Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09 15:43 - Предопределена раздяла - 2 част
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 168 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.10 17:43


           Капките, успокоени и разредени, изтичат на малки и големи интервали. Струйки оформят змейевидни улейчета, които хукват да се прецеждат навсякъде по : покривите, ъглите, улуците, предметите, тревите, храстите и камъните. Лек и остър ветрец се появи. Сухият му дъх избърсва ловко с невидимия си парцаля, токущо изкъпаният пейзаж. Бързо, тъмните облаци се оттеглят откъм изток. Видимо небето се просветлява откъм запад. И събудените из дълбок сън петли, приветстват гръмогласно с напевния припев ромоленето. Съседските кучета се сдавят за нещо важно, нерешимо с мирни средства. А от кавгата им тръгва мощен откосъчен лай. Намесват се всички песове от близо и далеко. Розовите храсти се изцеждат нежно с грациозно потрепване на листенцата. Неизвестно шарено птиче спря на тях. Изтърси ефирно перушината си точно над ленивата котка. Измокрена, тя се изтупа раздразнена. Припряно се отдръпна от кичестото си убежище. Побягна възмутена със смешно настръхнала козина. Невидимият деригент почука, два - три пъти с палката си, по водосточната тръба. Замлъкна за кратко. Въздъхна дълбоко. Само за миг се произведе небивало alegro vivace от силно: мучене, бучене, лаяне, грухтене, жужене, свиркане и свистене. И всичко се вплете в хармонията от познати и непознати звуци из основната партитурата на ежедневния, всемирен хор! Възкръстна тази - "Ода на Радостта"! Животът, замрял за кратко, след кратката пауза на неочаквания летен дъжд. Отминаващ  и нивидим, като безпаметен следобеден сън, изчезващ бързо, като спомен от ваканция! Намалено, смалено, минимализирано и ето, че всичко изчезва в забравата на близкото минало свършено. Изнизват се вече летните вечери, шумните празници, разгорещените разговори. Усмихнатият свят на снимките с грейналите лица, откоито наднича болезненото ни самосъжаление, че всичко все пак си има край. Потъва в забрава...
          "И това си ти? Човек, млад и строен. Човек, все още с мечти и бъдеще. Човек, с малки деца..." Е, ти си знаеш! Ако се вгледаш в детайлите, ще изпъкнат наченките от умората, грижите, тъгата, проблемите и неуспехите. Невидимото длето е маркирало вече мрежичката от бръчките, посивяването на косите, пламъчето в очите. Съзнанието умишлено изтрива изнизващите се на пръсти дни, смазващите предателства, подмяната на обич с ревност, изгърбващите тревоги, унищожителните неудачи. Премазва по малко Радостта и Щастието от кратките моменти на Наслада и Удоволствие, на Незабравими срещи с близки и приятели. 
         Нараненото сърце от Необич, Тъга и Болка не успява да заличи финните линийки натрупвани дълго. Как сега да преглътнеш горчилката от Гнева, Обидите и Безсилието? И така в носещата греда на живота се образува дълбок процеп. И от материалните облаги, нестихващите промоции и неочакваните придобивки, не може да се запълни появилата се куха празнина от хроничен недостик на Човешка топлина, Искрено разбиране и Взаймна обич! Няма никъде в живота програма "вакуум"! Той веднага ни поднася заместителите. Дава ни по два пътя на избор: Промяна с Новото!Смърт в Старото!
        "Как да говори с теб човек? Ти пак се разрева! Не се издържа... Плачиш за всичко и всички! Гледаме ятото щъркали отлитат на юг. А ти махаш по детски, и пак се разциври: "Елате до година, но може да ме няма!" Очевидно е...Може и да те има... Не ти решаваш. Виж, накакво си заприличала - помръкнало лице, подпухнали очи, повяхнала кожа, сковани движения, болезнени риакции за всяко нещо...Никога не си говорил така! Възхищението ти в очите ме окриляваше, преди... Преди...Сега...Всичко се променя. Променят се Чувствата, Възприятията и се израства в мисленето! Нима Зрелостта е този циничен поглед към Действителността? Мисля, че и казват Реализъм. Мода има и в Живеенето. Изисква се да притежяваш свой staylе - face...Нали уж, беше повръхностно! Не безупречният външен вид е внушявал винаги наличие на средства и време, издавал е класа и интелегентност! Може светът да го прости, но единствено на Младите. Намираш ме за Непривлекателна? Нямаш добра дума за мен...Трябва ли, да говорим точно за това? Защо? Не е Съществено! Така ли и за какво?                     image       Следва продължение!



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20731
Постинги: 69
Коментари: 17
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930