Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03 18:23 - Сляпата улица
Автор: tournosol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.04 00:19


   Едрата персийка се протегна.Грациозните котешки асани изписват съвършените пози. Изтегля предни лапички.Стъпва здраво на задни.Извива гръб в полукръг. Задържа се така. Изтръсква тежката си грива и главата минава напред, а после надолу. Увисва между предните крачета. Застива. Изправя се отново в горда осанка. Източва бавно и по кралски вратле. Прибира крайници като да е на пружина. Отпуска само с няколко ветриловидни махове пухкавата опашка. Оглежда победоносно на света с необикновените си разноцветни очи, в онези магични нюанси от светлосиньо до пъстрозелено. И там, от високото на своя мансарден прозорец, тя го съзерцава!
   От ляво се развива булевардната лента изписващ омалените : хора, светлинки и возила. От дясно се извива пресечката, която предлага същата панорама от омалените: хора, светлинки и возила...И всичко забавя ход...Завива...Спира... Смирено застава пред зида на затворената уличка...Шумният булевард и сляпата улица, това са двете картинки пресичащи се във взора на моята красива съседка. И с точността на швейцарски часовник, тя се появява в едно конкретно време, точно в онзи неуловимия отрязък от целувката на деня с ноща...В мига - точица, който няма да успее да избяга от ленивото котешко примигване. Преумореният ден се прибира вкъщи. Среща се...И се разминава с младата нощ, която се устремява към поредната си ловна разходка. И с последния лъч от нейното фенерче..Ето, че денят внезапно угасва...И красивата белушка протяжно се спуска от перваза на прозореца. И с мъдростта на китайски мандарин отново изчезва...И без да издава звук, без да анализира, без да проявява емоции! Защото нищо от видяното и насъбраното, няма да й убегне. И винаги си остава еднакво! Защото нищо от видяното и насъбраното, няма да й се скрие. И винаги си остава различно! Виждам същото. Там, от другата страна, но един етаж по - надолу. Забелязва ме...Очаква ме...И аз също...Предпочита шумният булевард...аз сляпата улица...Грохотът на сирени, клаксони и свръхдецибели изчезва в тъмата иззад балкската врата. Тишина. Нито звук, нито образ... Предаването трябва да започне...Уф! Предизборно студио? И какво единомислие! Всички ни обещават отново всичко и невъзможното! Има ли значение тогава "кой - кой е"? "Този път ще е различно: заплати, пенсии, помощи, раждаемост.  Програмите ни са специално изготвени за безработните, социалнослабите и за хората с увреждания!" Ляво, дясно, център? Има ли значение за обикновените хора? "Мерките за Просперитет са напълно обновени!" Колко от нас знаят точно значението на думата - Просперитет? "Как ще ги убедите да гласуват за вас? Нали бяхте на власт? Как се справихте - бедността и корупцията? То и вие бяхте във власта! С такива като вас, никога няма да се оправим! Винаги сте манипулирали избирателите. Как да се оправим, с такива като вас! Никога! У нас нямаме истинска формация, която да се изявява в Центъра, нямаме истинска Християнска или Зелена партия! Имаме други по две и даже етнически.." Разбираш ли, за какво говорят? Да им вземем думата! Да изключим звука! Гледаш! Не слушаш! За какво да ти послужи поредният "малък градски театър зад канала "от абсурдната наша политическа пантомима"? Да те мотивира...да им дадеш работа! И, ако си пуснеш музика, става  още по - смешно! Попадам на микса - "Истамбул". Знаеш го, един диджей наскоро го създаде и го въртят из целия ефир. Размазващо! Вижаш, как някакви зачервени хора ръкомахат, а слушаш и визуализираш клипа. Ориенталски мотиви...Стилизирани и добре смесени, а тези ритми с трептящите звънчета, ти напомнят за каручка и пътуващ цирк...или за ненаписана книга на Елиф Шафак! Релаксиращо... Идва краят на нашето ухажване. Борбата за личния  "ни"  глас. Трудно се живее в света! Опасно се пребива в Европа! Невъзможно е да съществуваш в България! Но абсурдно е да те има и теб, да си вписан в графата - "човек с увреждания"! И повярвай ми, знам добре за...кааквоо гооворяя...Млъквам...това се очаква...
   Намирам се пак там, пред стената на сляпата улица! Дай ми идея! Как можем да излезем оттук? Сещам се за тъпата команда: "Кръгом и напред"! Нашата действителност има ли изход? Не вярвам в завъртането на 360 градуса! Всяко връщане е ненужно изхабяване на висшата форма от енергията! Искаме да се оправим. Избираме все неправилните! В магазина със списъка имаме "мнение" за всяка стока и не изпускаме промоции...Но с очудващо нехайство гласуваме за поредните измислени "спасители"! Ако приложим поне три простички критерии: отговорност, морал, интелект... Колко достойни хора остават? Колко отговарят за овакантеното депутатско място?Повтаряме си грешките и лесно ги назначаваме на тази работа! Идват след нас другите, а малките няма да ни чакат дълго! Истинската промяна, но без поредната подмяна и без излишно умотворчество! Можем да я направим! Ето ти? Да за теб, мен и за такива като мен...Помогни си! Помогни ми! Можем! Никой не му се живее така...Да действаме умно! Действието, то ми е невъзмоожноо без придружител... Действието си остава мой блян! Там съм, пред зида на сляпата улица...в очакване на промяната...У нас! Готов ли си? Отдавна аз! Подай ми, ръка!image



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20731
Постинги: 69
Коментари: 17
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930