"Уф,ама и тоз, Стоен!Наспа ли съ?Ела, да апнеш,то баницата изтина,ама гладен чиляк не подбира!Вър,от после шъ та умйм.И му сложи цели две парчета.Бързо апваш,ма сигур си огладнел,даде му още.Я виж,кви убави гащи ти намирих.На унук ми са,не ги ще,не съ по модата.Вика им "комбата",бабче,да знаеш и ги периш на опаци,щото шъ им развалиш детайла,тези де, джобовите и пращовите.На дедо си ги бе харизал.Ама той,моичкият де,не речи да ги пипне,нали съ нещо градско!Да бе,за теби съ,дръш си ги!И взе,па го пострига и обръсна.И като светна онзи ми човек-черните очи блеснаха,изпъкнаха,а страните му са зачервиха.То е ясно от простата храна и чистият въздух!Съвсем млад мъж я погледна.Ама,ти си бил убавец!Тиа,де черничките,по си ги аресвам!И те,кат моите мъжораци.То Иван,веч го нема.А и Митьо,син ми,той избега по странство.Да го видим накъде шъ тръгне Ванко,унука...Бре,кво стана,то мъж не остана,тук при нази!Тръгна да помете и почисти.Кога го загледа,момчето де,свило се на кравай,легнало на миндера,под навеса и заспало.Един измъчен и примирен й се видя.То нашите са по-диви.И все тъй стана,три-четери и дни-нощи.Кога съ събуди на петия,първом трепна,щото й съ чу,нещо силно да блъска.Гледа,по двора гостинина сече и реди дърветата,дет й ги носиха из онези дни.Разчевръсти се.И пак съ олиса,наново из мислите си-"Кво ли шъ стани?Да си го осинови и да си прекарат наедно двамината,тази зима?Май убаво,шъ стани,шъ го гледа и кат писано йаце-шъ му шъта,шъ му готви,а той шъ й помага,по мъшките работи"... А кога съзря,ей тами,из пътя идат- съседа и горския,а и един по-така,с униформата!     Сърцето й шъ изкочи!Усети се някак гузна и си вика-"Кво съм,толкози сторила,бре,морен чиляк съм нагостила!Туй грех ли е я,Библията не го казува!Сигур,тоз нейничкия е по инаквата вера?И що,пак да съ дилим,нъл сите сме ора!"Стоен пръв й вика-"Пено мъ,кво ти аз рекох,туй ней по закона...Дошли съ да го земат!Лейтенант Митев,подаде й ръка.Ами,що не влезите,диня съм нарезала!"Мъжете се спогледаха и седнаха под навеса,да си починат за малко от жегата.Вече съседът ядеше от второ парче,а горският се заоглеждаше насам-натам.Чужденецът,сам се яви и кимна на всички."Де шъ го водите?В лагера!Униформеният отхапа едно парче,ярко и червено и извади тефтер.Почна да записва.Пена му подаде салфетка-"Да тъ питам,ази,ако подам там де, документите,мога ли го осинови,ей туй,момче?Не знам,каква е процедурата!Аз трябва да го заведа до лагера!Хайде де,апнете на!Кат остане нема да е убава,шъ изкуфей и на пилетата шъ я дам!Направи знак на Абдула,побутна го-"Ела!"Мушна у джобовете,по две от  малките бурканчета за детска храна,едното с лютеница,а другото с шипков мармалад."Де съ скрихте,мъ!Виж я ти,наша Пена,домашен любимец,решила да си зема! -изсмя се шумно.Никой не му отвърна.И тогава,момчето я прегърна,ама силно,та очите й се насълзиха.Неговите също!А тя дума -"Пустий свет,да опустей!Що сме тъй лошави станали!Нел ний,всите,не сме ора,бре!А на теби,Стоене,да знаеш до Коледа, нема да ти продумам!"Съседът се изплю шумно на тревата,а котката се мушна иззад краката му и побягна.Лейтенантът,точно се изправи.И като по команда,всички скокнаха с него,тръгнаха към портата!
Имената са променени,а случката и учасниците реални.До скоро!