Чувствам се гадно!Гадно ми е на душата!Решавам да я поставя под карантина, подобно на съседското дете, което има шарка.Изпъстрих се с многобройни и болезнени розови точици - дерматит.Обвинявам душата си в неконтролеруем протест.Усещам я как потъва още при първата шамандура!Виждам я близо и ясно,почти до брега, но не знам...Как да доплуваме до сушата?Не знам и се отчайвам!Причината?А тя не е една!Не контролирам живота си!Не успявам да напредна- 1.Забравям  "да ходя", а старите протези не са ми по мярка вече, новите корегирани ще станат значително по-късно.2.Човешкото безразличие,едва успявам да го помръдна и от година се боря, но все още нямам рампа.3.Ужасявам се и от...Е, това няма да го споделя, лично е!И решавам да изчезна!Нараних хора и себе си, а съм зависима,от всичко и от всички!Изчезнам и смятам,че е по-чесно така!И се изгубвам!Изгубвам се от познатите форми на общуване.Запазвам една и тя си остава моята - "спасителната котва" - vibre!
         Арестувам душата си.Завличам я, там, в онази вътрешната стая!Загасям лампата и се бухвам в търбуха на олекотената завивка,като в топлата защита на  утроба.Подигам я чак до ръба на брадичката и впивам поглед в мрака.Веднага тавана става екран на видео-клипа с продълговати светлинки нарисувани от уличния трафик.Странно нещо е Човека.Все Иска да Иска!Иска  Всичко от Всичкото!И то Достатъчно!Да знае, но ако може без да учи много!Да разбере, но ако може без да мисли много!Да разгадае, но ако може без да се труди много! Объркващо е някак, но е и претенциозно!Имаме си списък с безброй нещица, които са предимно материални и които приемаме за  липсващи.Желаем да открием начини да ги набавим и притежяваме.Преди беше по- лесно.Пишеш писмо, а и има някой да се погрижи да го изпълни!Единственното нещо, което остава за теб,е да продължаваш да очакваш! "Мили,Дядо Коледа!Слушах през цялата година.Смятам, че съм добро дете и много ще се радвам, ако ми донесеш онова..."  Кръвта ми нахлува в слепоочията, а мислите отново започват яростно да воюват.Сещам се за един пасаж в Библията - "Суета на Суетите.Всичко е Суета и гонене на Вятъра!Каква полза за Човека от всичкия му Труд? Едно Поколение преминава, а друго Поколение дохожда.Също и Слънцето изгрява и Слънцето захожда...Човек не може да изкаже, доколко Окото не се насища с Гледане.Нито пък се напълва Ухото със Слушане." Еклисиаст,1 гл. И се заслушвам в дишането.Забавям го.Включвам отново светлината и решавам...Днес мисля, че е  "идеалният ден" , за да поговоря с душата си. И я питам - "Ти какво искаш? Само едно,да мога да ходя! Спри,на този етап е Невъзможно!Трудно е!Не е материалено не знам как...Дай, нещо друго! Няма друго това е!"  И в светлината на лампата  търся  възможност за истинско просветление.Често ние използваме близките и приятелите си, за да стигнем до психо терапията, чрез споделянето! 
        А по-правилно е...Да, ние трябва да станем собствените си транслични психолози, познаваме се най-добре!Но така и не ни остава време, което да отделим за бедната ни душа? Отварям книгата от Силвия - "География на Блаженството" на Ерик Уайнър.И откривам - как  "един мърморко търси най-щастливите места в света"!Ето, че имаме  99  текста в търсене и намиране на Формулата на Щастието и един 1 текс за жена от Молдова, на която й харесва да е в състояние на нещастие!Натъквам се на следните твърденията,че - Щастието е Число, Скука, Политика, Лотариен билет.Щастието е някъде Другаде.Щастието е да не Мислиш,да продължаваш  да Работиши и да си у Дома.Щастието понякога е Противоречие и Неуспех! Виж, повече на  - www.ericweinerbooks.com  Забивам поглед в една друга книга, тази с която Паулу Коелю стана известен, "Дневникът на един маг".Това е неговата интерпретация за Щастието. Откривам едно от онези неща,които често  всички знаем и приемаме за  "dega vu"  - "Не е грях да си  Щастлив.Няколко Упражнения и остър Слух, за да може Човек да постигне и най-Невъзможните си Мечти...Преди да намеря  Мечтата си, трябва да открия неговата Тайна, а тя да се окаже толкова Проста - да Знае какво ще правя с него и с Щастието, което ще ми донесе."   Можеш ли, да заспиш? Ако и ти се намираш в уюта на вътрешната си стая, можеш да поговориш с душата си...Какво ще кажеш?                   Следва продължение