Самотно му стана на вятъра,защото няма с кого да се закача.Ядоса се и задуха от морето към брега.Реши,че е по-значим,ако покаже сила,като помита всичко по пътя си-начупени клони,хартиени опаковки,пласмасови чаши,рекламни торбички,битови отпадъци,изсъхнала шума,а зад повечето стои човекът-вечният потребител!Да,точно той,който умее да до-превръща и до-произвежда,гигански по размери купчени боклук! От птичи поглед,може би изглежда на колония от торфени бръмбъри,бутащи се напред-назад,с хаотични действия-примитивни,първични и да,първосигнални!Къде, изчезна втората ни сигнална система,къде потъна мисловният ни "Титаник"?Човешкото мислене,което доведе до рационалност и развитие на езика онова,което ни отличава от останалото творение!Къде,тук на земята ни е "у дома"?Онази бърлога,която има твоите отпечатаци,специфичият ти мирис,личните ти вещи и неповторимите ти спомени... Там,където и когато теб те няма,пространството напомня пак и само за теб!Вярно,че безпаричието сложи жестоките си белязи върху страната,но самодивскта й хубост е мизерно "задръстена".Стана място непривлекателно,дори за имигранти.Ние,работещите бедняци на Европа,не можем да си стегнем дом.Причини много!Гледаме за това живота от приземния етаж и се оплакваме!Ах,този наш вопъл,наследен ни от робската орис! Това най-много го умеем,нали?Кой ли пореден "Дядо Иван" трябва пак да дойде и да ни...Май живеем "наизуст"!"Безкомпас",защото събитията ни провокират,повалят,диктуват и управляват!А виждал ли си,на едно и също място това-
  Ръждясала входна врата,но с верига.Счупено прозорче незнайно откога,но с арматура.Килната кучешка колиба,но без кучето.Старо "Балканче" и детски колела,но извън движение.Разсъхната пейка,но паднала на пътя.Вкоченясал бетон,но в кори на вана.Керемиди покрити,но под разкъсан найлон и любимо място на котки.Гараж без врата,но зийнала и беззъба.Дърва,но в количества за склад.Разкривени кошници,но затрупани от пелени на паяжени.Будка на телефон,но до място с избуели храсти.Смесица от пристройки,но с необяснима принадлежност.Ръждясала люлка от времето на соца,но автентичен спомен на нечие детство.Видове столове,но и с известна етнографска стойност.Чушкопека отдавна  не пече,но пък е българският принос към прогреса.Обгоряла тенекия за зимнини,но и спомен за лютеницата на баба.Достопочтеният нужник,но отвън и като дойдат внуците трябва да си светят с айфона,за да...Трябва ли още?Е,ти живееш тук и няма,как да не си видял  това!Но има и нещо съвсем друго-Онази портата с никролога и подивелите цветя,засяти от вече липсващата стопанка.Навесът от масив,излязъл из ръцете на майстора.Вековните стени от дялан камък,обрасли с непокорни храсти.Прострените на слънце шарени черги в багрите на земята ни.Писаните каручки оживели от песента на движещите се колелета.Безименните създатели на керамични съдини,ковачите и достойните занаятчйи на- бъчви,ножове,оръжия,тъкачи,шивачи,резбари.А омайните,но и скромни сътворителки на шевици.Незабравимите легенди и митове за юнаци,габровските вицове,анонимните творци на песни и на магически танци...Докъде се докарахме!Да,ние с богатото минало на отруден роб и мизерното настояще на свободния лентяй?А онова,пословичното българско гостоприемство?То пък къде изчезна?Мразим себе си,но ненавиждаме различните и чуждите!Как сега да живеем,в тази нашата си бърлога?Ето,че отпуската свърши!Да се захващаме за работа!И умната,идват избори,дано най-после да стигнем до жадуваната Промяната!Да помислим по-добре,иначе знаеш пак същото!  Животът,той нали е наш?Да се погрижим тогава сами за него!А и за себе си...Късно ли е вече?Мисля,че никога нищо не е късно,поне докато сме още тук!