Постинг
26.07.2016 17:34 -
Ангелчето Габриела!
Автор: tournosol
Категория: Лични дневници
Прочетен: 441 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2016 23:46
Прочетен: 441 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 19.10.2016 23:46
Екскурзията на душата може да бъде дълга,но и кратка.Точно толкова,колкото й трябва, за да си вземи житейските уроци и да се отърве от физическото тяло,което й пречи,а след това да се слее с астралното!"Има една свещена област в душата,която е неприкосновена...
Има в човека една мистична самота,в която той се слива с Бога...тя е свещено място...Ученикът трябва да бъде тъй чист,че да мириши на Нюкс-миризмата на Ангелите!"Петър Дънов,Свещени думи.
"Днес,27 януари 2016,към 14.30ч.,на улицата..,е намерена млада жена на видима възраст около 20г."Съзнанието ми отхвърля фактите,все пак приемам решението ти!Сънувах те снощи и обещах да те пусна.Да,ние, всички трябва да го сторим! Ние,които те обичаме и не намираме смислено обяснение за действията ти.Прилича на категорична присъда,неподлежаща на обжалване,която сама си издаде и хладнокръвно изпълни!Едва ли ми е дадено да разбера,скритата ти тайна!Мила Габи,ти си моят педагогически неуспех.Какви са мотивите ти?Не знам.Остави ни послание,че си решила самостоятелно,обмисляла си го дълго.На 14 февруари трябваше да станеш на 26?А в деня,които си избра всичко изглежда меко,слънчево и свежо,но заради източния вятър- смразяващо и категорично.Обяд,необичайно светло и с неочакван привкус на пролет, почти подранила.Получаваш си заплатата.Както винаги си в безупречен вид-на токчета,в модни дрехи,с издържан грим.Настроението ти е приповдигнато и ведро.Провокираш у колегите- закачки,усмивки,комплименти,следват освободени жестове и лек стимулиращ флирт!Последват три обаждания към-мама,баба и приятеля.Смяташ скоро да пътуваш.Имаш си нов хоризонт,най-после,при мама в Испания.Обаче нещо,все проваля срещите ти.Защо,знаеш ли?Тези с бившите съученички,с най-добрите ти приятелки?Не си ги виждала отдавна,а държиш на тях?Защо ги избягваш?Знаеш ли,май става нещо! Мисля,че имаш всички белязи на прогресираща депресия?Сигурно твоята мега чувствителност ти го е нашепвала,но си отказвала да го приемеш?Какъв е този страх, който смразява и паралезира дните ти?Как така,една харесвана и обичана млада жена отхвърля животът,в познатия му вид?Въпроси без отговори!Помниш ли,че в училищната пиеска,надмина себе си в ролята на Мадлен Алгафари?Как се случи,че мечтите ти,някак без време дезертираха?А в анкетата за кариерно развитие,всички ти се подиграха, защото избра професията на учител,а изненада и мен!Винаги си искала да пътуваш,да се запознаеш и да се съизмериш с другите.Да променяш живота!Къде по пътя си,изгуби този вкус към неизвестното?А с какво нетърпение се качи,там-горе!Вратата като покана е широко отворена.Оглеждаш панорамата.Вятърът се заиграва с къдравите коси, оправяш ги трескаво.Обръщаш гръб на алеята,която води към морето и така загърбваш всичко онова,което обичаш!Оглеждаш се,а тежките мигли се устремяват нагоре...Реши,че е по-добре,да го направиш!Май това е,финала?Пропуснах ли нещо,сигурно?Е,ти си знаеш най-добре!
Решавам да затворя кутията на спомените,отрязвам сама връвчицата с хвърчилото на обичта!И няма да престана да те обичам,но те пускам,както ти обещах-"Ами върви!Отивай там,където сама пожела да бъдеш!Върви,мила!Сбогом,мое Ангелче,Габриела!Adieu,mon Ange,Gabrielle!"
Човек е слаб,човек лесно греши,светкавично и съдбовно...Нашите избори,да,те си нямат поправителна сесия!
Има в човека една мистична самота,в която той се слива с Бога...тя е свещено място...Ученикът трябва да бъде тъй чист,че да мириши на Нюкс-миризмата на Ангелите!"Петър Дънов,Свещени думи.
"Днес,27 януари 2016,към 14.30ч.,на улицата..,е намерена млада жена на видима възраст около 20г."Съзнанието ми отхвърля фактите,все пак приемам решението ти!Сънувах те снощи и обещах да те пусна.Да,ние, всички трябва да го сторим! Ние,които те обичаме и не намираме смислено обяснение за действията ти.Прилича на категорична присъда,неподлежаща на обжалване,която сама си издаде и хладнокръвно изпълни!Едва ли ми е дадено да разбера,скритата ти тайна!Мила Габи,ти си моят педагогически неуспех.Какви са мотивите ти?Не знам.Остави ни послание,че си решила самостоятелно,обмисляла си го дълго.На 14 февруари трябваше да станеш на 26?А в деня,които си избра всичко изглежда меко,слънчево и свежо,но заради източния вятър- смразяващо и категорично.Обяд,необичайно светло и с неочакван привкус на пролет, почти подранила.Получаваш си заплатата.Както винаги си в безупречен вид-на токчета,в модни дрехи,с издържан грим.Настроението ти е приповдигнато и ведро.Провокираш у колегите- закачки,усмивки,комплименти,следват освободени жестове и лек стимулиращ флирт!Последват три обаждания към-мама,баба и приятеля.Смяташ скоро да пътуваш.Имаш си нов хоризонт,най-после,при мама в Испания.Обаче нещо,все проваля срещите ти.Защо,знаеш ли?Тези с бившите съученички,с най-добрите ти приятелки?Не си ги виждала отдавна,а държиш на тях?Защо ги избягваш?Знаеш ли,май става нещо! Мисля,че имаш всички белязи на прогресираща депресия?Сигурно твоята мега чувствителност ти го е нашепвала,но си отказвала да го приемеш?Какъв е този страх, който смразява и паралезира дните ти?Как така,една харесвана и обичана млада жена отхвърля животът,в познатия му вид?Въпроси без отговори!Помниш ли,че в училищната пиеска,надмина себе си в ролята на Мадлен Алгафари?Как се случи,че мечтите ти,някак без време дезертираха?А в анкетата за кариерно развитие,всички ти се подиграха, защото избра професията на учител,а изненада и мен!Винаги си искала да пътуваш,да се запознаеш и да се съизмериш с другите.Да променяш живота!Къде по пътя си,изгуби този вкус към неизвестното?А с какво нетърпение се качи,там-горе!Вратата като покана е широко отворена.Оглеждаш панорамата.Вятърът се заиграва с къдравите коси, оправяш ги трескаво.Обръщаш гръб на алеята,която води към морето и така загърбваш всичко онова,което обичаш!Оглеждаш се,а тежките мигли се устремяват нагоре...Реши,че е по-добре,да го направиш!Май това е,финала?Пропуснах ли нещо,сигурно?Е,ти си знаеш най-добре!
Решавам да затворя кутията на спомените,отрязвам сама връвчицата с хвърчилото на обичта!И няма да престана да те обичам,но те пускам,както ти обещах-"Ами върви!Отивай там,където сама пожела да бъдеш!Върви,мила!Сбогом,мое Ангелче,Габриела!Adieu,mon Ange,Gabrielle!"
Човек е слаб,човек лесно греши,светкавично и съдбовно...Нашите избори,да,те си нямат поправителна сесия!
Тагове:
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари