Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01 18:43 - Et lux in tenebris lucet, И светлината в мрака свети...
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 150 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.01 23:37


     Светлините на прожекторите са стоманен нож и прерязват очите. Излизам на сцената пипнешком. Там, зад тъмния екран - Покашляне, Шумолене и Потропване. В мен нахлува Тревога. Включвам слуха в действие, най - развитият ми анализатор. Прожекторът ме следи. Насочва ме към пианото. Приемам столчето с облекчение. Отпускам се. Усещам пръстите да изтръпват. Раздвижвам ги. Яркият, синкав лъч се фокусира върху всяко движение. Навеждам се по навик над партитурата. Не виждам нищо...
    Микрофоните усилват звука. Улавят всяка въздишка. Тя идва сега от центъра на залата. Вълнението ме връхлита. Присяда наблизо. Чувствам присъствието му да витае около мен. Не допускам да ме контролира. Спускам ръцете над клавишите. Задържам ги за кратко в полет. Минавам в pianissimo... Начало! Какво ли, мога да объркам? Свиря Бетовен и Лунната соната от гимназията. И при първия тон, шумът се укрива, навътре из ълълите на мрака. Навлизам в енергията на творбата. Възвръщам увереността си. Страничен шум - няма никъде. Импулсите изтичащи от върха на пръстите и се разливат по тяло ми. Ето я! Там, зад Хоризонта, изплува пълната Луна - Красавица. Оглежда се дълго и суетно в притихналото езеро. Вибрациите приливат от съдбовната им среща. Приливат и се разпръскват из залата с нежност. Движението се формира от семпли музикални фрази. Кратки, отчетливи и постъпателни, те звучат леко и монотонно. Изграждат просичката Хармония, чрез непретенциозната Мелодия на Луната. Стигам до прегръдката, а тя е силна и страстна. Всичко запулсира в едно цяло. Бетовен е новатор. Свързва творчески и модерно, Хармония и Мелодия и те се превръщат в любима двойка. Вдъхновени от него Хайдън, Менделсон, Брюкнер и Малер ще ги използват. Композиторите доразвиват този негов похват. Произведенията имат нова структура, звучат различно - Плътно, Драматично и Разнообразно. 
    Повишавам леко с модулацията. Тоналността се променя. Публиката диша в този ритъм. Музиката омагьосва всички. Легендата твърди, че авторът я е написал на prima vista, за да опише пълнолунието на незрящото, съседско момиче. "Обляна в радостни сълзи, тя промълвява - Спрете, моля! Видях я, токущо изплува!". Библиографите му смятат, че музикантът е изживявал несподелена любов към омъжена италиянка. Точно на нея е и посветил. Митове и легенди имат ли значение? Сонатата не е престанала да "живее" на сцената. Хиляди музиканти я изпълняват. Артистът усеща, кога  успява да впечатли публика. Заприличва на фокусник, който знае, как да прикове вниманието само с един замах. И следва какво? Разбира се, масова Хипноза и Манипулация! Обществата имат нужда от "хляб и зрелища"! Предпочитам да служа на магията Изкуство, а не на задкулисния театър Политика. Едничката ни цел си остава, да бъдем Харесани. Да достигнем до душите на хората, чрез универсалния език на музиката, е нашата най - висока Награда. Изисква се дългогодишен, всеотдаен труд и доброволни, отшелнически лишения. Успявам ли? Надявам се... Преминах наскоро през строгата селекция за конкурс в Пекин, с 3 различни етапа и 300 участници от цял свят! "Мястото ти е там, най - Добрата, измежду най - Добрите - лаконично каза тати. Натоварването е чудовищно, съсипващно, и не говоря за подготовката или репертоара, тревожно въздъхна мама. Моля те, не ми прехвърляй страховете си! - едва успявам да вметна. И баба се включи: Познаваш ли залата, важно е ... ". Следват съвети. Разговорът стана мъчителен. Исках само... Е, няма значение! Разбирам притесненията им. На мен ми е трудно, да преодолявам напрежението! Не споменавам дори за болестта Носталгия. Грабва те изведнъж като грип, само при мириса на чубрица, или на едва дочута дума на български. Тръщва те безжалостно и в неподходящ момент. Наскоро журналистка ме запита: "Като Гражданин на света, какво мислите за Глобализма? А затова ли? Времето ми е строго програмирано и с месеци напред. Май, за Глобализма работя! Само за година, изминавам над 120 хил.км., отсядам в 60 хотела, сработвам се с над 1000 музиканти! Губя безброй часове по пътищата. Мога да изготвя подробна карта на известни зали по света. Усещам, че пропускам моменти за отдих, интимност, празнуване, ваканция и развлечения. Проговарям на различни езици правилно да ме разбират. Приятно ми да говоря на езика на музиката. Знае ли някой, какъв динамичен стериотип трябва да изгради човек, за да се адаптира към часови разлики, сезони, кухни, обичайи, настроения и претенции? Глобален свят? Е, да такъв е! Останалото е Пътуване с минимален преразход на Емоции и винаги в Работен ход! Останалото е следващо Пътуване с Компактен багаж, без участие на шерпи. Винаги на експедиция, Пътуване нагоре, към първи базов лагер с нужната екипировка. Самотен авантюрист, който покорява всеки ден Еверест на Сцената! Странник, който се е устремил за среща със себе си и своята публиката...
   "Не мога да водя подобен живот - сподели в чата съученичка. И да умирам под прожекторите? Кога ще се омъжиш? Имам две деца и един развод, ами ти?" Можеше и сама да си отговори! С този мой живот! Е, имам вариант! Нямам фактор Време! Някой се развиват в професията, а други ... Да правим едно и също, по определен начин, а нужно ли е? Довършвам сонатата с подобавящ устрем. Тишина в залата. Плащещо съмнение. Тръпнещо очакване. Аплодисменти... Най - после! Прожекторите ме заслепяват. Оглеждаме се взаимно с любопитство. Поклони. Аплодисменти... Тялото ми гори. Напрежение ме потиска. Овладявам го трудно. Всеки път умирам на сцената и не мога да свикна... И сега умирам, тук, под светлините на прожекторите. Това чувство не отминава. Завладява ме и ме дезорентира, сякаш съм под лампите в хирургическа зала. Брат ми, ти, как се справяш с това? Казват, че Молиер не можел да живее и ден без сцената. Да го пита човек, защо си е пожелал да умре на нея! Съдбата му е изпълнила молбата. Нови поклони. Затихващи аплодистменти... Сядам отново. Следва bis. Избирам симфония 6 pastorale. Нотите ме успокояват. Описват слънчевата полянка и кроткото стадо. Всичко оживява. Това е другият, различен Бетовен. Не свършват малките ни смърни пристъпи до края, те са Изпепеляващи и Смазващи, а ги наречат Слава! Всички умират! Умираме пред и зад кулисите, преди и след концерта. Всички умират с всеки приключил ден. Умираме бавно. И какво значение има тук Славата? Такъв ли, е живота? Ами, живот! Какво да го правим? Употребяваме го, май някак по инерция. Тръгне ли, не можем да го спрем! Следваме го на prima vista. Резултата е различен Изборът: Как да го използваме е само наш! Такъв е какъвто го сътворим!    Французите казват: "C" est la Vie! Такъв е Животът!"                                           Посвещавам на българските изпълнители, разнасящи музикална слава на родината по света!
"image



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 50048
Постинги: 103
Коментари: 44
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031