Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09 19:40 - Предопределена раздяла - 4 част
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 168 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 26.09 01:35


            - Орлите казваш! Да виждаш онази двойка орли със силни криле да пикира към голата, северна стена на хълма, обрасла с крехки треви, лишейи и нежни клекове. И летиш... И летиш с тях... И летиш... А си сам. Поглеждаш към долчинката. Забелязваш от птичия си поглед кафява, млада крава с големи, миловидни очи. Истинска пасторална картинка за снимка! Наблюдаваш я, как приживя. А това какво е? Не е трева, не е и билка, а торбичка! Шарена торбичка с отпадаци! От онази твар на двата крака, която е минала оттук и е оставила подписа си по маршрута към "Без Бог"! Ясно! Свърши се с Магията... А може тук да е българското - El Camino! Пътят към Себепознанието...
          - Щастието за теб е някакъв връх с впечатляващо име, така ли? Началото и Краят на... Да, Начало за осмисляне на Щастието, на Свободата... И после...Какво? Изгуби се някъде в своите и чуждите задачи. Намираше веднага мотив, че всички ти принадлежят, че не могат да съществуват извън теб! Думи някакви: Съвест, Отговорност, Съзнание. Да, думи, думи и само думи! Знаеш ли, че успя да спестиш много от Действията, Усилията и Мечтите на другите! Това ли, искаше? Какво получи? Не съм искала да получявам нищо! Работише и работиш извънредно, дори когато починаха родителите ти! Не намери какво да правиш ли? Работата ли стана за теб най - добрата терапия? Забравата в работата е най - добрата терапия! Глупости! Жалко! Имаше и още имаш разнообразни Интереси, Умения, Желания и... Време! Но нямаш време да излезеш извън разчетите на собствената си Програмата! Смелостта ти, а тя къде отиде? Спри, ще ме разплачеш! Ненавиждам да ме съжаляват! Ограничяването в Желанията не е като ограничението в Храненето! Мразиш ме? Не, не навиждаш ме! Я, какви са тези обобщения? Не мразя никого, най - малко теб! Забравяш, който те избра! Въплати се в теб! Създаде те! Не ме разпознаваш? Твоят Дух съм... Е да, страхуваш  се да не те изоставя ли? Ти първа ще си отидеш! Физическият край не означава нищо. Усети го, защото мина през коридора на Смъртта. Но Пътеществието не е свършвило! Продължява. Виж, знам кога започна малко по малко да поумняваш. Спомняш си, питат те: "Какво искаш за рождения ден? Не можете да ми го дадете! Толкова ли е скъпо? Скъпо е, и още как! Не знам да има някой, който да може да открие: Любов без Омраза, Приятелство без Завист, Младост без Старост?"  Ей, надменно и ценично е? Нещо простичко и материално стигаше! Нещо простичко и материално не те радваше! И къде потъна времето, когато беше Бунтарката? Романтичката? Мечтателката? Къде изчезна? Някъде в свлачището от Задължения и Необходимости... Остава, но само за Лудите глави! Приемущество е за Смелите и Младите души. Знаеш, че отдавна не съм такава. Дори и спомен не съм си останал като горд белег от рана. Но ти не изискваше ли да приключа с Миналото? Е, направих го, но не си доволен! Не мога да ти угодя! Станах повече от - Сериозна, Обрана, Затворена, Мълчалива, Здравомислеща. Каква още! Объркваш ме. Побъркваш ме. Никога не получих добра дума... Тежат ми Неодобренията, Очаквания, Натякванията, Мрънкането, Безпереспективността. Мразя те! Копнея пак да съм скандална и се... Уморих се! Знаеш го..." 
       Материята обърна гръб. Сви се на кравайче. Замина нанякъде с каляската на Приказките, далеко в страната на Съня. Духът остана буден! Наблюдаваше я продължително. Гледаше как спи. Спи кротко и по детски. Затвори се бързо - бързо. Сама в любимия килера от Натрупани, Непотребни вещи от Миналото и потъна. Безпаметно. Начинът й да избяга от Настоящето. "Глупачка! Уви, дори и да искам, не мога да те напусна! Първа ти ще го направиш. Някой ден ще... Свободата не ми е нито сладка, нито ценна. Не разбираш! А можеше да си спестиш толкова Терзания. Не можеше да го приемеш! Свързани сме толкова Силно и Емоционално... А когато се прибера, навярно тогава ще се успокоя. Сега го приемаме лично. Както Ти, така и аз! Не е тайна, че на Душата й е най - хубаво удома!"
        "Часовникът така е закодиран, че да започне да цъка - точно, равномерно и бавно.  

          Още в Мига на първата глътка въздух!" Това е твърдение на философите. Даоистите виждат навсякъде безкрайното проявления на Мъжкото и Женското начало. Будистите казват, че Животът е Противопоставяне и Привличане на Ин и Ян, вплетени в неразделимо Цяло. Така разрушителната, мъжка енергия Ин и съзидателната, женска Ян остават вечно в Хармония и Единство! Съжителството между Дух и Материя е Задължително, Нужно и Необратимо. С Раждането се проява Женското естество. Материята пребивава в тленното, толкова колкото и е нужно, за да възприеме уроците, а после се Саморазрушява. Духът е отдаден докрай. Пази я. Съветва я. Насочва я. И след Смъртта на Материята, Духът се оттегля от преходния, несъвършен Свят. Малката, Божествена частица обогатена с опитности, се завръща при Създателя. Няма друго освен Противоречие и Привързаност между Тя и Той. Така Краят е Началото на Свобода! Предопределена раздяла!? Във Живота и Извън него? Да, Предопределена раздялаима, но само на Физическо ниво! Каква абсурдна мисъл или пък не!                                                    Край image



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Ако кажа Много комплименти, ще са малко!
14.09 01:24
Това бих нарекъл Поетична Проза!
Много визия с малко думи, тъй смело съкровено.
Изчетох и четирите части и май пак ще прочета като имам нужда:-)
Поздравления!
цитирай
2. lexparsy - Чудя се!!!
14.09 01:27
Как може в този "блог" да се чете, помпа и харесва толкова Простотия на фона на таланти в писането!
Аз за това съм още "тук" :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20731
Постинги: 69
Коментари: 17
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930