Обичам Четвъртък!  О, съвсем не, защото е любимият на Мечо Пух.Той си е и моят фаворит, а защото тогава излиза сп."Журнал за жената", обичаното! Е, аз съм им читател от създаването. Вярно е, че с абонамента е по-евтино, но когато говорим за удоволствие - да си го купиш и да го държиш в ръце. Е, предпочитам точно този ритуал! А и навярно, защото известно време, друг трябваше да ми го взема. Добре, че все се намираше човек , който обича също четвъртък  и ми го доставяше. Така, чрез него се вкопчвах в света,а и в живота. Имах достатъчно основание да усещам тържеството на духа! И пак е Четвъртък! И днес си го купувам. Бързам да го разгледам. Все така отзад-напред, за  да  открия  първото и най - желаното, рубриката - "По широкия свят". И  чета  за  Хилядите  светлини в - Москва, Ню Йорк и  Богота, а и как там  "на другия край на света - в колумбийската столица, по Коледа улиците влизат в ролята си на Разказвачи на Приказки... " Хората, те  обаче са далеч от приказните герои. Мисля  дори, че съвсем са полудели! Блъскат се, а и тътрят някакви торби. Едва ли е възможно, да  изпразнят  магазините? Нима точно за утре е обявен краят на света? Явно не съм разбрала! Ей, я си дайте поне малко Настроение и Търпение! Уф, направо ме помитат! А, уж се отдръпнах от пасажа! Ура, успях! И така поне си дочитам мисълта на босненския писател, Едо Попович -  "В края накраищата, когато теглите чертата, важното е да имате на кого да опаковате подарък за Коледа. А  всичко  друго  дето се  вика, е дим. " Махам се, е добре де, изчезвам!Непознат ме връхлита и ми крещи в ухото - "Как я карате, там при вас? Ами бутаме я, някак си!" След малко задавам същият въпрос на момчето от блока, то тази година е абитуриент. Отговорът му е същият - "Бутам я някак!" Пред асансьора, нашите  пенсионери  бистрят живота - "Гледай, каква стана тя? Направо я бутнахме държава, бе!" Щом е така, хайде! Дайте да я бутнем заедно и да се свършва!Да знаем, че я няма, а и можем да си я създадем отново? Затръшвам пътната врата. Не ми се слуша, ама изобщо! Оглупяваме, Полудяваме, Оглушаваме и все по празниците, или пък не само тогава? Да се успокоя... И да направя нещо мило за  ближните, например едни Коледни сладки? Чудесна идея! Имам и нужните продукти:1 кг. брашно тип 450, 4 яйца, 1кубче мая, 1  кг.захар, 2 амонячни соди, 1 лимон, 3 ванилии или някава др.есенции, 1 ч.л.канела, 1 ч.смлени орехови ядки, 1 конфитюр по избор, 1 ч.олио и 1 ч.мас, за да останат пръхкави. Трябва да видя - как е точната последователност? Влизам в -  to4ilka.blog.bg  Телефона? Сега! - "Почина  баба  Кети! Отърва се горката, през последните години, то нейното живот ли бе?" Дългогодишнят преподавател по технология на храненето в ТОХ - Сливен.Милата, леля  Кети остава за мен - незабравимата торта  от целувки, от крокан и крем - Delicieuse! Нареждам продуктите върху вчерашния весник, а сълзите ме не слушат и ме завладяват. Поглеждам - Телеграф, стр.48, едва разчитам буквите, а там пише - Толкин, Писма от Добрия старец, 22.12.1922 - "Скъпи Джон,...Дано да пристигна навреме, защото тази вечер снегът на Северния полюс е много дълбок... Полярният мечок  ги  избра: каза, че той знае какво харесва Джон, мечките...Ваш любящ - Дядо Коледа, много обич  от  мен  и  от  Полярния мечок."  Ако имаш деца, ако искаш да си останеш, като тях, можеш да купиш тази книжка! Трогателна е... Казват за светлите души, че ги прибират по празници. А също, и че по празниците  идват и новите хора - Ангели!Вярно е, че нечие място на масата ще остане празно. А също, че друго скоро ще бъде заето! И ето,как пак  една Жена ще стане  Майка, един Мъж  Баща, а едно Дете ще дойде, като Спасител на Света с Любовта! И ето, как  пак житейското  "perpеto mobile" ще възстанови Всемирно Равновесие!
      Коледните сладки... Да знаеш, че стават бързо, траят дълко, а и са толкова много, че ще ти стигнат за всички познати и непознати гости!Вкусни са, защото са приготвени с Любов. Смятам, че в тях има Магическа сила! Опитай ги и ще ти харесат! И вярвам, че ще ни се получи  Празника - Милият и Семейният! Ако за малко поне, все така и пак от  загриженост, успеем да си спестим по някоя забележка  - "Стига си Пил вече! Няма ли да спреш да Пушиш! Ама, ти не се Храниш, а направо се тъпчиш!"  Едва ли, сега и веднага ще достигнем до онова, което отдавна желаем! И, защо да не можем към себе да станем малко по - Добри!
      И така с малките  компромиси, с многото усмивки и с хубавотото настроение смятам и да, убедена съм, че ще стане...със сигурно ще се получи - Любимият наш  Семеен  Празник! Тогава нека да си подарим само единствено - Необходимото, а то е  Нежност и Внимание! Знаеш, най-важното  е  -  да бъдем  ЗАЕДНО!!!