- "Това пък какво е? Една удобна дреха, кафтанът е купен в Москва! И какво от това, аз няма да понеса такъв чувал!" Последва действие, което ме изплаши. Светла ме избута до панорамното огледало. Изви ми лицето рязко към него. И с един изкусен жест ми смъкна робата. Оттам ме гледаше, притеснена жена с прехапана долна устна. Инстинктивно тя си притискаше ръце пред гърдите, беше без сутиен и по сини шорти с розов топ.
   - "Виж се, добре! Ако имам и част от това... Едва ли, щях да се облеча така! Погледни, това симпатично лице с правилни черти и това тяло с идеални пропорции, ами нежните рамена, стегнатите бедра и красивите крака! Защо ги криеш? Малко да те поуправя и... Мога да те разхождам гордо като трофей! Не желая да съм трофей или обект на удоволствие! Добре! Не подсмърчай тогава! Защо не му се разхождаш на твоя в този вид? Ей, така под носа! Него ли взе да защитаваш? О, спирам! Стига! Стана ми нервно... Само си губя времето! Наистина ли го мислиш? Ако знаеш, колко съм ти завиждала! Е, ти нямаш вина, това е твоята генна програма. Никога не съм харесвала челото, носа и ушите. Трябвало ми е винаги точната прическа и подходящият грим. Поне малко да съм лицеприятна. Виж, обаче ти го имаш! Чертите ти са симетрични, правилни и нежни. Очите ти грабват, хипнотизират с този особен цвят в зеленосиньо. Какво ме гледаш? Не знаеш ли? Харесваш се!" Вдигам дрехата си от пода и я нахлузвам. Приятелката ми се оглежда втренчено в образ си. Тушира си внимателно грима: "Хайде, винаги си била в центъра на внимание! Хората, не зависимо с какво си облечена, те следят с поглед и думи. Смелите и нахаканите, дори те приближяват, заговарят. И докато ти им умнееш, те те оглеждат в детайли, за да преценят къде точно е сгрешила природата. Наблюдавала съм го, хиляди пъти. Искаш или не искаш, оценяват те! Явяваш се всеки път на сцена, а ти си родена за нея. Сама се отказа. Виж, не ми се оплаквай! Питам те: Защо спря с професията си? Защо учи в Консерваторията, за някакъв аристократизъм? Не свириш, дори вече нямаш пияно! За някакво по артистично CV, защо? На Асен му е приятно да те гледат и слушат другите. Ако позволиш и да те разхожда като собствен трофей! Усъвършенства се в френската и италиянската кухня. Е, за това също са нужни сериозни познания и творчески ентусиазъм! И какво! Нима те задоволява да си елитна домакиня! Днес, това не се цени високо? Изгуби си класата, признай го! Сега мълчиш? Кажи нещо!"
   Гледам продължително в една точка. Доброто възпитание ми пречи да изразя гнява и възмущението си. Усещам, че очите ми се насълзяват. Преглъщам ги ловко, но объркването и безпокойството ми остават. "Ей, забранявам ти, да плачиш! И аз се разстройвам... Тъкмо си оправих грима. Да го разваля, не става! Знам, че не съм психо терапевт. Мисля, дори е по - добре да тръгвам! Тръгваш ли?" Намигва ми: "Не ти трябвам! Ама, нали ти си ми алибито! Очаквам да решиш как да продължиш, а утре да ми кажеш. Вече се сещам, какво да ти подаря. Онова, откоето се нуждаеш. Знаеш го от "Секса и града"! И какво е? Верният и добър приятел на модерната жена... Стига де! Какво? Вибраторът, разбира се! Ставаш ужасна. Знам го..." Входната врата се затръщна... Замаяна съм. Виното не лъже! Допивам чашата си. Пускам си Прелюдиите. Краката ми изтръпват. Тръшкам се на дивана. Таванът ми се люлее. Затварям очи. Заключвам там тези движести се предмети и тази полудяла стая. Знае ли някой, как се плачи със затворени очи?... Нежната мелодия бавно успокоява земетръсът в мен... Привижда ми се салона на скандалната Жорж Санд. В нейния ден за прием, le jour fixe, тя представя един неизвестен музикант. Париж се запознава с младия Шопен. Писателката ще развие кариерата му. Създава му възможности да твори. Полският емигрант е талантлив и го очаква завидна световна слава. Тук, точно той ще напише възхитителните си композиции, с онази безгранична емоционалност и нежност. Те и днес вибрират с неувяхващите си чувства! И в точния момент, той получява нужното му: домашен уют, нейните деца и сатенените чаршафи от спалнята на писателка... Решението ми? Ето го, Музиката! Учих я усърдно. Преподавах я с желания. Тя винаги е с мен, в добри и трудни моменти! Мечтая да се завърна към нея. Смятам, че тя ще повиши вибрационното ми поле до честотата на еталона "ла" от първа октава, до целите 440 Hz! Благодаря ти, Приятелко! Нищо, че смесваш Вибрация с Вибратор. Умееш да някак да налучкаш с интуицията си нещата!
     Музиката е най - демократичното нещо, което е създал човека: Разнообразна, Красива, Достъпна за Всички, Винаги и Всякога! Е, поне за мен е така...  Merci, Monsieur Chopin!                                   Край!     

Много спонтанно и разбиращо ме засмя... Нищо че не съм жена :-)))

Та понеже ме насмисли, си припомних стари мисли...
Отворих си записките за честотите...там имам една табличка с общо кратно на цифрите ... Нали Хармонията в това се състои, да вибрираме синхронно с цифрите ...
Май с 432 се получава без 5 и 7,(май за това си нямаме 2 полутона)
а с 4320 без 7 резонира ...
с 440 дето ни го наложиха не резонират 3,6,7,9 остават 3 ноти за чуваема хармония и мелодика, дето ни наложиха!
а 15120 не я чуваме... Каква ли е музиката на ангелите :-)))