Кълвачът, напетият красавец, посети отново приятелят си дълголетният Орех.На две - три му разказа деня, почерпи се с шепичка червейи.Весело почука оттук - оттам и припряно отлетя.Всичко в последния ден става педантично и оразмерено.Дори краткото Слънце се подготви да избяга, заприлича на разсеяния ученик пред голямо междучасие. Изведнъж рязко се забави със залезът.Погледът му насочи  вниманието си към нежнорозовите облаци, които стремглаво започват да се спускат иззад хълма.Само до минута всичко щеше да изчезне.Ей там, като "вдън земя" и "в девет планени, та в десетата"!И за нуждите на отминаващото, краткият ден пожела да освободи навреме властта на студената и намусена вечер.А тя си остана все така сърдита.Навярно, защото не притежава нужният вот, или пък, по някаква друга неизвестна нейна си причина?
     И като в оня миг на Сътворението, ето, че от притъмнялото небето се посипа ситен Снежец - Безмълвен, Сребърен, Прозрачен и Кротък.И заваля. Тихо, Леко и Примирено. Заваля.Неочаквано.Белотата се появи, като подранила Луна по целия Свят и веднага го направи още по - чист!Ето,  че естественната смяна на деня с ноща, простата размяна на караула придаде с този сняг една известна Тържественост! Светлината окъпа с Надежда Земята.Сега точно през зимата, слънцето пада косо, изглежда да е толкова далече от нас.А ето, как всичко се Причисти с това ново Благовестие!Старото ни напомни за продължителната връзка с позабравената Страст.Подобно на пълнозърнест хляб направен от няколко съставки - на Привързаност и Страх, а и на чувството на Изоставяне и Отекчение. Ето, че ураганият вятър утихна.Смълчаните дървета, умърлушените птици, притихналите животни и хора изпадат в една фаза на унес, макар и съвсем неосъзнато.А там, в землянката на стаените ни чувства, нищо и никой, не смее повече да помръдне... Можеш  дори да усетиш тази фаза, в която Природата изпада в онова състояние на зазимуване - hibernation.И по своя си начин, Битието успява да укроти жизнените сили и биологичният ритъм, които забавят умишлено хода си, а с него се стремят да се доближат до пулса на Земята.Нейните удари някак се синхронизират с дребните човешките дейности - с беридбите и сейидбите, с преточването на виното и зелето, с коленето на прасето и разфасоването на месцето. После, идва очакваната дълбока въздишка на облекчение! И времето на малките удоволствия дойде! Какво харесваш ти - карти и табла, кръстословици и судоко, плетене на пуловери и шиене на гоблени? Стига да умееш!Ако ли не, остават отрупаните маси и смелите наздравиците.Всеки го може?Да не забравим за - 24 часови програми с музика, филми и спорт, сайтове с игри!Безкрайните и забавни наши бятства, времето на развлеченията.Колко многобройни си е сътворил само съвременният свят!Дори не се наемам да изброя средствата за  Масова и Лична комуникация, цял един необозрим Космос от инфопотоци. Кажи, защо колкото повече животът ни става прагматичен, и колкото повече е изложен на публична показност, то толкова повече ние се раздалечаваме и отчуждаваме? Успяваме да се затворим в себе си, зад непробиваемите врати на "аза"? И ставаш отшелник  в  собствената си  "паник стая".И оставаш зазидан там, в територията на своят си Ego Land.И потъваш, потъваш бавно...Обичаш ли света на Приказките? А знаеш ли, че кризите от всекакъв вид ни карат да се скрием в магичните им идилии! Да, там където Доброто винаги успява да победи Злото!Ама, точно така ли е? Все по - рядко се случва и особено сега...
    Алиенацията, Отчуждението? Защо е така осезаема и болезнена в зимните часове?Заприличва на нов щам грип довял се незнайно откъде!И този бързоразвиващ се вирус ни тръшва, отглеждаме си го сами.Отчуждението се развива и скоро ще придобие размерите на Пандемия! Искаш доказателства ли? Много са! Ето едно, всяка година броят на хората прекарващи празниците и деллниците сами нараства стремглаво нагоре!Едва ли, изобщо си забелязал? Алиенацията..."има ли тя почва у нас"? Сигурно, ако й дадем шанс! С безразличието си...
     Как си? Сега в междупразничното пространство, а досещам се...и знаеш за какво говоря, нали? Нека  да сме все така, а и още по - Добре! Нека да има Надежда за всички - за Самотните и Отчаените, за Веселяците и Зевзеците, за Страдащите и Болните, за Влюбените и Щастливците! Надежда за всички!


            Животът по своя си начин продължава.Прекрачва, някак си от едното в другото, и някак си съвсем естествено, а после пак...            Следва продължение!