Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09 19:40 - Предопределена раздяла - 4 част
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 77 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 14.09 19:45


            - Орлите казваш! Да, онази двойка орли със силните криле, как пикира по голата, северна стена на хълма, обрасла с крехки треви, лишейи и нежни клекове. И летиш... И летиш с тях... И летиш... И си сам, и поглеждаш към долчинката. Забелязваш от птичия си поглед кафява, млада крава с големи, миловидни очи. Истинска пасторална картинка за снимка! Наблюдаваш я, как приживя. А това какво е? Не е трева, не е билка. Торбичка? Шарена торбичка с отпадаци! Сигурно от онази твар на двата крака, която е минала оттук, оставила си е подписа по маршрута към "Без Бог"! Ясно! Свърши с магията... А тук, може да бъде българското - El Camino, пътят към Себепознанието!
          - Щастието за теб, излиза, че е някакъв връх с впечатляващо име! Началото или Краят на... Да, начало на осмислянето за щастието, за личната Свобода. И после! Какво? Изгуби се отново някъде из своите и чуждите задачи. Намери веднага мотив, че те всички ти принадлежят, че не могат да станат без теб! Някакви думи: Съвест, Отговорност, Съзнание. Думи, думи и само думи! Знаеш ли, че успя да спестиш много Действия, Усилия и Мечти на другите! А това ли, искаше? А какво получи? Не съм искала да получявам нищо! Работи... Работише извънредно, дори когато починаха родителите ти! Нищо друго ли не намери да правиш? Работата ли е за теб най - добрата ти терапия? Забравата в работата ти е най - добрата терапия! Глупости! Жалко, имаше и все още, имаш разнообразни интереси, уминия, желания и... Време! Нямаше време да излезеш извън разчетите на собствената си програмата! Смелостта ти, тя пък накъде отиде? Спри, ще ме разплачеш! Ненавиждам да ме съжаляват! Ограничяванета в желанията обаче, не са като ограничениета в храненето! Мразиш ме, нали? Не навиждаш ме! Я, какви са тези обобщения? Не мразя никого, най - малко теб! Забравяш, аз те избрах! Въплатих се в теб! Създадох те! Не ме ли разпознаваш вече? Аз съм твоят Дух! И ти, страхуваш  се да не те изоставя? О, ти първа ще си отидеш! Физическият край не означава нищо. Усети го, защото мина през коридорите на Смъртта. Но пътеществието не е свършвило! Продължява...Виж, само аз знам кога започна да поумняваш, малко по малко. Спомни си, когато те питаха: "Какво искаш за рождения ден? Не можете да ми го дадете! Нима е толкова скъпо? О, скъпо е и още как! А има ли някой, който може да ми намери: Любов без Омраза, Приятелство без Завист, Младост без Старост?"  Ей, не е ли надменно и ценично? Нещо простичко и материално стигаше! Нещо простичко и материално не те радваше! И къде изчезна времето, когато беше Бунтарката? Романтичката? Мечтателката? Къде потъна? Някъде из свлачището от Задължения и Необходимости... Остава за Лудите глави! Приемущество е само за Смелите и Младите души. Отдавна го знаеш, не съм такава. Дори и спомен не ми е останал. Не изискваще ли точно това да заключа Миналото? Направих го! Не си доволен? Е, все не мога да ти угодя! Станах - Сериозна, Обрана, Затворена, Мълчалива, Здравомислеща. Каква ли още не! Объркваш ме и ме побъркваш ме. Нямаш никога добра дума за мен. Тежат ми Неодобренията, Очаквания, Натякванията, Мрънкането, Безпереспективността. Започвам да те Мразя! Уморих се, знаеш го..." 
       Материята му обърна гръб. Сви се на кравайче. Замина нанякъде с каляската на приказките, далеко в страната на Съня. Духът си остана буден! Наблюдаваше я продължително. Гледаше я. Спи кротко, някак си по детски. Затвори се така бързо. Сама, там в любимия си килера от натрупани, непотребни вещи от Миналото и потъна.Безпаметно, защото това е начина й да избяга от Настоящето. "Глупачка! Уви дори да искам, не мога да те напусна! Първа ще го сториш, някой ден... Но Свобода не ми е нито сладка, нито на всяка цена. Не разбираш, а можеш да си спестиш толкова терзания. Не, не можеш да го приемеш, защото сме свързани толкова силно и емоционално! А когато се прибера, знам, че ще се поуспокоя. Приемам го лично, както и ти, част от мен си! Е, на Душата й е най - хубаво удома!"
        "Часовникът така е закодиран, че започва да цъка - точно, равномерно, бавно от 
мига на първата глътка въздух!", както твърдят философите. Даоистите виждат навсякъде безкрайното проявления на Мъжкото и Женското начало. Будистите казват, че живота е Противопоставяне и Привличане на Ин и Ян, вплетени в неразделимо Цяло. Така разрушителната мъжката енергия Ин и съзидателната женската Ян остават в Хармония и Единство! И съжителството между Дух и Материя е Задължително, Нужно и Необратимо. С раждането се проява женското естество. Материята пребивава в тленното, толкова колкото да възприеме уроците, а после се саморазрушява. Духът й е отдаден докрай. Пази я. Съветва я. Насочва я. И след Смъртта на Материята, Духът се оттегля от преходния, несъвършен Свят. Малката, Божествена частица обогатена с опитности се завръща при Създателя. Няма нищо друго освен Противоречие и Привързаност между Тя и Той. И Краят е самото Началото на истинската Свобода, макар и извън Живота! Предопределена раздяла!? Да, има Предоппределена раздяла, но само на физическо ниво! Каква абсурдна мисъл или пък не! Край image



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


1. lexparsy - Ако кажа Много комплименти, ще са малко!
14.09 01:24
Това бих нарекъл Поетична Проза!
Много визия с малко думи, тъй смело съкровено.
Изчетох и четирите части и май пак ще прочета като имам нужда:-)
Поздравления!
цитирай
2. lexparsy - Чудя се!!!
14.09 01:27
Как може в този "блог" да се чете, помпа и харесва толкова Простотия на фона на таланти в писането!
Аз за това съм още "тук" :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17614
Постинги: 66
Коментари: 17
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930