Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2017 18:29 - Съседката от дясно - 1 част
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.12.2017 14:05


        Хилядите трептящи светулчици примигват и проблясват през равни интервали. И така образуват ярко кълбенце, което се върти в идеална сфера. А ето го, как сияе, тупти, пулсира и набъбва в тъмата на ноща. Пищната коледна украса привличя погледа. От силния контраст, взорът бързо се уморява. Привиждат му се светли петна. Халюцинира синжениращи ивици. Ей, там навътре са! Те стигат чак до видимото до хоризонта. А тук, в близкия план се изнизват плавно колите с блесналите си фарове. Те оформят две симетрични редици. Описват ясно гърбицата на острия десен завой. И огряват нощта в електрично бяло и пулсиращо червено... Експлозията създадена от тези светнали гирлянди предлага още нещо към празничното настроение. Тя дава свобода на забравените детски спомени, радостните надежи, недостигнатите мечти... Безумието настъпва, по едно и също време, в едно с онова сладкото Очакване! Преповдигнатостта на Приготовлението! Прелюдията й е трепет към спектакъла наричан Празник. Истинската еуфория... Май се звъни? Сега, в този час! Уф! Като да те събудят с невъздържан крякък от красив сън, а е почти е 23... 
       - Следовател Тодоров, отворете!... Познава те ли, съседката от дясно? Да, леля Стефи, нали! Живея от 10 години и... И кога я видяхте последно? Вчера, по обяд на площадката, точно тук, пред асансьора. Защо? Починала е преди няколко часа... Така ли? Не знаем при какви обстоятелствата, но ... Елате с мен! Нека влезем в дома й. Дъщеря й идва. Синът й отиде да сменя патрона на вратата. Намерихме я отворена. Обаче трябва да тръгвам... Колегата идва до няколко минути. Може ли, да подпишите нашият протокол." Въпроси ми блъскат главата. Не ги задавам. Тревожно го поглеждам. Не смея да питам. Усещам се да казвам: "Да заключа и идвам"...
       Влизаме в хола. Веднага и без послеслов, Тодоров си тръгна. Затръщва със замах вратата. Пердетата са спуснати. Едва различавам предметите вътре. Светлината от енергоспестяващата крушка придава сумрачен вид на стаята. Телевизорът продължява да работи. Предава фигурно пързаляне. Сядам близо до масата. Това ми е обичайното мястото. Има на масата чинийка с обелени ябълки. Вече са потъмнели. Никакъв шум. Дограмата успешно прикрива уличната глъч. Звучи само нещо неопределено, като еднообразен тътен... А къде е тя? Отивала е към спалнята, когато ... Нямам никакви сили да помръдна. Скована съм. Някаква тежест ме натиска към стола. Залепвам към него. Утре тряваше да съм тук на чай... Изтръпвам като в просъница... За всички ли има утре? Забелязвам недопитата чаша с ментов чай. Близо до нея е разтворена книга - "Творение в черно", Маргьорит Юрсенар, превод от френски на Кр. Мирчев, Профиздат 1984. На първа страница: "На любимата ми Стефана, послучай именият й ден от Никола, 27 декемри 1985... " Очите ми се замъгляват. Просълзявам се. Едва разчитам подчертаното: "Човек не е толкова Свободен, докато изпитва Желания, Копнежи, Страх... докато Живее... От омраза към неистините, от осъдителна невъздържаност се бях намесил"... А на страница 157, има снимка на една танцова двойка в блястящо облекло и отзад: "1 награда в конкурса за стандартни танци, Лозана, октомври 1962"... Я, виж ти! И наколко са тук -  23? Истински холивудски звезди! Какво излъчване! А на 299 страница, в края е подчертано: "Вече не виждаше, но шумовете отвън продължяваха да достигат до него. Миг по - рано ужас би завладял умиращият, че ще го хванат и ще го насилят да Живее и Умира"... И до нея една картичка, с огромен букет от червени роза. И послание с припрян почерк: "Скъпи, за първи път няма да сме заедно на годишнината! Мъчно ми е... Не се чете...Предлагам да я отпразнуваме, щом се прибереш. Е, нямаме властта да я изместим, но радостта ни мисля ще е и по - голяма! Целувки от мен и децата", 19 април, Бургас 196..." Стряскам се. Пред мен стои Надя, дъщеря й. Каква само прилика - откровената усмивка, светлите очи и къдравите коси...
     - Брагодаря ви, че останахте! Вие сте учителката по физика, която е ходила в Церн? Майка ми беше впечатлена от разказва ви. С нея добре си общувате явно ... Тереза, да точно така. Съседката ... Не ми изглеждаше разстроена. Не я съдя. Мисля, че по - обърканата от двете съм аз... "Глупавият ми син... Видете ли, я помолил да остави отключено. Да дойде след дискотеката, за да си поспи. А тя губи здравият си разум, ако той поиска нещо. Ние с брат ми направо се пощурихме. Знаете, какво ли не се случва! А и с кого ли не... Обадихме се дори в полицията... Не си тръгвай те, моля ви! Скоро брат ми идва. Да ви предложа чай! Моите родители му бяха любители. Няма да ми откажете, нали? Не дочаква отговора ми и поднася кутията за чай от тиково дърво, която добре познавам. Отварям й капака. Силният аромат подскача направо в ноздрите: Pickwik - green teea, Lipton - forest fruits, Teekanne - magic moments. Избирам  последният. Пихме го преди месец... Топлата вода подсилва мирисът на канела, шипка, лимон и грозде. "Добре е да си изберте нещо. Ей, така за спомен от майка... Мисля, че би се зарадвала. Последно май, все за вас ми говорише! Е, ние нямахме такова време да общуваме. Знаете добре: Работа вкъщи, Ангажименти, Задължения... А и тя се промени. Затвори се. Не искаше да ни занимава... Не, че не я канихме на семейните събирания, но тя рядко идваше. Откакто почина баща ми, не е същият човек. С възрастта всички се променяме... Усещам, че в последно време, някакви паранои и претенции се проявиха. Някакъв, как да кажа, старчески егоизъм... И вече не я разбирам. Не знам какво иска. А преди не е била такава. Винаги ни събираше. Създаде ни цяла празнична традиция! Сама казваше: Полудявам щом дойде декември. Вече нищо не я радваше. Навярно се е изморила. Изгуби този свой вкус за празнуване. Баща ни почина на Стефанов ден, а и тя... Какво ли, ви занимавам с нашите работи! Настоявам, да си изберете нещичко. Каквото ви харесва! Няма нужда! Имам мили спомени. Давала ми е безценни съвети. Това ми стига."... Позвъни се. Избързам да си допия чая. Неловко ми е, да съм тук, точно сега... В стаята влиза строен мъж с небрежно, но елегантно облекло. Познавам го! Да, от снимките на бюфета. Знам, че работи във Външно Министерство.  Рядко е в страната. Каква поразителна прилика с Никола? Все едно, че той влезе при нас...                                     image          Край на 1 част       



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 23093
Постинги: 76
Коментари: 20
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031