Бързаш ли бавно? И кога това?
         Когато огриженият ти ден изкрещи : Не мога повече! Когато лошото обстоятелство затръщне вратата към сърцето на любимия човек! Когато днес реши, че ти е писнало от всичко и от всички!
         Излез от масовия хор. Забави ход. Застани встрани. Поспри за малко... Спри!
         Отказа среща с приятели, нищо че ти е приятно да позяпаш мача докато пиете заедно бира.
         Отказа да се обадиш на баба си , нищо че ти е направила баница със спанак.
         Отказа да вечеряш със застарявящите си родители, нищо че те няма да задават лични въпроси.
         Отказа  таксито, нищо че трудно ще наемеш  после. "Накъде?..." Пропускаш. Желания? Да повървиш без посока, из непознати улици, сред чужди хора. Гледаш ги втренчено. Те не те виждат. Те не те забелязват. Нямате тук! Знаеш го!
        Спри? Остави за  малко епицентъра на своето "аз".  Признай това, което знаеш - хората са тревожно напрегнати, отчайващо мрачни и видимо недоволни! И ако се доближиш до зоната им на комфорт направо те нападат. А дали не си и по - щастлив от тях? Сигурно да. Сигурно не. Има ли някой, който би си признал? Тук, в тази географска ширина, едва ли! Може би само начинаеща звезда в някое известно шоу! Знаеш го!
        Всякакви технологии използваме масово в битието си. Водим всякакви връзки отворени и затворени, обичайни и необичайни, традициони и нетрадициони. Живеем в естетизирана среда на лъскави офиси и на собствини домове. Хранем се, според последните здравословни тенденции. Информирани сме, не даже сме абонирани за Новините на деня. Знаем къде, кога, какво става и навсякъде! Рядко отсядаме в дома на душата си.
      Притежяваме цял арсенал от Излишества : вещи, дрехи, книги, мебели, колекции, коли, къщи и какво ли още? И все на някаква промоция! Пръсналисме се. Имаме повече от Достатъчното. Имаме всичко, липсва ни Същественото - вниманието на хората около нас, уважението на собствените ни децата, доброто отношение на приятелите ни. Роднините са напълно забравени, близките са далече в чужбина, а немощните са заточени в хоспис. Чувстваме се Самотни. Самотни сме! Рядко отсядаме в дома на душата си.
    Живот - склад! Живот - безпорядак  от незаздравяли рани, неприключили връзки, забравени мечти и спомени за любов! Живот - боклук от претенции, предрасъдаци и амбиции и повечето са материални!
    Стигна ли до градинката пред старото училище? Позна ли я с тези шарени пейки, нови люлки и спротна площадка? Стройните кестени са още по - големи, а и още по - стари!Ето я тук и стената , тази по която се катери и прескача! Сега са й налепили никролози, а пред тях са любителите на този жанр четиво. "Миткото, бе ? И той рано - рано си отишал, завалията! Бай Ради чете на глас : "Митко Иванов Стефанов на 47..." Вярно? Поглеждаш и по очите разпознаваш - вратарът на кварталния отбор, спортната натура, фенът на "Левски". Съученик? Ей на, отишло си момчето!"
     Имало значи по - лошо и от най - Лошото!? Не, че не го знаеш! Не, че често не ти го напомнят! Не, че не го разбираш...А ти да се тръщкаш, че са те изоставили! Сигурно можеш и така! Можеш да си щастлив?! От други и по - щастлив... Сигурно, защо не...
     Край? Е, той не търпи обжалване!Краят е и Началото на...касво? Каквото си пожелаеш! Нали си в Живота! Не стига ли? Помисли пак! Спри! Продължи и бързай, но Бързай бавно - Festina lente! Така поне твърдят вече живялите...