Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2017 21:16 - Несъвместим с живота
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1719 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.11.2017 15:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        - Искаш ли, да ми видиш съкровищата? Симпатичното мъниче с разкопчано яке и навити ръкави се приближи. Едно смело връбче умело открадна парченцето солета иззад пейката. Малкият мъж се облегна свойски точно до мен. Заизважда целият арсенал от трофеи. Иначе обичайните предмети са подредени педантично и с вкус към детайла. "Вълшебни са! Пазя ги!" И така на банкета се разполагат: 5 кестена, 3 камъчета, 2 пръчки, 1 копче, червен конец и няколко маниста. "Харестваш ли? Да, наистина е впечатляващо... Но, не мога да ги дам! Ако дойдеш утре обаче... Мисля да ти подаря едно специално нещо! "Мирославе, ти изобщо чуваш ли? Тръгвам..." - дрезгавият глас на възрастен мъж го извика. "Е, до утре! До утре!" Продължи да върви заднешком и да ми маха с листото. След малко се върна: "Обещаваш? Разбира се. А, как се казваш? Габриела съм. Хайде, до утре!"... "Виж ти, какъв само Отворко! Близко дете, а? Не, тъкмо се запознахме!" И още със сядането запали цигара. "Преча ли?" Размаха я. Премести я от другата ми страна. "Е, нали сме на открито!" Мъжът със скъпите обувки, застана близо до мен. Пушише припряно. Силно ароматизираният тютюн изпълни целият въздух. Зачете се в телефона. Направих същото. Никой не посмя да продължи. Пауза от мълчание. Минувачите профучават с торбички, мрежички, раници, чанти и задължитеното вкусничко нещо за вечеря. Настана вторият цикъл от денонощието - от Работа до Къщи! Изведнъж човекът скочи. Изхвърли фаса си в близкото кошче. "Захладня! Винаги така става когато се свечери". Този англйиски разговор за времето ме разсмя. "Бива си го, защо? Добре е за сезона! Да ви откарам? Мисля да остана още малко! Не се преставих: Илия, автомонтьор. Карате ли? Вече не! Габриела, счетоводител. Е, друг път тогава!" И мъжът замина. Потъна в сгъстяващия се мрак. Заглеждам се в Листопада. Усещам, че пулсът ми се покачва.
          Обичам това разноцветно килимче. Купчинката листа продължява да ме милва. Харесва ми да стъпвам по него. Става ми уютно, мекичко, ефирно. И да, някак си лекичко! Успокоява ме... Като деца, със сестра ми, се търкаляхме на воля. Приказно е да мяташ листата високо над главата си. А после да преминаваш под този Дъжд - Листопад! "Вижте се, на какво сте заприличали!" Дочувам познатият глас на бабчето. Пред мен, като обезумели, се бутат, въргалят и смеят из шумата двама малчовци. Фаровете на колите се прожектират из целия парка. Осветяват го. Неповторимият Листопад на кладата с умрелите листа остава безмълвен - изпразнените пейки, запустелите игрушки, забравените храсти, заплашителните сенки на дърветата и самотната чешмичка. Нахлува остър хлад. Изтръпвам. Потрепервам. Слепоочията ми силно запулсират. Неразбираема остава тази мисъл. И продължава да ми се блъска в главата. Иска да излезе навън, тук на открито, в пространството на вълшебна градина. Не престава да произвежда у мен същинска термоядрена реакциа. Трудно се свикна с думите на лекаря: "Моят съвет е да приключите с това и то възможно най - бързо! С вашата диагноза и с това Rh - ! Вие произвеждате вече антитела. Да приемем, че няма да го убиете, защото има медикаменти. То може да го направи! Дори и да не стане точно така, гответе се за множество малформации! Можете ли да ги понесете? Терминът е "Несъвместим с Живота." Несъвместим? Несъвместим с живота! "Медицината сега предлага различни възможности за избор и "... Сълзите ме задавят. Едно листенце токущо умря в скута ми. Мракът ме прегърна нежно. Вятърът не спира да ме гали. Заплаках неударжимо. А риданията ми са сдържани, но и безконтролни. Търся успокоение. Не успявам! Безсилието ме убива! Безсилието убива бавно и обезверява човека!     
         Despacito направо ме довърши. И дочувам Стелиян да крещи от Ейре: "Не мога да свикна с тази полярна нощ! Налях си вече червено вино и... Ей ти! Защо мълчиш? Има ли ти нещо? Сега къде си? Навън, прибирам се вече! Шумно е... Хайде, да се чуем после! Звучиш ми разсеяно?"... Винаги ми е било по - лесно да се разбера с мъжете. Изградих си подходящи рефлекси при общуването с брат ми и баща ми. При тях няма никакво притворство... Уф, май стъпих на криво! Залитам. Зави ми се свят... Над мен се е навел млад мъж: "Има ли ви нещо? Добре съм! Не се безпокойте! Мерси." Подава ми ръка. Пристъпвам. А той ме гледа недоверчиво. "Вървете, наблизо съм!" Отдавна не съм се радвала на толкова мъжко внимание! Сигурно е, заради онези там, бушуващите хормони!... Наблизо жално изплака бебче. Този вик ми се заби в мозъка. Винаги съм мечтала да имам свой син. Оказва се, че не ставам за това! А, и че не всички са онова там, Съвместими с Живота!? 
         Колко са вероятните Възможности? Колко са? Колко от тях могат да се превърнат от Вертуални в Реални? Колко са, знаете ли, Несъвместимите с Живота? Не и аз!... Отново звучи същото това Despacito... image  "Зареждане на стартера". Какво става? Дисплейят напълно заспа. Е, няма що! Да живеят новите технологии! Вече има кой да ни управлява доброволно и безболезнено!                                                                         Посвещавам на А. А.!



Гласувай:
2
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 50048
Постинги: 103
Коментари: 44
Гласове: 35
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031