата песен в багри на Бог, макар да я е създал за едното, видово разнообразие. Това са не само Цветята, но и Водораслите, Мъховете, Лишейте, Храстите и Дърветата. А и те ли? Оцветил ги е в невероятни Краски. Дал им е чудни Форми. Клонките, Цветчетата и Листенцата имат неповторими вътрешни Движения и скрити Аромати. И да, Живи са като на, но е решил да им даде за Равновесие и един Недостатък: Не могат да мърдат от мястото си! Дори в това признавам, има Справедливост! Представяш ли си, толкова Красота на едно и също място? Разбираш, че тя от Завист и Надменост, може да се Самонарани и Самоунищожи! И ето така, навсякъде по земята има пърченца от Райската градина. Закакво се замисли? Давай, нататък! Имаме си спомени от Небесния разкош. Творецът ги е поставил и са точно там, където не очакваме! Ето ги: пустинната роза с въздушни корени, вледенените мъхове по скалните масиви, цъфналите кактуси в пясъка... Не става за цвете! Защо? Не може да стои на едно място! Хората знаят, как да пренасят Камъните, Цветята и Птиците? Да, Хората винаги и навсякъде се бъркат! Какво му трябва, за да е Камък? Какъв искаш: Обикновен или Скъпоценен? Не знам, да е прост Камък? И за простия и за скъпоцения като например: Диаманта, Рубина, Сапфира, Изумруда... Те какви са? Ами най-скъпите камъни! И защо? Създават се със стотици, не с хиляди години. Толкова многооо... Не става! Така ли? Я пак, да видим: Какъв искаш да си: Минерална вкаменелост, Зачеващо семенце, Лениво животинче или Самодоволен Човек! Той какъв? Човекът е Самосъздаваща и Самоконтролираща се Енергия, подобие на Бога! Звучи неразбрано, нали? Това е нещо като Робокоп и Трансформър едновременно, или сложната версия на Play station! Има си видими и невидими, тайни части... Но, ако станиш Пилот можеш да летиш високо, чак до звездичките. И упяваш да си близко до тях и те ти стават разбираеми. Стават ти... Да, разбираеми! И всеки го може! Да, но трябва да имаи още и развити Сетива. Защото ние си имаме еднакви, но не са се развили Добре и Правилно при всички нас. Наистина? Е, избра си! Ама си развиваш Сетивата. Дай, сега да ги покажем с рачички: Допир, Обоняние, Вкус, Слух и Зрение. Трябва и Сърце! И така с твоята малка Душа ще станеш голям мотор, реактор за чувството - Любов. Имаш и ти, да и в теб е кодиран божественият Чип. С няколко Функции, а основните са две: да Раздаваш и да Получаваш Обич. Нека е Човек тогава! И малкото същество се прозя продължително... Хайде! Обличай пижамата, а аз отивам за млякото!
    Днес, навършват се три години от моята Промяна. Животът изцяло си смени плановете за мен. Преди да стана Майка, ми наложи да стана Леля-мама. Трябаваха ми няколко часа да се прибера от Испания. Сестра ми и зет ми загинаха при автомобилна катастрофа. Майка ми остана на легло. Не преставаше да плачи, а след година почина. Племеникът ми стана син. Неосъзнаваща майченството, получих отговорен подарък, детнце на 18 месеца. Не бях се научала, как се става родител?Някой не ми е говорил, как една жена изведнъж поема ролята на майка! Запознах се с повечето анимациони герои. Не знам, как да открия  "споделен татко"? И кой мъж, ще поеме отговорност, за споделено възпитание на един начинаещ човек и то без родители? Раста с неговия свят. Уча се в ход, кого да попитам: Как се справям като родител? Кой ще ми каже? Мисля, че не се справям изобщо! Какво излиза на практика? Достатъчно ли е да се грижим един за друг и да се обичаме? Закакво ми служи образованието? 
    Искам Прокуратурата  "да се Самосезира"! Да заведе дело срещу "Неизвестен Нарушител"! Да узная вече: "Кой уби близките ми"? Искам да няма крайпътни гробници, покрай мантинелите... Да няма Незаловени и Ненаказани Нарушители. И те да не объркват Живота ни с играта на Play stаstion. Може ли, да е извинение за някой, който мрази скапаният си живот, да търси адреналин по пътищата истинските жертви? Да натиска педала и да се чувства Бог!  Дори да изпитва оргазъм от безумието си, да убива себеподобни! Искам: Милост за всички нас, Оцелелите! Кое е по-добро, да си: Загинал, Осакатен или Отчаян? Искам Милост за Живите!
   Ей, Мишле, хайде: Лека нощ! Сънувай, красиви сънища. Дай, Прегръдки и Целувки! Дай, да поздравим и здездичките! Е, да Всичките и тези на Мама и Тати...   

      

Така свежо ме разсмя и размисли! Всички като деца, преди да ни научат да мисли прагматично научно искат и могат да се престорват и на коте и цвете и на камъче даже че тъй естествено да разберат необяснимата ни енигма на живота. А той наистина става Play station, когато играем фалшивите и „Игри“, за което „Създателите“ им тъй настояват! Явно им е изгодно да забравим за Творците на по-естествените и истински неща.
Не преставайте да Измисляте Истински приказки :-)