Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2017 20:34 - Зимно часово време
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 105 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.11.2017 11:42


      Мъртво вълнение с яростни вълни...
       Мъртво вълнение с бурен вятър...
        Мъртво вълнение с пуст бряг...
                                                                                                                                                             Студен и бръснещ ураган сковава и спира дъха. Затворено е пристанището. Вълните са полудели. Грачещите чайки раздират с писък Простора. Те тревожно се оглеждат над клокочещата паст. С натежали крака се тътре Времето за разходка. Влагата е пропита с плътна Меланхолия. Острата болка е прерязала гръдта от спомена по изгубен близък. Идва Архангелска Задушница. Грохотът на Морето се чува навътре в сушата. Подгонен от разюздания вълнолом, автобусът се катери с мъка по стръмния баир, който го води до притуления Град. На спирката са се сгушели Пътници. Очакват транспорта. Мракът, като неканен гост нахлува. Преплъзва се тайничко из уморените улици. По главния булевард се понася необичайна процесия от Младежи облечени в костюми на Вещици, Пирати, Призраци и други подобни Герои. Шок и Ужас!!! Възрастните се възмущават: "Квой е туй? Мода, не виждаш ли ма! Искат Карнавал. Правят Карнавал! Де бой, де! Всичката Мара втасала и сега кво и чуждите празници да честваме? Завиждайте! Не е за стари туй! Нека правят каквото искат! На вас, кво ви пречят? Както се казва: Къде сбиркахме? Ей, светът са променя! Туй виждите ли го, изобщо? Ил кат вас да са! И те ща са крокнат, нема да го видим! Ква ли щуротия ща доде из после?" Автобусът спря рязко и шумно на спирката. С младешки устрем чакащите нахлуват. Атакуват. Това е най - близкият път до дома. А през тази нощ Морето непрестана да стене. Тревоженият му глас бучи ли, бучи и се чува до крайните квартали...
     Дългата Нощ плавно преминава в срамежлив Ден. Напразно Слънцето се мъчи да се покаже. И при всяко негово заешко проблясване, Вятърът веднага го закрива с дъждоностни облъчни кълбета. А земното светило, с леки намигвания, едва успява да се разкрие зад бързоногите облаци. Тъмната им завеса го затрупва, а начеващият ден бледнее. Играта за надмощие си остава без Победител. Есенният Дъжд може да сложи край на тази надпревара на Стихйи, но се забави. Сигурно се изгуби някъде из планиските дебри.
    Ураганът напомни за небивалата си Сила. Клони, Листа, Предмети, всичко оставено навън и без надзор, е превзето от първата му атака. И с огромна Гордост, той помита всичко по пътя си.
    "Не са набесня днес! Само за малко да спре и ща завали. Сухичко е... Бай Петьо съм от Тополите! Приседна кротко на пейката. Загледа се към рейса. И зашумоли нещо. После каза: "Дръж! " Подаде ми един орех разчупен на две. "Млад е. Трябва му време да изсъхне. Не излиза лесно, щото е превързан още към черупката. Също кат малките деца, милеят за семейството! Не са съвсем узрели, ама вятъра рано ги обрули таз година. Ако не се приберат ща почернеят по земята. Лошо говори за нас, щото природата ни ги е дала! Благодаря му. "Е, нема за кво! Имам и още, на! Ами за Добрината, че ги сподели с мен! Усмихна ми се и каза: "Нема що! Туй сега, що го рече, не разбрах..."И се загледа към идващия автобус. Из невиделица затрополи и дългоочакваният Дъжд. Паважът се покри бързо с Вода. Хората и Колити зашляпват върху огледалната повръхност, някък си по детски и с неподозирана лекота. Пътниците слизат. Качват се. Притичват. Свиват и отварят чадъри. Изтърсват дрехи. И това в една интимна близост. Човешките същества се бутат и онагледят приказката за "Дядовата ръкавичка". И за всички винаги има място!
      Нахакано нахлу и Младостта. Изтърси пищната си коса в краката. Изящното и стегнатото тяло се очерта иззад впитите дрехи. Събира веднага погледите на всички миновачи. Мирисът на сутришния парфюм и Топлина на тялото се натикват направо в носа. Опияняващо и с далечни нотки от минали спомени. Усещат се осезаемо и главозамайващо! Дългата Целувка е последвана от Краткото Сбогуване. Мъжка ръка я обхвана. Силно я притисна през кръста, за да демонстира Властта на своя Притежятел. Притеснените погледи на околните се отместват. Заглеждат се в мокрия паваж...
     Мъртвото вълнение вече е Укротено и Уталожено като обсебваща Страст! Мъртвото вълнение вече се оттегли с устрем още с обръщането на Вятъра. Вселенският покойimage  се възцари...    



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 23097
Постинги: 76
Коментари: 20
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031