- Съществено или Повръхностно! Има ли значение? Винаги си ми внушявал, че истинските стойностни неща са в Достойнството и във вътрешната Красота! Лъгал си ме! Защо да го правя? Знаеш, че материята има доста ограничен живот! Както радиото, лампата, саксията и всичко, което виждаш. Иновациите в тази област изискват Потребление и Финансиране, пазарните принципи! Мощните лостове, които движят света, но те са недостъпни за повечето хора. И , ако успееш да заличиш годинките, какво? Едва ли, ще е от полза на физическото ти тяло! Учените развиват с абсурдна бързина Естетическата хирургия, Фармацефтичната и Козменичната индустрия. Сериозните структурни промени си остават -  Реални, Необратими, но и Нормални! Страхуваш се от тях, и защо? Естествен процес е! Виж, за психиката обаче е стрес! Да наблюдаваш и приемеш за реалност "Младежи по на 66"! Прототипите им дойдоха  от екрана. И те ни казват: "Просто е! Правиш го и забравяш за Времето! Заслужяваш го!" Да, ама за кратко! Издайническите белязи си остават - неточни Реакции, забавени Движения, бели петна в Паметта, изчезващи Умения и Навици и... Напомнят ни за стария часовников механизъм, който преди да спре окончателно, забавя умишлено секундите, минутите, часовете...Хайде сега, давай! Изтрий със свръх дози от Хелиоронова кисилина, Масажи, Медитация наличните бръчки по Лицето, Шията и Ръцете! Става ли? Недоволството продължява да те дебне и да ти се надсмива иззад огледалото! А фиксираният му образ на Неодобрение те шамаросва първо в собствените, а после и в чуждите очи. Расте и се засилва от Напрежението и Безсилието! Загнезва се накъде вътре в душата. Храни се от Обидите и Огорченията, от Тревогите и Тъгата! Дълбокият сън е вече недостижим за теб лукс. Усещането за Удовлетвореност е изветрял отдавна, като отворен на шкафа парфюм. А до теб Нищо и Никой не може да достигне! Нищо и Никой не може да те зарадва! Я, колко добре ме познаваш! Думите ти обаче не ме утешават! Продължавам да се чувствам - Неразбрана, Досадна и Отблъскваща! А знаеш, че дълго съм пребивала в зоната на Комфорта зареждана от Възхищението и Комплиментите! Не ме разбираш... Разбирам те! Забравяш, че сме заедно от самото начало. И защо продължяваш и да се усещаш - Изоставена, Ненужна и Непотребна? Мисля, че знам. Знам, дори откога. Когато децата затвориха тази врата, а ти... Не се съвзе. Потъна някъде. Изчезна далеко. Няма те тук. Вече нямаше кого да Направляваш, Съветваш, Контролираш? Допусна да се самоопределяш чрез тях? И главната ти ролята на родител заличи останалите на дъщеря, съпруга и преподавател? Роля! Роля ли беше? Те трябваше да заминат! Те заминаха. Тръгнаха по пътя, който им харесва и който си избраха... А ти! Ти остана тук, зад тази врата. И заболедува! Трескаво се тормозиш: "Къде са? Не се обаждат!" Първо скри тетрадките, смешните ресунки, натъжяващите снимки. Раздаде пухкавите играчки, умалелите дрешки. Заличи следите им. Премести предметите. Изпразни стаята. Не можа... Не можа, уви, да се освободиш от присъствието им! Не се изчисти наслоеното Минало в Душата. Замръзна в спомените. Изведнъж се сети за родителите си. И какво взе от тях? Е, разбира се онова, което можаха да ти дадат  - Всеотдайност, Обич, Загриженост...И Намеса в личното пространство... И това е грешка? Не е грешка! Грешка е, че забрави да Съществуваш в Сегашното! Забрави да се попиташ - "Коя си?",  "Какво искаш?" Забрави да бъдеш щастлива? Кажи, спомняш ли си поне един разтърсващ Оргазъм! О, не от онзи на "проникване - сливане", за няколко дребни секунди, със или без боен вик! А истинският Духовният ... Имаш ли такъв? Едва ли? Грешиш, имам! И помня! Да, още помня, всеки отрязък от това дълго и проникновено Безвремие! Беше през една летна ваканция. Минаваме по маршрута към "Без Бог"! Виж, как някой може да измисли такова име? За това място! И там, и точно тогава... Тогава се слях. Слях се с всичко наоколо, с целия невероятно жив и пулсиращ Всемир  -  тясната Пътечка, лъкатушещите Стъмнинки, заобикалящите Неравнинки, гърбовете на Ритовете, прегръдката на Върха и пазвата на Долчинката. И с бръснещото острие на Вятъра, трептящата Светлина, завиваща с яркозеленото си одеяло: Тревите, Храстите, Дърветата. Как само са се натворени, и тук, и там!? В онзи съвършеният Безпорядък -  Свободно и Безгрижно! Ами, онази двойка Орли. Орлите прелитащи над нас, със силното свистене на огромните криле... Немееш! Излъчват Мощ и Красота... Невероятно... Следва края на разказа!