Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02 19:30 - "На повикване!" - 3
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 185 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.02 16:56


   " Разгледахте ли вече изето? Кажете ми нещо за симтоматиката! Забелязвам, че нивото на тромбоцитите е ниско, а на левкоцитите високо. Е, и вашето становище? Нямам още такова... А, привет, колега! И как върви дисертацията? Не върви, а вашата? Дълбоко съм я замръзил! Вкъщи, как е? Не сме се срещали от два дена... Поздрави!"... Да ми кажете нещо още? Не знам какво? Тогава минаваме към прегледа! Палпирайте, корема, ама не така! Не с върха на пръстите, това не е пиано. Дайте, по - смело! Продължете сега със стетоскопа. Може ли, слушалките ви? Вашите, къде са? Не ги нося! Сигурен ли сте, че искате да станете лекар, защо не лаборант? Мисля, че да... Мислите, а мотивация имате ли? Добре, и какво отчитате? Висока долна граница, а ниска горна, слаб пулс... Предполагаема диагниоза? Вие, нали я знаете! Разбира се... Вие, разбрахте ли я? Колебая се... Да ви питам, докторе, винаги ли, сте толкова уверен в себе си? Аз ли? Знам само едно, колкото повече практика трупам, толкова повече се убеждавам, че всеки клиничен случай е отделна вселена. Чета дълго понякога, консултирам се с колегите и търся... Май, вие взехте да ме изпитвате!
  " Ало, докторе, вече долу сме! Добре и чекирахте ли се? Да... Взеха ли, ви кръвна пробра? Отдавна, сега чакаме резултатите. Тръгваме на главна визитация. Изчаквате ме и после ще поговорим..."
  " Ти да видиш - залата празна, компютрите свободни... Да, всички се разотидоха! Вие, защо още не? Имам една консултация в Терапията. И после тръгвам... Нещо за нататък? Марина, токущо, занесе и последните кръвни проби." 
  "Ало, накъде си? В клиниката... Още? Имам малко работа още и... Има ли нещо? То и да има, можеш ли да помогнеш от 300 км.? Спокойно, след няколко часа идвам. Важното е, че се прибирам, нали? До скоро! Да, до после..." Кажете, да сте ми среща ли очилата? Да токущо. И къде това? Пак там, ха-ха, ха-ха, на главата ви са! Явно, умората си казва своето... Вие днес не почивахте, не ядохте, а поне пихте ли вода? Имам едно рогче, да ви го... Не, мерси сито ми е!"
  "Добра вечер, докторе! И вие още тук? Е, да... Смени се деня и ноща, и с него и ние се сменяме. Така сме портиерите, то когато дори и удобните обувки ти станат врагове, значи е време за ..."
  " Шефката ви търси! И за какво? Пак ще ви потърси. Тръгвайте ли? Само да разпечатам една епикриза и... Да тук е, да... Ало, Тони! Разбрах, че си още там... Налага се да поемеш нощната, защото д-р Димитрова има проблеми с транспорта и е извън града. Знаете добре, че трябва да пътувам! Устройва ли те, да дойдеш направо във вторник? Спасяваш ме! Къде сега да търся друг, всички са вече нанякъде! Ей, там ли си? Да, разбира се... Тогава, лека смяна! Лека вечер..."
  " Нина, с кого сме? С Деси и новата санитарка, обучава я. Радвам се, че сте вие... Е, радостта ни не е взаимна! Какво му е? Остави го, да го изживее, токущо му връчиха нощната! Ама, какъв само педант и сухар! Не го познаваш, защо говориш така, нова си... Да знаеш, че е един от свестните тук! Ти, защо не си гледаш боклука и парцала? Груба си! Ти пък, да не си мила?... Викай го! Търсят д-р Антонов, а той накъде изхвърча? Пише в залата... "Ало, пътуваш нали? Не! Оставам за нощната.Това сериозно ли е? Уви, по - сериозно и не може да... А, не! Без мен тогава. Децата те очакват и сам им го обясни! Брат ти звъня. Мислише, че си се прибрал. Искаше да му изтълкуваш кръвните проби на негов пациент. Добре, минавам на вечерна визитация
и веднага звъня! Става ли? Ти кажи..."
  " Тръгвам отгоре, тук има ли нещо? За сега нищо..." Асансьор няма... Предпочитам пеша. Колко е тихо и глухо по коридорите! Срещам се възрастен мъж, а очите му тъжни и помръкнали. Чувам се да казвам: "Как сте? Малко на въздух, за по цигара"... Очи!? Очите, откоито лесно не се заспива: Еднакви - Различни, Тъжни - Весели, Помръкнали - Сияещи... Често са Уплашени, Трескави, Празни... Питат: Защо точно на мен? Защо не можете, да ми помогнете? Защо така, докторе?... Тук сме за кратко! Безмислено е не Бетието ни, а Поведението ни. Държим се, като разглезени богове. Пилеем Сили, Енергия и Време в празни Спорове, Комплекси и Завист! Има ли, нещо по - непоносимо от Умората? Не, не е Болката! Знам един друг, безкомпромисен килър казва се Безсилие!... "Докторе, елате! Имаме спешен случай: мъж на 54, неконтактен в лошо физическо състояние! Идвам...
     
  Силният вятър отсреща извива клоните на стария орех. Едно рунтаво куче си играе с някаква торбичка. А, навън вече се зазорява...
image
   Посвещавам на д-р Антонов и на колегите му от Клиниката по Хематология и     Онкология към МУБ Св.Марина - Варна



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 50048
Постинги: 103
Коментари: 44
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031