Снежната покривка заличи майсторски всички земни несъвършенства.Поостарелите и погрознели сгради, неогледните и разхвърлени дворове, изоставените и порутени постройки се сдобиват с чисто нови дрешки.И само за ден, обледените клони и начупените храсти са накичени с нежно изплетените "брюкселски дантели".Красотата е реално присъствие!А осезаемото присъствие на зимата успя да преоблече нашият грешен свят в празнична белота!И тя се настани педантично над безмълвните къщи и улици, поля и долини, гори и планени.Уж, малко плахо, но респектиращо смълчана и непоколебимо трайна.Зимата властно прегръща всичко по своя път. Погледна от високо над света и тази естетската картина й хареса.За ледената красавица едноцветната хармония в изкрящите нюанси на бялото, забележително тържествени и неземно хубави са й най - любими!С високомерна усмивка, тя одобри съвършенната си творба.Реши за малко да пусне слънцето.То се труди неуморно, но силите започват да го напускат. Смело изпраща снопчета си лъчи, но едва - едва, те успяват само леко да изгладят островърхите възвишения и стърчащите покриви.Светът напълно се вцепени, замря, смълча, изстина и притихна!Замръзна от глава  до пети.Дори морето и реките силно са заледени.Внезапно и задълго, житейският ритъм спря, подобно на изхабен часовников механизъм. Работа? Училище? Срещи? Пътуване? И всичко друго? Само в краен случай!
    Зимата, един от четирите сезона в тази географска ширина, си е нещо нормално!Има известни препядствия и ограничения, но...Хората? И те отново са изненадани!Е, не точно всички!При първите снежинки, обезумелите от радост деца започват да си мечтаят за собствен снежен човек."Искам да живея в Норвегия!Обясни ми забързаното съседско дете.Зимата е поне 8 месеца!Май и аз.Казват, че децата там ходят на училище, а и нищо не може да ги спре.Ми добре, супеер!Хайде, да тръгваме,?" Хоп, и готово!Вече сме  "там"! Лесно се пътува с аеродинамиката на мечтите!Трудно се пътува сега - "тук"! Да можеш да чакаш? Да можеш да пътуваш?Е, в това е въпроса!В тази стихия?Кое е по - трудно? И двете!Знаеш го.Сблъсквал си се с подобни ситуации!Измръзвал си. Ругаел си. Очаквал си.Треперил си.Там, някъде зад един прозорец и зад един телефон! В едно обезумяващо безсилие и смразяващ страх!
    Стана модерно.Някои градски хора, които имат нарастващи възможности и суетни маниери, ни натрапват пълното си отсъствие на зимен гардероб.Тези странновати птици  мигрират в този сезон към топлички страни.И, ако са тук, те притичкват по летни тениски и кожени елечета, по краткия маршрут: от дома и колата до студиото и от офиса до магазина и аптеката, в този или в обратния ред!Тези добре  "климатизирани"  хора нехаят, ако се намират извън  "климатизираните пространства".Не вярват, че дори  съществува и нещо друго.Светът там го няма! А колкото и да се опитват да скъсят времетраенето навън, те все така се чувстват зашеметени от температурните разлики и крещят: "Мразя я тази зима!Кога най - после ще се махне?" От недоволството и от изгорелите газове, от некачественото почистване и от невъзможния трафик, ето, че белотата засрамена почерня.А други хорица се обличат, като за високопланинска експедиция.Мърморят, препъват се, движат се един по един по някакви мини пътечки.И остават още, онези малките, старите и увредените, които гедат света само в очертанията на един прозорец!Ето, че гордата зима не пожела вече да угажда на никой.Изостави с удоволствие погрознелия град.И се усете обидена: зафуча, забесня и хукна по селцата. А там, тя срещна коловози и просеки, преспи и затънали стъпки, дири и лапички на малки и големи.Куминчетата невъзмутимо си пушат. И нищо, че тук или там, понякога няма нито ток, нито вода! Ясните отпечатаци я отвеждат до портичките с живия огън.Птиците, животните и хората са се сврели на топличко и "оцеляват".Нито мърдат, нито шават, а домашната греена е точно засега, върви с всичко - зеленцето и месенцето!Да остане при тях? Няма да може!Трябва да навести и добрата си приятелка земята.Тя е непразна.В нея е скрито бързорастящото семенце на новия живот. Дарява я с безценните си грижи от влага и топлина, за да израстне то! И тръгна отново, за да си върши работата.Не я харесват? Е, добре!Наскърбена от хорското недоволство, зимата се разплака с едри сълзи от кристални снежинки.Покри полето с плътна и чиста завивка.    А ти? Накъде си в този час? Закъде пътуваш? Успя ли, вече да стигнеш?
     "Има вътре в теб едно място на покой, едно светилище, където можеш да се оттеглиш по всяко време, за да бъдеш себе си.Това място е естествено състояние на утеха, което не може да бъде осквернено, нито смутено от хода на събитията."Херман Хесе,Сидхарта
     Пристигна ли? Надявам се. Тогава всичко е в реда на нещата...Зима е! Премръзна ли? Важното е, да не допусним да ни премръзнат душите!