Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09 01:29 - Предопределена раздяла - 3част
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 83 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.09 16:00


          - Съществено или Повръхностно, а има ли значение? Винаги си ми внушявал, че истински, стойностните неща са в достойнството и във вътрешната красота! Явно, лъгал си ме! Защо да го правя? Знаеш, материята си има доста ограничен живот! Както радиото, лампата, саксията и всичко, което виждаш тук. Иновациите, в тази област, изискват Потребление и Финансиране, Пазарни Принципи! Те са мощни лостове, но са не достъпни за всички. И какво, ако успееш да заличиш годинките?Едва ли, ще е от полза за физическото ти тяло! Учените развиват с абсурдна бързина Естетическата хирургия, Фармацефтичната и Козменичната индустрия. Но пак, сериозните структурни промени остават -  Реални, Необратими и Нормални! Защо да се страхуваш от тях? Поцесът е напълно естествен? Виж, обаче за психиката е стрес!Да наблюдава и приема за реалност "младежи по на 66"! Прототипът им дойде от екран. И ни казват : "Забравяш за Времето!" Да, ама но за кратко! Издайническите белязи оставят - неточни реакции, забавени движения, бели петна в паметта, изчезващи умения и навици... Напомнят ни за стария часовников механизъм, който преди да спре окончателно, забавя умишлено секундите, минутите, часовете...Хайде! Върви, да изтриеш със свръх дози от Хелиоронова кисилина, Масажи, Медитация всички налични бръчки по Лицето, Шията и Ръцете! Става ли? Недоволство продължява да те дебне и да се надсмива иззад огледалото! А онзи, фиксираният образ на Неодобрението, те шамаросва първо в собствените, а после в чуждите очи. Расте с Напрежението и Безсилието! Загнезва се навътре в душата. Храни се от Обидите и Огорченията, от Тревогите и Тъгата! Дълбокият сън е вече недостижим лукс. Усещането за Удовлетвореност бързо изветрява, като отдавна отворен парфюм. Нищо и Никой не може да достигне до теб! Нищо и Никой не може да те зарадва! Я, колко добре си ме познавал! Защо думите ти не ме утещават? Продължавам да се чувствам - Неразбрана, Досадна и Отблъскваща! И след като съм пребивала в дълго в зоната на Комфорта, Възхищение, Комплиментите! Разбираш ли, че... Разбирам те! Забрави ли, че сме заедно от началото. Какво стана? Защо се усещяш - Изоставена, Ненужна и Непотребна? Знам точно от кога! Когато децата затвориха тази врата! Не се съвзе. Потъна някъде. Изчезна надалеко. Няма те тук. Защото вече нямаш кого да Направляваш, Съветваш, Контролираш! Как допусна да се самоопределяш чрез тях? И как ролята ти на родител заличи останалите на дъщеря, съпруга и преподавател? Роля! Това роля ли беше? Трябваше да заминат! Заминаха! Тръгнаха по пътя който им избра. Ти! О, ти остана тук зад тази врата, за да боледуваш! Трескаво да питаш: "Къде са? Да им се обадим!" Първо скри тетрадките, смешните ресунки, натъжяващите снимки. Раздаде пухкавите играчки, умалелите дрешки. Изпразни стаята. Заличи следите им, премести предметите. Не можа... Уви, да изгониш присъствието им! Не изчистиш наслоеното Минало от душата си. Замръзна в някакви спомени. Сети се за родителите си. Какво взе от тях? Е да, онова, което можаха да ти дадат  - Всеотдайност, Загриженост, Обич. Но и Намеса в личното им пространство... И това е грешка? Не грешка! Грешка е, че забрави да Съществуваш в Сегашното! Забрави да се попиташ - "Коя си?",  "Какво искаш?" Забрави да бъдеш щастлива? Кажи, спомняш ли си поне един разтърсващ Оргазъм! О, не от онзи на  "проникване - сливане", за няколко дребни секунди, със или без боен вик! А истинският, Духовен... Имаш ли такъв, едва ли? Грешиш, защото имам! И помня, всеки отрязък от това дълго и проникновено Безвремие! Беше през една летна ваканция. Минаваме по маршрута към "Без Бог"! Как някой може да измисли такова име за това място? И точно там и точно тогава? Да, тогава се слях. Слях се с всичко наоколо, с целия невероятно жив и пулсиращ Всемир  -  тясната пътечка, лъкатушещите стъмнинки, заобикалящите неравнинки, гърбовете на ритовете, прегръдката на върхаи пазвата на долчинката. И още с бръснещото острие на Вятъра, трептящата Светлина, завиваща с яркозеленото си одяло Тревите, Храстите, Дърветата. Как само са натворени и тук и там, в съвършен Безпорядък, Свободно и Безгрижно! Ами онази двойка Орли, която прелитаще над нас, със силното свистене на огромните криле...image Следва края на разказа!



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17613
Постинги: 66
Коментари: 17
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930