Ей,накъде те отвлече лятото?Там,където"имаш слаба връзка с интернет,но силна със себе си"?То и аз така!Днес,в първия ден на деветия месец от порасващата година и e началото за Завръщане!La Rentree!Имам за споделяне,но откъде да започна,не знам?      Всъщност,най-силно се впечатлих от историята a la "Съдби на кръстопът",разказа ми я доц.В.Т. от катедра "Етнология" на СУ "Климент Охридски".Действието се развива в с.Кондолово,а главните лица са- Пена и Абдула.Там живеят неколцина души.Всичките знаят номера на гранична полиция.
  Сутрин,стрина Пена поработва из градината,кога дочу шумолене,иззад сайванта.Едни стъпки по ланската шума.Грабна мотиката и тръгна по шума.След няколко крачки се спря.А пред нея,застана измършавялата фигура на мургав мъж,с брада и дълга коса. Гледаха се втренчено.Широкият му панталон,с навити крачоли,показваше дълбоки рани. Но повече от белязите,тя се стресна от това,което той направи-събра ръцете си,като за молитва и се свлече на земята.Нашата си баба му направи знак да стане.Огледа се и му подаде ръка-"Пена,вдовица от 2 лета!-Abdula!И сам си?Гледа го право в очите,без страх и омраза.Ей,върви да тъ умйм,па да апнеш!Съсед ми Стоен,сигур веч тъ е видел?Мъ що! Виж,на доматки имам,сириниту си е мойо,от козичката,а и йаца от кокошките...То шъ ли съ разберим ний,ти се мълчиш!Ей,на от слъчова вода.Изуй ги тиа.Въй,що си толкози кльощов?Дръж!На обуй тиа на син ми.И той по Германията хукна!Кво шъ въ прай,тами Меркела,я?Подаде му една новичка кърпа,от сватбата на Гинчето и тръгна да му пригласи."Брей,койо време станало!Ела,да апнем,да знаиш не е вкусен залъка,кат си самин!"И се завтече,така към лятната кухня.Наскуба няколко стръка здравец,бутна ги в една от чашите на снахата.Събра мушамата,дет режеше на кокошките,та постла ленена покривка.Избра из шарените паници,дет ги пазеше за Норчето,унуката за коги съ задоми. Олисана в своите мисли,повдигна очи,щото една сянка на мъж се прехвърли така през прага.Усмихна му се широко,а той също и очите му светнаха."Квот дал Господ,на апвай! Не дочака да му повтори,започна лакома да чупи хляба и да сърба от гозбата.Тя го загледа по ръцете-мършави,но и жилави.Кат на мъж й.Не отмести поглед,а му дума- "Ей,я по-кротко!Шъ съ задавиш,кат Балкан,нашото куче!Нема го до три седмици,а кат си доде, завалията.Лапа ли,лапа,па легна и пукна.То убаво куче,същи пазач,но пуста му лакомия... Взе да раздига.Па докосна му ръката,а той рипна!Тя вика-"Бре чедо,кво си ти толкози приживело?"Стана й ем тревожно,но и ем убаво,някак си!То,тъй съ и знайше,кога си има гости...полудева.Но,кат туй лето!Брей,никой не мина целото!А то веч преваля.Нейните ги нема!Нещо все работат.То съ знай у градо повече поработват.Ей,мъ се бързат ли,кат обезумели!И кога съ обърна,то мъжъ спеше,ей тъй направо на масата,с ръце,отпуснати покрай тялото.Взе и му метна един пуловер от плетените.Па тръгна да си ляга,но не мигна-цяла нощ!Така и дойде утре.Разчевръсти се Пена,щот кат е тъй,гледа все нещо да върши-баница метна,по градината тръгна, да набере от зеленчука едно-друго и гювеч да завърти."Пено мъ,изрева Стоен,видела ли си,от оний дет ги дирят?Мъ, нъл ги знаеш? Брей,Стоене,нъл видиш,че съм сама!Кво съ развикъл,бре,немъш ли си я,друга работа? Горският ми рече мъ,да му обадим,ако видим от тех.Щот от Софията съ дошли едни униформени и ги дирят.Чуиш ли,мъ?Е,чух бре,чух и разбрах!"Тъкмо,щот съседа си тръгна и на,гостенина се яви.Точно,ей там,на онова място,под дълбоката сянка на стария орех.
Следва продължение!