Добър вечер,Приятелю!Мога ли,да те наричам вече така,защото от начало сме на "ти"!Ето,че преди месец заедно посрещнахме Лятото!Лунната пътека,която очерта с контура си родното черноморие.Обичано-мразено,но все така,посещавано от своите верни фенове.А те са тук!Tуристите-шапка,слънчеви очила,къси гащи и небрежна походка,гледат-снимат с любопитство на дете.Ето,че всичко започна да ни нашепва, колко е лесно,да повярваме в Лятото!Да,като в нова връзка- обещаваща,завладяваща и интересна!Галещи са сетивата ни от споделените прегръдки,задържащитите се ръце,ненаситните милувки и нежните ласки,нека прибавим и още,висшият пилотаж на чайките,самозабравата на играещите на воля хлапета,а недоловимата границата между неукротимо вълнуващата се вода и кроткият пясък с парещите пръсти...Лесно е да отприщим разпуснатите в отпуска страсти!
       Благодаря,за това,че дори да съм ти изглеждала досадна и самонадеяна,когато наруших зоната ти на комфорт,ти не ме изгони!А в изблика на наслоеното у мен,аз ти написах 16 постинга,по-малко или повече сполучливи!Избра си за любим-"Какво мислиш?За мисленето..."И посети го- 1107,дори ми даде 1 звездичка и 1 медал!Мерси! Трудно ми е да го проумея,защото не съм участвала в -"Кой е по-по-най"?Изобщо не го очаквах!А ето,че за месец ме прочете-2370?!Не ме опроверга,не ме прати по дяволите,дори не натисна "delete"!Благодаря ти,още веднъж!Научи вече навиците ми.Пиша късно вечерта,заради тишината,а живея на централен булевард.Познаваш повечето ми похвати-прокрадващите се емоции и промяната в настроението.Все неща,които можеш и да не си забелязал у хора,с които се срещаш...Излиза,че само за 4 седмици,сме си станали някак  "интимно"  близки!Май,че можем да твърдим-имаме истинска човешка връзка!Доскоро,не съм мислила да общувам по този начин!  Професията ми изискваше директен и жив контакт.При него всичко започва да ти говори на момента!Наблюдаваш и сканираш-очите,жестовете,гласът,интонацията,усмивката -има ли я,няма ли я.Но,най-важното си остават думите!Обстоятелствата ми наложиха силна промяна в живота,а с нея дойде и новата форма на общуване.Онова жизнено важното!Да,направо съм пристрастена и не мога без моята си "доза"- кислород и чист въздух на това живото общуване,моят начин на социален контакт.Върнах се!Сега вече -мога,искам и трябва да продължа.Така,стигнах и до теб,с тази моя- "терапия",чрез думите!Как,да отговоря на очакванията ти?Имаш ли,изобщо такива?Реших,да ти изпратя моите снимки.Гледната ми точки към света,около  нас с неговите светлосенки и нарочно променената переспектива!Подарявам ти ги!Приятелите ми ги имат.Харесват ги,дано и на теб да допаднат?Реших,да ти дам и още нещо,една мисъл на Джоко Росич-"Душата ми не е пътека-да минеш и да си заминеш...Душата ми не е камина-да се стоплиш и да си отидеш...Душата ми е Божи храм,влезнеш ли,оставаш там!"Е,прозвуча малко психопатско и повече от категорично,някак си?Остани!Само,ако искаш?По своя воля!
      Погледни,не е ли зареждащо!Какво ще кажеш,а?Имаш си още цели 2 месеца,през най-желания сезон -за да се влюбиш,да пътуваш,да почиваш,да се трудиш,да споделиш и да се промениш.Защо не и от всичките натежали претенции и от остарели принципи!И в това житейско преплитане,бих искала да сме заедно!Очаквам го!Нека,се опитаме да станем по-модерни и да не дразним с емоциите си практичните хора.Смятам,че ще можем да живеем по-лесно!Или пък не?
      Вярвам,че най-доброто, ни предстои!

Това е страшна снимка!Как успя да хванеш този лъч светлина,прокрадващ се между дърветата!Представям си как дебнеш и дори не смееш да дишаш!Много хубаво се е получило!