" Е, хайде де! Уж, всичко беше готово! А сега какво? Спри се с това бързане! Обличам се, виждаш! И откога? Не те чувам... Натъпках колата. Има място само за пътниците. Отвсякъде ни съветват: Опрости живота си! А пък ние тръгваме с циганска каруца и с целия градски багаж! Нужното за 3 дни е същото като за 7! Така ми каза, когато заминавахме на море. Губиш ми времето... Кавга ли търсиш? Какво искаш? Искам да тръгваме! Омръзна ми твоята Припряност! Поне веднъж можеш ли, да се насладиш на мига! Потеглихме. Стана след цял час! Пътницете ми са настанени, кротуват с играчките - слушалки и джаджи, разсеяни и съсредоточени, всеки в обичания дигитален свят. Ура! Стъпвам на "Хемус". Пътуваме...
      "Семейство, вижте, минаваме Търговище! Да спрем на 5 км., пред Шумен? Баща ми, никой не те слуша! Пускам високо Radio - 1 Rock. Никаква реакция! Жената е захапала телефона. Децата се пържат в обичайните занимания. "Хора, имате ли сетива за малко Природа? Баща ми, досаждаш! Опитвам се да общуваме, все ме упреквате, че нямам време ... Скъпи, говоооря! Стъпиш ли, на пътя се превъзбуждаш! Виждаш, слуша ли те някой? Баща ми, остаряваш. Пак се захласна по природата. Обещай, да не ни натрапваш уроците от дядо си! Става ли? Ок, компанията! Искате мълчаливо пътуване? Е, имате го!"
       Добре! Започвам да мисля на ум! Какво пък, обещах си да не се ядосвам на прищявки! Очертанията на пътя ми дават простор. Движението е спокойно. Укротява всяка възбудата. Включвам на следваща предавка за малко force... Никаква реакция!Не ми харесва да се возя като куфар. Трябва да участвам, водач или навигатор съм. Пътуване без адреналин, това какво е? Предпочитам динамиката. Изпреварвам наплива. По празниците всички пътуват. Тръгват на колела и се преселват и се почва с едни задръствания! Успявам да ги избегна. Е, справям се, но с моите хора е трудно! Те не приемат организирано пътуване. Размотават се, бавят се. Искат да ме ядосат ...  
     Една песен на Куйн ме запрати в Младостта. Взех да кофея... Супер! Никаква реакция! Тогава се възмущавах на баща си: "Защо ме мъкнеш все на село, като че съм на скаутски лагер? Зарязваш ме и... Да усетиш Живота! Да почувстваш, как диша Природата! Тогава не разбирах, че е прав! И там, в Божурица, едно Плевенско селце, започнах да осъзнавам мъжката си същност. Научих същественото, онова което го няма нито в книгите, нито в учебниците! Всичко ми се случи "за първи път"... А мой учител стана човекът, чийто име нося, дядо ми Петър. Всичко беше като на игра, лесно и приятно, под погледа на този земен човек. Сега имам умения, които модерни мъже почти нямат - Да кося трева. Да пластя сено. Да правя високи купи. Да коля кокошка. Да ловя с проста въдица и блесни риба по р.Вит. Да ходя на лов за патеци. Братовчед ми беше жокей в базата за расови коне в с.Подем. Научих се да язда, хареса ми. Да събирам и да сека дърва: "Сине, да направиш, запалиш и поддържаш огън не е лесна работа! Иска си майсторлъка... Има си точен ред кат всеко друго нещо. Избираш си тънки и сухи дръвца. Правиш си купчинка да не е плътна. Оставяш местенце да диша пламъчето. Буташ някоя сламка, съчка или хартийка, но по малко. Палиш огнивото с трепет. Огънят не е шега работа! Той е една от земните стихии, чедо! Насочваш човешкият си раум и показваш, че можеш да го управляваш. Палиш отдолу. Изведнъж той лумва измежду пръстите. Искрицата се плъзва из купчинката. Възпламенява се. Ако не се развие, пускаш въздух да не се дави. Направиш ли това, кат требва и то става! Каниш на гости Огъня. Пуши ли комина, значи има огън. Има ли огън, значи има живот! Добър гостенин е. С огъня никой никога не е самин. Той е Жив, Силен и Горещ. Идва да ти стопли премръзналата Душа. Говори. Може да те слуша кат истински Другар. Кажи онова, което не смееш да споделиш. Кажи онова, което ти лежи на сърце. Огънят умее да слуша!"
     Намалявам рязко скоростта. Двама безумци ме изпреварват стремглавно. До мен, неуморната телефониска вече е подхванала нов разговор. Наследниците са тихи като научни работници. Няма да се впрягам! Назад към спомените: "Сине, обърка ме ти! Но мъничак беше! Питаш: Дядо, какво значи да си Щастлив? Тия купешки думи не ги знам. За всеки чиляк е различно. Обърнеш ли се към душата, да знаеш коги й е хубаво! За мен сине, коги ми е леко на сърце е коги то пърха кат птиче. Рее се волно над всите живинките. Драго го му е. Ей на, и то е тук, измежду тварите, Божие чедо! Да твори Добро, да слави нашата майка Природата. Ей, туй ще да е, да си Щастлив! Но квой туй Щастие не го разумявам..."                      Край на 1 част!