Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02 18:14 - Своо...боо...ден...
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1424 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 27.02 16:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image      Натрупаните ниски облаци не вещаят хубав ден. Притокът на светлина, още със зазоряването, е пестелив. Трудно е да се прецени точният час. Диапазонът на деня добавя и нови белязи. И плахото раздвижване започна с размърдването на хората. Тръгнали по свои дела, те се включват с едва зебелижими щрихи на устрем и бодрост. Изпълняват с покорство ритуалът по преместването от т.А до т.Б. Изчезват за няколко часа, за да се завърнат, в края на този ден, по обратния път. Инерцията на махалото се засилва, без никаква видима промяна. Всичко започва от начало, пак както преди... 
   Острият крясък на птиците се добавя към стенещото свистене на спирачките. Забива се направо в сърцето на разбудения град. Пейките в парка остават пусти. Късно е за тръгналите за работа и за учиниците с раниците. Рано е за пенсионерите и пазара, за майките с количките. Изчаквам резултатите от изследванията. И се приютявам в близката градинка. Осезаемият хлад е безмилостен. Нахлува властно... Не дочувам никакви стъпки, а издън земя до мен изплуват изкривени обувки, в неопрелен цвят. Вдигам с любопитство глава от списанието. Точно там, се извисява слаб мъж, на онази средната възраст. Вдига с гордост острата си брадичка и нашепва: "Съмна се, а после ще мръкне! Не ви разбрах? Очевидно... На мен ли, говорите? С мен отдавна никой не разговаря! На птиците? Е, може и така да се каже! Опитомили сте ги... Навярно те мен." Навсякъде са накацали по раменете, ръцете и краката му. С присвити очи и с лека усмивка, той ги следи. Изронва от джоба си комат сух хляб за своите любимци. Посивялото му пардесю мете паважа. "Да знаете, несъществувам! Как така? Ами, просто е. Нямам документи. Не плащам данъци. Не съм електорална еденица. Приключих отдавна с този свят. Е, той първо ме изтри от регистрите на съществуващите. Осъзнах го бързо. Само в началото е болезнено, но се свиква. Усещаш го като нещо недъгаво, физическо... Защото : Нищо няма смисъл! И как го решихте? Преподавах за Свръхсмисъла. Знаете ли, че повечето философи смятат, че: Нищо няма смисъл"... Птиците приключиха закуската и без послеслов, после отлетяха. Дон Кихот приседна на пейката. Странната му шапка ми заприлича на шлем. Острите му черти се втренчват в мен. Срещаме си погледите. Фиксирам се върху двете дълбоки бръчки, които очертават плътната му уста. Придават й някак самодоволен и даже усмихнат вид, с тази измъчина физиономия. Лицето остава отпустнато и съсредоточено едновремено. Напомня ми на някой китайски мислител. 
    И продължи : Хроничното ни недоволство към другите и себе си е станало осезаемо. То е главният белег за дълбоката морална криза в света. Имало е и преди, но сега е по - лошо! И точно тогава плъзват религиозните водачи, хазартните игри и филосовските течения. Чували ли, сте за Мей и Сартър? Да, чела  съм "Погнусата" на Сартър. Е, да тя ме разтърси, но и... Точно, те предопреждават човечеството: "Битието няма смисъл: Ценностите, Прогресът и Знанията, които сме усвоили нямат никаква Стойност! Не ни правят нито Щастливи, нито Свободни!"... Така, че с моята заплата на учител по философия е трудно се намириш довод, за да продължиш живота си. Жена ми ме смяташе за неудачник, а децате ми се отчуждиха. Всичко преглъщах и пиех, в този или в обратния ред. Тръгнах си. Заминал си бях отдавна. Анархист ли сте? Съвсем не! Анрхистите са срещу системата. Създават друга, която отрича първата, тази на нехилизъм. Аз съм извън всяка система, закона и последващото... Знам само едно, кой е сезона! Другото не ме интересува... Разбрах, че може да се живее и така! След това, трябваше да убия - Илюзиите, Мечтите и Желанията. Звучи абсурдно, но има смисъл в едно: "Всичко, което правим е пълна Безмислица!" Ако успеем да премахнем вътрешните си прегради ставаме Свободни! На човек му е нужно малко - достатъчно Въздух, шепа Вода и ограничено количество Храна. Другото са - закотвящите ни подробности... И накъде потъна пък този Дон Кихот?
   Мъглата изблиза плочките. Излъска ги до блясък. Поглъща лакомо: предмети, птици и хора. Изболедувам всяка негова дума. Някаква сила ме натиска надолу. Иска сякаш да ме удави. Кашлям. Дишам едва. Оглеждам се... А наоколо е само мъгла, или мътна вода? Думите му ми натежяват. Полепят се и ме теглят. Кръвта ми я няма, изчезна от мен. Вледенявам се. Не мога да помръдна. Случайна среща, и няколко дръзки фрази на непознат. Сякаш, някой се опита да ми препограмира съзнанието! Теорията на отчаянието е привликателна. Екзистенциализъмът винаги е намирал своето място в света на идеите. И да! От думите се боледува продължително. От думите същотака идва и искинското спасение! Намираме сами своят спасителен пояс. Моят се казва: Ванеса Виденова с Вибрационната Вселена и Юли Тонкин, със Стимулиращите слогани. Да се измъкна оттук веднага... И се записвам на курс по Коучинг... Добре, и какво, ако... Свръхсмисълът е точно в приемането на Безмислието! Остава едно - Да си изберем Пътя, Да го извървим до края - от т.А до т.Б... И там докъдето стигнем, ами дотам! Сещам се за Ницше. Цитирам по смисъл - "Една Богиня е била влюбена в един  Простосмъртен Мъж. Тя го обиква и му споделя с ужас: "Завиждам ти, можеш да умреш! Какво да правя аз с Вечността?"
    Изтръпването преминава. Пулсациите в слепоочията ми се възвръщатат... Това там, какво е? Прилича на настръхнало и премръзнало птиче. Омита до последно трохичките, поднесени му от съдбата. Поизтупва перушината си... И отлита в неизвестна посока... Свободата е състояние на Духа! Тя не се Преподава, а се Притежява : "Своо...боо...ден..." -  изкрещя над мен мощно птицата. Дон Кихот, да не би да си се преродил в нея? Едва ли, Жив и Свободен!? Всеки може да бъде: "Свооо...бооо...ден!" - отвръщам плахо.



Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. emelika - Съвпадение на размишленията
24.02 05:45
Дори и така започнах накъсано "Сво-бо-ден!" в постинга "Ирония на свободата"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 56456
Постинги: 105
Коментари: 51
Гласове: 37
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31