"- Чуй ме! Пусни си нещо по така спокойничко, класическо! Какво имаш? Различни неща. Кое е това пред теб? Малер, Песента на Земята, Шопен, Ноктюрно, Хендел, Годишни времена. И той ли е писал за сезоните? Да! Не само Вивалди ги е възпял! Пускай, каквото искаш! Хайде, не му мисли! Слушам, шеф! Добре, идвам след малко..."
       Предпочитам да стоя на тъмно. Външното осветление се преплъзва през прозореца и сгъстява пространството в стаята. Дългите сенки сякаш отлепят от пода мебелите. Повдигат ги. А предметите плуват сред жизнеутвърждаващите збуците от Песента на Земята. Отпускам се в това съвършено измерение!... Звъни се. Отварям. Светла влиза със замах: "Ама, задръстване! Ти, защо си на тъмно? Така ми е добре. Не на мен тези. Плакала си! Дръж, нося ти сладолед - ментов с бисквитки. Къде са ти стъклените купички? Пак си размествала! Пред очите ти са! Надушвам, че те е треснала депресията. Познавам те! Я, ми ги подай! Падна ми кръвната захар с това бързане. Излапа препълнената лъжичка. Облизва я сластно: "И какво точно ти наговори? Ами нещо като: "Цял ден се боря с клиенти. Всички решиха да минат днес през офиса. Остана ми работа, а трябва да я свършя. Разбираш, че няма как... Не ме чакай!"  "И след това чух смеха на новата им сътрудничка. Е, и какво? Правил го е и преди! Днес имаме годишнина. Направих лазаня. Купих две бутилки Beaujolais Nouveau и мислих... Мислила тя! Какво очакваше, да се сети? Мъже... Чакай, че моят звъни: "Да, Мишо? Налага се да остана при Ели. После ще ти обясня. Е, ти нали си на лов? Разбрах, де добре!"  "Е, тогава Наздраве! И честита годишнина! Ние с теб ще я отпразнуваме!" Вече беше наляла и препълнила чашите. Подаде ми едната: "Спокойно! Закакво си се затръшкала толкова? Закакво ли! Обидно ми е, дори не ме поглежда! Като, че ли ме няма! Несъществувам... Е, то и ние се виждаме за 3 часа. Вечеряме. И всеки в ъгълчето на диванчето. Дремуцаме... Уж, гледаме нещо, то май слушаме Т.V. Ето, това е животът на остаряващите заедно!"... "Да знаеш, обаче той губи! Лазанята ти е супер! Спирам да ям, нали съм на вечеря. Откога не сте правили секс? Не се сещам, защо? Облизва лъжицата. Отпива от виното: "Смятам, че е повече от нормално! Мъжете се вглеждат във всяка друга. И тя им е по - интересна, уви! Впускат се в главозамайващи флиртове и любовни авантюри. Искат да си докажат, че още ги бива! Навикът сасипва. Всички търсим промяна. Те обаче нямат фантазия. Не четат Хорхе Бокай. Не следят сериали. Стават смешни и за децата с техните закъснели похождения! А може да я карат и по - кротко! Това точно , негово поведение ме Наскърбява. Никакъв намек за елементарно Внимание! Господинът е вечно Уморен, силно Раздразнен, постоянно Избухлив! Това ли, и то си има причина - работа, стрес и достъпни порно сайтове! Така по - рано и от тате и от дяди, мъжете влизат в Андропауза. Ти, защо се вглеждаш и определяш от неговото настроение? Явно, че е Студен и Безразличен! Знаеш си го твоят какъв е - пресметлив, неромантичен и сдържан! Да добавим, че и бързо му омръзва!  И моят е така! Точно имате възможност да се Преоткриете? Децата ви учат, далеч са. Справяте се някак си. Имате си малките и големите житейски успехи и неволи. Имате си вашите Проблеми. Кой ги няма? Но те са разрешими! Не са някакви финансови загуби или сериозни здравословни. Нямаш си идея, какво е по болниците! Смятам, че щом от това сме помилвани... Всичко ни е наред!
      Сещам се, че преди за вас, почивните дни бяха регламентирани с неписан закон. И пътуванията, разходките, плуването, сауната, концертите и театрите си бяха цял ритуал! Трудно се нагласяхме за приятелските сбирки. Идвахте или отивахте нанякъде. Хайде, бяхме други! Говори ми! Може и пак да ... Отдавна не сме в тази схема! Е, тя нашата схема също е друга! През работните дни сме във фазата на мирносъвместно съществуване, или на псевдо дружелюбното понасяне. През почивните дни, всеки с хобито си: Лов, Алкохол и Риболов за него. Процедури, Срещи и Празненства за мен. Пълна програма! Живея за това, истинското Презареждане! Ами ти? Какво ..."                                                                   Край на първа част!