Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09 15:43 - Предопределена раздяла - 2 част
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 93 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.09 19:19


           Капките, успокоени и разредени, изтичат на малки и големи интервали. Струйките оформят змейевидни улейчета, които хукват и се прецеждат навсякъде: покривите, ъглите, улуците, предметите, тревите, храстите и камъните. Лек и остър ветрец се появи. Сухият му дъх избърсва ловко с невидим парцаля, токущо изкъпаният пейзаж. Бързо, тъмните облаци се оттеглят откъм изток. Видимо небето се просветлява откъм запад. И събудените из дълбок сън петли, приветстват гръмогласно напевният припев на ромоленето. Съседските кучета се сдавят за нещо важно, нерешимо с мирни средства. А от кавгата им тръгна откосъчен лай. Намесват се всички песове от близо и далеко. Розовите храсти се изцеждат нежно с грациозно потрепване на листенцата. Неизвестно шарено птиче спря на тях. Изтърси ефирно перушината си. Точно над ленивата котка. Измокрена, тя се изтупа раздразнена. Припряно се отдръпна от кичестото си убежище. Побягна възмутена със смешно настръхнала козина. Невидимият деригент почука, два - три пъти с палката си, по водосточната тръба. Замлъкна за кратко. Въздъхна дълбоко. Само за миг се произведе небивало alegro vivace от силно: мучене, бучене, лаяне, грухтене, жужене, свиркане и свистене. И всичко се вплете в хармонията от познати и непознати звуци из партитурата на ежедневния, всемирен хор! Възкръстна  "Одата на Радостта"! Животът, замрял за малко, след паузата от неочаквания летен дъжд. Отминаващ  нивидим като безпаметен следобеден сън, изчезващ бързо като спомен от ваканция! Намалено, смалено, минимализирано и ето, как всичко изчезва в забравата на близкото минало свършено. Изнизват се вече летните вечери, шумните празници, разгорещените разговори. Усмихнатият свят от снимките с грейналите лица, откоито наднича болезненото ни самосъжаление потъва в забрава.
          "И това си ти? Човекът младият и строният. Човекът с мечтите и бъдещето. Човекът с малките деца." Ти си знаеш, че ако се вгледаш в детайлите изпъкват наченките на умората, грижите, тъгата, проблемите и неуспехите. Невидимото длето е маркирало мрежичката на бръчките, посивяването на косите, пламъчето в очите. Съзнанието ни умишлено изтрива изнизващите се на пръсти дни, смазващите предателства, подмяната на обич с ревност, изгърбващите ни тревоги, унищожителните неудачи. Премазват Радостта и Щастието от кратките моменти на Наслада и Удоволствие, на незабравими срещи с близки и приятели. 
         Нараненото сърце от необич, тъга и болка не успява да заличи финните линийки натрупвани дълго. Как се преглъща горчивината от гняв, обида и безсилие? В носещата греда на живота се образува дълбок процеп. И материалните облаги, нестихващите промоции и неочакваните придобивки, не могат да запълнят появилата се куха празнина от хроничен недостик на - човешката топлина, искреното разбиране и взаймната обич! Няма програма "вакуум" в живота. Той веднага ни поднася заместители. Дават ни поне два пътя за избор: Промяна в новото и Смърт в старото!
        "Как да говори вече човек с теб? Ето, пак се разрева! Не се издържа. Плачиш за всичко и всички! Гледаме ятото щъркали, вчера отлитат на юг. А ти махаш по детски и се разциври: "Елате след година, но може да ме няма!" Очевидное...Може и да те има! Не ти го решаваш. Накакво си заприличала - помръкнало лице, подпухнали очи, повяхнала кожа, сковани движения, болезнени риакции...Никога не си ми казвал това! Възхищението в очите ти ме окриляваше преди. Преди...Сега...Всичко се променя. Променят се чувствата, възприятията. Така се израства в мисленето! Нима зрелостта е този циничен поглед към действителността? Мисля, че и казват реализъм. Мода има в тенденциитена живеене, която изискват да имаш свой staylе - face...Уж, това бешповръхностно! Безупречният външен вид винаги е внушявал наличие на средства и време, издава класа и интелегентност! Може и да се прости, но единствено на младите. Намираш ме значи за непривлекателна? Никога не намери добра дума за мен...Защо говорим за това? Трябва ли? Не е съществено!                     image       Следва продължение!



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17613
Постинги: 66
Коментари: 17
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930