Силно напече. Всичко замря. Лекокрилите птички се смълчават. Въздухът застина без никакви трептения. Вятърът отдавна летува край морето. Само насекомите разрушават тишината с досадното си жужене. Бръмченето им пречи да се чуе, там надолу, в долчинката студеното ехо на онова, живото поточе. Извило снажна лентичка от разтопено сребро, лакатушещо сред малката храстовидна горичка. А оттам, вече се дочува, макар и като на сън или като при сътворението, нежното птиче пеене. 
         Самораслата зеленина винаги приютява малки и големи певци. Някои от тях са галещи и кротки трели, а други дори са преповдигнати и кресливи. Но всички, те са омайващи и приспиващи! Сянката на кичестото дърво те кани за малка " la siesta". Следобедният сън може да те покоси и пред влючения удома телевизор... 
         В този момент, човекът, все така уморен от самия себе си, продължава да се убеждава, че няма нищо по - важно от преследването на личната му програма.
         Хора без истински, смислен живот! Хора забързани, недоволни, неразбрани, недолюбени и забравени. Живот без истински, смислени хора! Живот нацупен, агресивен, озлобен, ограбен и принудителен. Живот на Доизживяване!?
        Ежедневното ни разписание напомня за точния график Швейцарското метро -  "Умри, но не закъснявай никога!" А светът се разминава с един и друг час - пик. В денонощието от отпуснатите ни  24 часа навлизаме с 30 неотложни задачи! Я, дай пак! Нищо за неразбиране - 24 и 30! А без да включваме - ставане, миене, хранене, транспорт, или пък и с тях? Объркващо! Да, животът на възрастните е сложно организиран. Изнемогващо уморинелно - изтущителен...Как да поискаш да пораснеш? Сериозна психоза се е загнездила в живота ни - синдрома на "Питър Пан". Хора много над 30 се чувстват комфортно в убежището на продължаващо и безпаметно Детство! Сериозна връзка, очакван брак, мили дечица, в този или друг ред са вече отживелица! А може би е ненужна и допълнителна отговорност? Да си ги спистим тогава? Да взезем и целият живот да го спестим! Да го мушнем шоково във фризера за дълбоко замръзяване. Ама дали става така?... 
      Търговията и Туризма стават Бизнес и Психология! Оформят поредните поведенчиски модели - Life style - Slow life! Тренинг терапевтите ни манипулират с простички фрази : "Научи се да бъдеш щастлив и всичко около теб ще се преобрази!" И ето, че екскурзията до Малдивите е мечтаното лотарийно билетче! Отпуската е спасителен , но и близък остров на изморения ни кораб! Отпуска?! И тя е като печалба от и за нещо...Учениците и студентите се трудят през ваканцията. Пенсионерите и работещите търсят допълнителна работа.  "Да купиш вече билетите, иначе ги губиш! А пари? Да избереш подарък за свекъра. Той е сърдит на целия света и нищо не харесва! Да заведеш Маги на танци, а Ники на тенис! Да направиш списък с липсващите продукти- Все се изкущяваш за по нещо още! Да се обадиш на Ленчето за час, не по късно до вторник. Косата ти е наистина безконтролна! Няма да можеш да отидеш със съучениците на кръчма...пак. Да вземеш направление за майка си, откога я болят краката! Нямам време! Да платя сметките с картата, защо отново си без кеш, ами ако не стигнат? Добре поне телефоните...тогава! Изключат ли ги?" Колко искате да внесете? До 200! Стига ли? Да, но по - добре повече! Така ще сте спокойни за следващите разплащания...Само необходимото! Не става...не мога да си го позволя! Мерси!" Само как прозвуча! На кого му пука...супер битие...
       Отпуска? Едва ли! Ами, хайде да му отпусним края, поне за почивните дни, а! Наздраве с любимата ти бира! Добре, че го намалихме...като поредния кредит. Е, млНадите да му мислят... ...